Б ългарски военен прави ездачески подвиг, с който смайва епохата и доказва мощта на българския кон едва няколко години след Освобождението.
Става дума за поручик Стефан Салабашев, роден на 1 януари 1865 г. в Стара Загора. Учи в родния си град, в Болградската гимназия и Пловдив. По време на Съединението през 1885 г. се нарежда в редиците на доброволците. Участва в превземането на Пирот. Влюбва се в армията и през 1887 г. постъпва във Военното училище в София. След това служи като офицер във 2-ри конен полк в Шумен.
Именно там влага много усилия да овладее изкуството на ездата. След две години е зачислен в 1-ви конен полк в София. От 1889 до 1891 г. учи в Императорския кралски военноездови институт във Виена. После е назначен за адютант на кавалерийската дивизия в София.
Идея
Тогава у него се поражда идеята да пропътува с кон от София до Букурещ в продължение на три дни, заедно с почивките, като язди все един и същ български кон. С това цели да провери издръжливостта на българския кон, както и своите възможности и сили като ездач. Избира шестгодишния кон Людодеец, отгледан в конезавода „Кабиюк” край гр. Шумен. Той е черен, без особени белези, едър с доста широк и дълбок гръден кош, крака отвесни и железни, очи здрави и проницателни и най-важно никога не е боледувал.
Подготовка
Започва предварителна подготовка по лично разработена от него програма, която включва различни натоварвания и преходи. Първото изпитание от София до Сливница (58 км) е изминато за 7 часа и 30 минути. Следващото е от София до Русе и обратно (660 км) със задача да се изпитат силите на коня и да се опознае пътят. Разстоянието до Русе е изминато за четири дни и половина, а връщането е за седем дни.
Потегляне
На 20 април 1893 г. в 11 часа и 58 минути, пред специална военна комисия, поручик Салабашев потегля от София за Букурещ. Под седлото са закачени чанти с дрехи, медикаменти, подкови и провизии. Заедно с ездача товарът, който конят носи, е 120 килограма. Пътуването до Орхание (дн. Ботевград) е нормално, но след това завалява дъжд, притъмнява и дори шосето не се вижда. Получава се малко закъснение. Много по-сериозна трудност се появява при прехода от Бяла за Русе. На 2 километра от Бяла се излива пороен дъжд, придружен от силни светкавици и оглушителни гърмежи. Конят се плаши и намалява хода си. Поручик Салабашев е принуден да го води пеш на повод цели осем километра, които изминава за два часа.
Условия
Като цяло ездата е силно затруднена от лошия път. Участъкът между Орхание и Плевен е постлан с нетрамбован чакъл, непосипан с пясък. От Плевен до Бяла има отсечки, където дори няма следи от шосе. От Русе поручик Салабашев и конят преминават Дунав с яхта. Придружават го началникът на 5-а Дунавска дивизия подполковник Драндаревски и много други офицери. На румънска земя е посрещнат възторжено от военни и граждани от Гюргево. С чаша шампанско му пожелават добро пътуване до столицата. От Гюргево до Букурещ го придружават двама румънски кавалерийски офицери.
Салабашев, възседнал Людодеец.
Успех
На 23 април 1893 г. в 11 часа влиза в Букурещ. Нарочна комисия от румънски военни отбелязва събитието. Българският офицер с любимия си кон преминава по централните улици на града, възторжено аплодиран от многобройни посрещачи, които го обсипват с цветя. Следва тържествен обяд в хотел „Континентал”, на който присъстват министри, дипломати, представители на румънския крал, висши военни и аристократи. Поручик Салабашев е специално поздравен лично от френския генерал Боне, който е на посещение в Букурещ. Вечерта, в чест на българския офицер, е дадена вечеринка, на която Салабашев неуморно танцува с присъстващите румънски дами.
На другия ден кавалерийските офицери от Букурещ го канят на богат обяд, който започва от 12 часа и продължава до полунощ. Поручик Салабашев получава Акт на военната комисия, който гласи, че той и конят му са пристигнали в пълно здраве и че са били в състояние още същия ден на пристигането си да продължат прехода „напред с най-голяма леснота”.
След няколко години поручик Салабашев е начело на 9-и конен полк в Русе. Поручик Стефан Салабашев достига през 1912 г. до чин полковник. Същата година дъщеря му Смарайда се омъжва за известния банкер Атанас Буров.
Умира на 4 октомври 1920 година.
Животното отгледано в легендарния „Кабиюк“
Конният завод Кабиюк датира от османско време.
Конезаводът „Кабиюк” е основан през 1864 г. от Мидхат паша. Доставени са ценни ориенталски жребци от Русия, Франция, Англия и Австрия. През 1883 г. заводът минава към военното министерство. По този повод са закупени 28 жребци и 250 кобили от Русия. Основната цел била да се снабди войската с коне. Задачата се провалила, защото произходът на животните бил съмнителен. Голям покровител на българското коневъдство бил княз Батенберг. За да поощри развитието на конезавода, той избрал като своя лятна резиденция „Кабиюк”, където построил красиво жилище с добре уреден парк. Украшение в конезавода бил арабският жребец пипиниер Паганини – дар от султан Абдул Хамид.
Боян Драганов
