Н а 8 февруари (нов стил 20 февруари) 1878 г. в Русе през Стамбул капия (до централна жп гара) влизат първите руски части начело с генерал Тотлебен. В предния брой на „Златно време“ започнахме разказа за Русе в зората на новото време. Ето и продължението.
По време на войната русенската вилаетска печатница е разрушена от руски снaряди. Спас Попов – от словослагателното отделение, който успял да спаси една ръчна преса и около 200 кг български букви, разкрива на улица „Бара“ първата българска печатница в Русе и втората в България (след тази на Димитър Паничков в Свищов). В края на април 1878 г. Рашко Блъсков премества печатницата си от Гюргево в Русе, като я именува „Славянско братство“. През юни 1S79 г. Христо Бъчваров премества гюргевската си печатница в Русе.
На 10 юни с.г. отпечатва първия русенски брой на в. „България“, излизал дотогава в Румъния. През юли 1879 г. от Търново в Русе е преместена печатницата на Любен Каравелов, която работи под фирмата „Л. Каравелов и Н. Жейнов“. 0т есента на 1878 г. Каравелов е в Русе, но вече е тежко болен и не му остава дълго да живее. Той умира на 2 февруари 1879 г.
На 12 април 1879 г. в Русе се случва едно знаменателно събитие, което оставя незаличима диря в историята на журналистика – излиза първият брой на вестник „Славянин“, списван от Тодор хаджи Станчев. С неимоверни усилия и премеждия, с редица прекъсвания този национален носител на новини и всестранна друга информация излиза до 7 март 1903 г., деня, в който Станчев умира.
Русе като важен крайдунавски център е седалище на много дипломатически представителства. Консулството на Австрия е открито в 1848 г. През 1853 г. отварят врати агенциите на Прусия и Италия, а от 1859 г. и Англия. През 1865 г. от Търново в Русе се премества руското консулство. Свое вицеконсулство Франция открива в Русе през 1867 г. По време на войната повечето от тях не работят, но започват бавно да показват признаци на живот.
След войната в Русе пристигат много известни личности. Трудно е да ги посочим всички, но няма как да отминем пребиваването на Иван Вазов. През февруари 1878 г. губернаторството от Свищов е преместено в Русе. Настанено е в сградата на бившата Отоманска банка, до прочутото училище „Ислях хане“. 0казва се, че губернаторът – генерал Золатарьов, знае за литературните успехи на Вазов. Възлага му най-леката работа – изготвянето на месечните отчети за произшествията в губернията – дейност, която го ангажира половин час през месеца.
Паметната плоча на ул. Духовно възраждане в Русе,
След Золатарьов и генерал Акимов покровителства Вазов. За първи път в живота си, в Русе, Вазов получава добра заплата – 3 хиляда рубли годишно, която му позволява да води охолен и безгрижен живот. Започва да си изписва дрехи и шапки от Букурещ, с което дава тон на модата в града. Европейският дух на града му харесва. С удоволствие посещава нововъзникналите увеселителни заведения и дори написва любовно стихотворение, посветено на Рафие – млада, закачлива туркиня от русенски шантан. Поетът обитава къща на улица „Бара“ („Духовно възраждане“). Младата му хазайка – Иванка, е с весел нрав. Къщата получила като завещание от немският фабрикант Адолф, на когото била любовница. Вазов не остава равнодушен към прелестите на хубавата вдовица, която с умиление го нарича „моя мил лорд“.
Въпреки че води весел живот, Вазов упорито продължава да твори. Довършва третата си стихосбирка – „Избавление“, и я отпечатва в Букурещ. Стихотворенията са посрещнати топло и ласкаво от русенци. Вестниците не се скъпят на похвали и доброжелателни рецензии.
Русе е градът, който дава първото обществено признание на поетичния талант и труд на Вазов. Появата на предишните му две сбирки минава почти незабелязано. В Русе генерал Акимов моли Вазов да напише нещо за благотворителната вечеринка в полза на македонските въстаници. Набързо Вазов създава „Михалаки чорбаджи“. Вечеринката се провежда в лятната градина на Хелмщайн – до гарата (Музеят на транспорта). Русенци от сърце се забавляват на леката и забавна комедия.
Вазов присъства на погребението на Каравелов. Почита делото на големия българин с прочувствена статия – „Каравелова загубихме“, отпечатана във в. „Българин“.
През март 1879 г. Вазов напуска града, за да стане председател на Окръжния съд в Берковица. След време ще опише живота си в Русе в романа „Нова земя“.
Снимка на корицата на Нова земя
Хотел
През този период на бурен кипеж европейският дух на Русе идва главно от представителния хотел „Ислях хане“. В него гостуват много чужденци – лекари, търговци на дрехи, шапки и музикални инструменти, фотографи и дори учители по танци. Много от тях остават тук и развиват своята дейност. По време на войната хотелът е пострадал, но бързо е възстановен и се превръща в средище на всички обществени събития в града. През 1879 г. най-важното се случва на 27 септември, четвъртък, когато в салоните на хотела се провежда бляскав бал в чест на новоизбрания български княз Александър Батенберг.
Само преди два месеца, на път от Варна за Търново, на 25 юни, понеделник, князът е пренощувал в Русе. На 27 юни с.г. полага клетва в Търново и потегля на обиколка из страната. На 17 декември от Лом с парахода „Франц Йозеф“ потегля за Гюргево, а после за Букурещ, където гостува на княз Карол.
Гълъби
На 25 септември с.г. мало и голямо от Русе се стекло на пристанището. Най-отпред са учениците, духовниците, военните, управниците и „по-добрите госпожи“. Сред тях най-лична е Милица Атанасова Петкович, която поздравява на френски „първовенчания княз на освободена България“ и му подава два гълъба, вързани с панделка. Останалите го даряват с бродирани възглавници и букети с градински цветя.
Сред шумящото множество е и младата учителка Екатерина Каравелова, която успява някак си да се добере до княза - „млад, хубав човек”, да му подаде букет и като в просъница да му каже най-главното от приветствието си. Князът, поемайки цветята, задържа ръката й...
За бала вечерта на 27 септември в „Ислях хане“ русенските дами са готови отдавна. Мнозина от тях са си изписали рокли от Букурещ, Екатерина е в обикновена светлосиня рокля. Целият град е събран около мястото на великото за Русе събитие в Осветление – илюминация нашенска. Тълпата чака княза, но същевременно критично обсъждат на висок глас тоалетите на „признатите хубавици на Русе“. В салона за княза е приготвено голямо червено кресло.
Батенберг пристига, свири марш, дамите се мъчат да правят грациозни реверанси. Милица е в бяла рокля, „тоже букурещка тоалета”. Цял град говори, че тия дни навред ходела с купето на голямата си сестра Мариолица Х.
Димитриева – навред, гдето мръднел князът и те подире му. Оттогава всички я наричат „княгинята”. Започват танците, но преди да се започне кадрилът, князът отива при Екатерина и разменя с нея няколко любезни думи, за неудоволствието на наконтените дами и главно Милица…
Покана
На другия ден Батенберг потегля за Свищов. На пристанището кани Екатерина да стане учителка в София. Останалите дами са сърдити от тази близост и шушукат, че пак каймака е обрала. От понтона Милица неистово крещи след на парахода, грабва китката от Екатерина и се мъчи да я хвърли към княза, с „когото тя мечтае не на шега съдбата си да свърже, всичките й неща, сервизи носеха княжеска корона”.
Така минават дните на Русе в ония първи свободни години. Скоро Русе ще стане най-големият български град, ще бъде процъфтяващ търговски, промишлен и културен център. Ще се украси с красиви барокови сгради. Русенци ще се прославят и славят и днес като интелигентни и просветни хора. Хора, които се раждат с европейски дух в сърцето… И това е най-отличителната черта на хората от крайдунавския град…
Стремски в романа „Нова земя“
„Стремски изпрати също домашните си за Бяла черква, дето се настаниха в една от къщиците по края, пощадени от пожара, тъй като от тяхната само пепел остаяше.
Между това Русе все остаяше в турска власт, окръжен от корпуса на царевича. Княз Черкаски назначи Стремски като преводчик при полка на генерала А., който действуваше срещу Али паша при Черни Лом. При една среща около Тръстеник на един малък руски отряд с турския табор Стремски привлече симпатията на генерала чрез своето присъствие на духа в най-критическата минута и чрез полезното мнение, което изказа по нуждата на една военна мярка, която спаси положението.
В надвечерието на Санстефанский мир Русе биде изпразнен от турците и царевичевият корпус доби друго назначение. Дондуков, който наследи Черкаски, поминал се в Сан Стефано, назначи Стремски като преводчик при търновския губернатор. Но Лукиянов скоро склони Стремски да мине по съдебната част, като ценеше неговото развитие и ум, и го прати председател на Никополския окръжен съд, дето Стремски трябваше да захване от азбуката на съдебната наука - съвсем чужда нему.
След няколко месеца един непредвиден случай го накара изново да се премести, по администрацията в Русе. Мина по обиколката си, през Никопол, новоназначений русенски губернатор, генерал А., завзел мястото на предшественика си, генерала Золотарева. Генерал А. случайно срещна там Стремски и дойде във възторг – от случая да има при себе си Стремски, чийто ум, характер и енергия познаваше. Прочее, Стремски отиде в Русе. Но видните служби в губернаторската канцелария бяха заняти и губернаторът назначи Стремски извънреден чиновник на особни поръчения при себе си.
Подир тая безкрайна одисея, която го водѐ и тласкa по разни посоки, от бреговете на Босфора до дунавските, Стремски седем месеца пребъдваше в Русе. Но от всичките градове Русе остана най-паметен за него, защото в него
Стремски изпита най-силните вълнения.
Той се влюби.
Запознат едвам преди четири месеца със семейството на Иваница Филович, виден русенец, Стремски се увлече от дъщеря му Драга и я обикна с всичката сила на своята богата, младежка душа. Драга му отговори с взаимност.
Срещите на двамата влюбени, улеснявани от открития и дружествен живот на тукашното общество, заставаха чести. У дома им, дето на Стремски се радваха, на разходки, по градини, вечеринки - вред те се намираха, за да разменят сладки погледи и неми, щастливи въздишки, а без свидетели - и къси свенливи целувки. Стремски пръв път любеше в живота си и любеше, както любят в такъв случай: силно, горещо, лудо. Той се чувствуваше безконечно щастлив. Перспективата на тихо и светло домашно щастие се усмихваше вече на душата му, любовта озаряваше с розови лучи бъдещето му, което се пълнеше цяло от милия образ на Драга…“
Преговори за жп линията
русе
След Освобождението, съгласно Берлинския договор (1 юни – 1 юли 1878 г.), жп линията Русе – Варна трябва да се прехвърли на Българското княжество. Само един месец след съставянето на първото българско правителство начело с Тодор Бурмов (5 юли – 24 ноември 1879 г.) барон Хирш настойчиво изисква това да стане. Започват дълги и мъчителни преговори между младото княжество и компанията. Линията е оценена на 18 575 000 златни лева.
Прехвърлянето става със закон от 24 юли 1886 г. Министър-председателят Петко Каравелов (десето правителство на България, 30 юни 1884 г. – 9 август 1886 г.) е обвинен от политическите си противници, че е подкупен. Широко се коментира фактът, че същата година държавните приходи на княжеството са едва 42 млн. златни лева. За да изплати линията, България сключва с Англия на 5 октомври 1889 г. своя първи държавен заем в размер на 46 777 500 франка, при 6 процента годишна лихва и срок на погасяване 33 години. Зли езици твърдят, че това става под личното давление на министър-председателя Стефан Стамболов (петнадесето правителство на България, 20 август 1887 – 19 май 1894 г.), който притежавал акции от жп линията.
Предаването на линията се извършва на 10 август 1888 г. Българските държавни железници получават 9 пътнически (от №142 до №150) и четири товарни локомотива (от №243 до №246), 32 пътнически и 523 товарни вагона.
Боян Драганов
