- Привет, Дара! Как върви подготовката за „Евровизия“?
- Чувствам се все едно живея в някакъв много красив хаос. Вчера мина втората репетиция на сцената, след която се чувствам доста по-уверена и спокойна. Последните месеци бяха пълни с полети, срещи, интервюта, малко сън и много адреналин и, разбира се, ежедневни репетиции. Благодаря на целия екип за професионализма и се радвам, че всички изживяваме това заедно.
- От няколко дни сте във Виена, но голяма част от репетициите са били в Стокхолм - разкажете за тях… както и за преживяванията в австрийската столица… Какво е настроението?
- Стокхолм беше мястото, където буквално изградихме света на Bangaranga. Там всичко започна да става реално. Имаше репетиции, в които сме повтаряли един детайл безкрайно много пъти, защото всички сме страшни перфекционисти. А Виена вече е другата емоция. Тук усещаш „Евровизия“ навсякъде. Хората идват при теб на улицата, пеят песента, показват ти рисунки. Искрено се забавлявам и нямам търпение да изживея всичко, което предстои.
- Всичко по план ли върви? Сблъска ли се с някакви проблеми, имаше ли нещо необичайно?
- О, естествено. Няма как при такъв мащаб всичко да е спокойно и подредено. Имали сме моменти с тотално объркан график, промени в последната секунда. Всичко се случва супер бързо и трябва постоянно да реагираш. Мисля, че най-важното е да не изпадаш в паника.
- Какво да очаква публиката на втория полуфинал на 14 май?
- Изпълнението е много енергия. Искам хората да го почувстват, а не просто да го гледат. Имаме уникална сценография и доста театрален подход към цялото представяне… няма да издавам детайли, нямам търпение да го гледате!
- Плюс или минус е да сте откриващото изпълнение? Това притеснява ли ви?
- Първият номер е огромна отговорност. България буквално отваря шоуто, но ми харесва идеята първото изпълнение, което хората ще видят, да бъде толкова енергично.
- Представете екипите, които работят по отделните звена на шоуто ви. Разкажете и повече подробности за тях…
- Имам огромен късмет с хората около мен. Честно казано, без тях Bangaranga нямаше да бъде това, което е. Имаме екип от България, Швеция и Гърция и най-хубавото е, че всички гледат на проекта много емоционално, а не просто професионално. По песента работих заедно с Anne Judith Wik, Christian Tarcea (Monoir) и гръцкия композитор Dimitris Kontopoulos. Зад сценичната концепция стоят Фредрик “Бенке” Райман и Саша Жан-Батист, които са работили по едни от най-силните изпълнения на „Евровизия“ през последните години и имат много специфичен начин да мислят сцената. Бенке внесе тази сурова енергия в движението и начина, по който телата разказват историята, а Саша има невероятен усет към камерата и детайла - тя вижда неща, които никой друг не вижда.
- През последните месеци имахте промоционални гостувания за представянето на Bangaranga на различни места из Европа. Къде и какви бяха най-емоционалните?
- Настина ми е много трудно да избера само едно място, защото навсякъде емоцията беше различна и публиката ме посрещна с изключителна подкрепа и топлина! Благодарната съм за тези възможности!
- Как беше създадена Bangaranga? А клипът?
- Bangaranga се роди много естествено. Още когато започнахме да я създаваме, имаше някаква лудост в нея. Не искахме песента да бъде „перфектна“. Искахме да бъде жива. Но за мен Bangaranga има и много по-дълбок смисъл. Тя носи енергията да събудиш по-силната версия на себе си. Да бъдеш bangara означава да знаеш кой си, да бъдеш на правилното място в правилния момент и да не се страхуваш от собствената си енергия.
Много от вдъхновението дойде и от българските кукерски ритуали - този огромен шум, тези маски, тази почти първична енергия, която гони злото и събира хората. И в някакъв смисъл Bangaranga прави същото, но със съвременните демони - тревожността, срама, страха да бъдеш себе си. Въпреки че песента е шумна и хаотична, тя всъщност идва от много светло място. От любов, свобода и свързване с хората около теб. А клипът искахме да изглежда като сън след парти - красив, леко опасен и малко нереален.
- А срещу какво се бунтувате?
- Срещу това хората постоянно да се страхуват да бъдат себе си. Срещу нуждата всичко да е „удобно“, „правилно“ и „прието“. А Bangaranga е точно обратното. Моментът, в който спираш да се контролираш и просто си жив.
- Какво мислите за AI версиите на Bangaranga?
- Някои са абсолютно гениални, а други ме плашат малко. Странно е да чуеш гласа си в толкова различни светове.
- Ерос Рамацоти запя Bangaranga в София. Изненада ли ви?
- Много. Това са нереални моменти. След това се случи нещо още по-вълнуващо - той ме покани да бъда гост на негов концерт в Италия! Нямам търпение!
- Как се случи участието ви в Lane moje?
- Идеята дойде от моя екип и много силно се надявахме Желко Йоксимович да се съгласи. Lane moje е една от най-легендарните песни в историята на „Евровизия“ и за мен е истинска чест да бъда част от този tribute. Това е песен, която носи страшна емоция и за Балканите, и за самия конкурс.
- След „Евровизия“ накъде?
- С „Евровизия“ започва съвсем нов етап за мен. Дава ми страшно много мотивация, ще има нова музика и много срещи с фенове, които ми дадоха подкрепата, от която имах голяма нужда.
Това е тя:
Родена е на 9 септември 1998 г. във Варна
Ученичка е на майката на Елица Тодорова - вокалния педагог Павлинка Тодорова
Стартира кариерата си през 2015 г. в "Х Фактор"
През 2020 г. е участник в осмия сезон на "Като две капки вода" и завършва трета
Артист е на музикална компания "Вириджиния рекърдс"
Има два албума - "Родена такава" (2022) и AdhDara (2025)
На 31 януари 2026 г. печели националната селекция за българския представител на „Евровизия“, а на 14 май ще открие втория полуфинал с песента Bangaranga
Лео Богдановски
