Т елефон все ни свързва, телефон ни дели... По-старото поколение знае за какво иде реч. Младите няма да разберат ретро порива.
По време на ковида учители и директори ги уверяваха, че технологиите са бъдещето. Сега същите ги връщат в килийното училище и обсъждат как да ги санкционират, ако мислят модерно. И то по време, когато се говори за електронни раници и джаджи в помощ на учебния процес.
Лицемерие
Тази дискусия е лицемерна. Всеки ден, в който има пряко излъчване от Народното събрание виждаме депутати, които си разцъкват игрички по телефоните или си чатят. Лидери на партии обясняват как диктуват задачи по телефона на министрите. И никой не разсъждава, че тези хора също имат ангажименти и не трябва да се разсейват, докато ги изпълняват. Е, когато депутатите започнат да внимават в час и когато министрите си гледат работата, без да се налага някой да им припомня каква е тя, вероятно може да има кампания за забраната на мобилните устройства в училищата, дори когато те служат за образователни цели. Иначе учениците се приравняват до лишените от свобода.
А както добре знаем, там забраните не се спазват напълно. Има си начини. Същото ще е и при подрастващите. Вместо да им се гласува доверие, те ще бъдат третирани като престъпници. И ще се изкушат да нарушават абсурдните правила, които им се налагат.
mobile
Лигавник
Как си ги представят умните глави в МОН нещата? Видяла жабата, че подковават вола, па вдигнала и тя крак. Било така в други страни. Било задължение на родителите да обяснят на децата, че това се прави за тяхно добро.
Вероятно може да се върви по тази елементарна логика за началните класове, но да се карат ученици на по 16, 17 и 18 години да не ползват дори в междучасието телефоните, с които са израснали, е равносилно на това да им се върже по един лигавник и да бъдат принудени да се хранят така, защото и това е за тяхно добро. Нямало да се разсейват? Така ли? От МОН знаят добре, че сред учениците, на които готвят секира, има пълни отличници. Има и такива, които се явяват по олимпиади и печелят медали. Тоест, те прославят страната с имената си, за разлика от анонимните чиновници, които се чудят откъде да изкопират чужд опит и техния говорител – поредният министър, който си въобразява, че реформата в образованието започва от него.
Алкохолизъм
„Преувеличено е да се говори и да се сравнява ползването на електронни устройства от деца и ученици с алкохолизма. Ако беше така, всички щяхме да сме алкохолици“. Така психологът Иван Игов коментира изказването на образователния министър Красимир Вълчев, че зависимостта към телефони и таблети била няколко пъти по-опасна от алкохолизма.
"Следейки изследвания, не съм стигал до данните на министър Вълчев, но като цяло да се говори, че може да бъде сравнено с алкохолизма е преувеличено. Покрай социалните мрежи и ИИ има информация, която е важна за децата в интернет. Забраненият плод става интерес! И много деца и юноши ще заобиколят тези забрани. Не виждам начин как ще стане", каза пред БНР Игов, който е с дългогодишен опит на училищен психолог.
Според него забраната на мобилните телефони в училище трудно ще се реализира.
mobile
"В теория на психологията, когато се говори за взимане на решение, трябва да се отговори на три въпроса. Защо го правим, как ще го правим и кой ще го контролира? Ако това е да спасим децата от алкохолизма, ми се струва пресилена задача. Дори да ги забраним в училище, вечер децата ще са пак с телефона под чаршафа", прогнозира Иван Игов.
Учители
Той приема забраната за по-малките ученици, защото трудно се ориентират в съдържанието в интернет:
"При големите забраната ще бъде прехвърлена на учителите и това ще влоши отношенията им. Добрият учител може да мотивира децата, да им е интересно и дори телефоните да са пред тях, те няма да ги ползват", казва Игов. И посочва за пример Англия, където имаше огромна съпротива срещу забраната. Според него решението е едно - да се намери начин "електронните устройства да се интегрират в обучението".
Поколения
"Не си даваме сметка, че децата по различен начин възприемат света, а образователните системи са много консервативни. А тези две поколения - Z и Алфа, се обучават и възприемат света по различен начин. Тяхното възприятие е под формата на пъзел, получават информация от различни източници и учители, и родители трябва да съберат пъзела, което е необходимо и което пречи да се отстрани", обясни Иван Игов. И допълни:
"Нека учим децата как да задават въпроси и да освободим допълнително време да се развиват. За младите хора е важно да балансират между личния живот и работата. Вече работата и кариерата не са приоритет, както преди. Този баланс е различен от онова, което сме имали и възрастните хора не го разбират. Затова, нека не забраняваме устройствата, а да ги интегрираме", препоръча психологът.
Надзиратели
„Всичко зависи от родителите“, опяват традиционалисти от по-старото поколение. Ако беше така, първата работа на МОН щеше да е да пусне допитване до тях, а не да им вменява функции на надзиратели. Да приемем, че телефоните са забранени на територията на училището, а родителят иска да упражнява контрол и да има връзка с детето си. Може би трябва да излезе от работа и да претича до училището след края на учебните часове, за да му връчи телефона, оставен вкъщи. Или да ходи да се разправя с директора, че телефонът, пуснат в „общата кесия“, е бил объркан или откраднат от друго дете. А учителите ще губят ценно време от часа, за да проверяват по списък за отсъстващи и присъстващи, след което да им описват телефоните.
mobile
Никой от чиновниците в МОН не мисли в тази посока, по-лесно е да се говори наизуст и с клишета.
Вместо да се занимават с глупости, в МОН първо да отметнат една друга грижа на родителите, принудени да плащат скъпо и прескъпо за частни уроци заради ниското качество на образователния процес и планините от учебници на различни издателства. Когато престанем да плащаме за частни уроци, от МОН ще ни държат сметка за телефоните, които купуваме на децата си и ще ни държат сметка за какво си даваме парите. Преди това нямат никакво право да дискриминират учениците и да ги третират като умствено изостанали или като лишени от свобода за извършени престъпления.
В затвора телефон се вкарва в разрязан през средата хляб. А в училищата?
Кристи Петрова
