З а първи път в България е установено огнище на една от най-опасните карантинни болести по лозата – Flavescence Dorée, позната и като жълтата болест по лозята.
Ако не бъдат взети спешни и адекватни мерки, в рамките на няколко години заболяването може да се разпространи в цялата страна, съобщи climateka.bg.
Това поставя българското лозарство и винената индустрия пред едно от най-сериозните изпитания от десетилетия насам. Болестта е нелечима и при определен праг на заразяване изисква изкореняване на цели насаждения. В условията на затоплящ се климат рискът от бързо разпространение допълнително нараства.
Жълтата болест по лозата е силно заразна и практически нелечима. Веднъж появила се, тя може да подкопае устойчивостта на цели лозарски райони. Единственият начин за ограничаване на разпространението е заразените растения да бъдат изкоренени. Ако делът на заразените насаждения надхвърли 20-30%, се налага унищожаване на целия лозов масив.
Заразените зони могат да бъдат поставени под карантина, което ограничава търговията с посадъчен материал и затруднява възстановяването на производството.
Риск
Опасността от бързо разпространение в България е особено висок. Страната ни съчетава благоприятен климат, наличие на преносителя и вече потвърдено огнище. Топлите лета и меките зими подпомагат оцеляването на цикадата, която разнася болестта между лозята. Допълнителна опасност идва от близостта до държави с установени епидемии и възможността заразата да бъде внесена чрез посадъчен материал.
Flavescence Dorée (FD), известна още като жълтата болест по лозата, е опасна карантинна болест. Причинява се от много малък болестотворен организъм (микоплазма), който живее в проводящите тъкани на растението и се разпространява чрез цикадата Scaphoideus titanus, която пренася заразата от лоза на лоза.
Болестта може да причини епидемии в лозята или да се разпространява в по-голяма или по-малка степен от година на година. Засега не е напълно проучена и затова е доста трудна за овладяване.
Засяга проводящата тъкан на лозата и прави растението неспособно да се храни и да се развива нормално. Слабите млади растения умират, а по-устойчивите отслабват и дават непродуктивни реколти. В резултат лозята стават източник на нови инфекции за съседните масиви и разпространението се ускорява. Контролът е труден и изисква значителни разходи.
Симптоми
Основните симптоми на заболяването включват пожълтяване на листата при белите сортове и зачервяване при червените, навиване на листните петури, стерилност или изсъхване на съцветията и неузряване на леторастите. Постепенно продуктивността силно намалява, а растенията могат да загинат. Симптомите често се появяват неравномерно в лозето, което затруднява ранното разпознаване на болестта и обикновено изисква лабораторно потвърждение чрез PCR анализ.
Предава се по няколко начина: в разсадниците – по време на присаждане; чрез насекоми, хранещи се с лозов сок и чрез инструменти, използвани в лозята.
Основният разпространител на болестта е цикадата Scaphoideus titanus, инвазивен вид от Северна Америка. Тя пренася болестта от заразени на здрави растения и остава инфекциозна през целия си живот. Насекомото преносител е било установено в Северна България още преди двайсет години – 2006 г., в района на Варна и Велико Търново.
Климатичните промени ускоряват разпространение на жълтата болест по лозата. По-меките зими позволяват повече яйца на цикадата да оцелеят, а по-високите температури удължават активния период на насекомото и повишават вероятността от предаване на инфекцията. Затоплянето също позволява на преносителят да се установява в по-северни и по-високопланински региони. В същото време засушаването и екстремните горещини отслабват лозите, правят симптомите по-тежки и ускоряват загиването на насажденията.
Затова е особено важно как и кога ще реагират отговорните институции в подобни случаи.
Контролът е труден
Контролът върху жълтата болест по лозата е особено труден, тъй като симптомите се появяват със закъснение и заразените растения вече разпространяват инфекцията. Освен това подложки, диворастящи лози и други растения могат да бъдат безсимптомни носители.
Изоставени стари лозя с живи растения, диворастящи подложки, лозя в личните дворове и широкото разпространение на междинните гостоприемници (като като клематис, елша и айлант) затрудняват наблюдението и ефективния контрол. Съществува реален риск от трайно обособяване на огнища и постоянен източник на заразата.
Гореща обработка в разсадниците
В разсадниците може да се приложи и гореща обработка на младите растения (около 50°C), която е сравнително ефективен и екологичен метод за намаляване на риска от пренасяне на заразата. Инсектицидните обработки и агротехническите мерки могат да ограничат числеността на цикадите, но са свързани със значителни разходи и невинаги са приложими в биологичното производство.
Ключова роля има и държавата. Земеделските производители могат да получат подкрепа по схемата за компенсиране на разходите за мерки срещу вредители по лозата, която определя допустимите препарати и подходи за контрол на разпространителя.
