- Радо Шоу, пак сте в ролята на Дядо Коледа, колко години вече я играете?
- Ето, още щом дойде декември и отново влязох в любимата си роля на Дядо Коледа, която вече играя точно 30 години. А се очертава да бъда и Дядо Коледа не само довечера, но и в следващите дни, включително и навръх Нова година.
- Значи чествате юбилей като Дядо Коледа?
- Да, вече смених 3 бради, 6 шапки и 4 мантии, а за ботушите да не говорим колко са. Много съм доволен от последните си ботуши, немски. Но не ми ги донесоха от Германия, а ги намерих тук, у нас, на един коледен базар. Много е весело, когато раздавам подаръците на децата. Някои, които са по-големи, ме питат: „Ти истински или фалшив Дядо Коледа си?“ Аз отговарям: „И от двамата по малко“. Те се смеят и си взимат подаръците.
- На кои подаръци най-много се радват децата сега?
- Много са щастливи, когато има нещо за ядене в тях – шоколади или други лакомства. В предишни години се е случвало да подарявам огромни пликове, а в тях мънички подаръчета. Но най-много са разочаровани, когато няма нищо за хапване, дори един бонбон. Аз, когато имам бонбони в себе си или други сладости, винаги гледам да ги черпя, но питам и родителите преди това, а те винаги досега са ми разрешавали.
- А децата подаряват ли ви нещо?
- О, да! Тази година още в първия ден получих двайсетина рисунки. И ми прави впечатление, че всяка година децата рисуват все по-добре от предишните. Проявяват много фантазия.
- Какви рисунки по-точно?
- Обичат да рисуват Дядо Коледа, Снежанка, елхички, елени – ей такива неща. Едно бе нарисувало Дядо Коледа с перка, направо като Карлсон, който живее на покрива. Много ме зарадва това. По-малките специално ме гушкат и ми благодарят за подаръците и че не съм ги забравил. И все ми викат: „И пак да дойдеш!“.
- Някаква интересна случка да е имало с вас като Дядо Коледа?
- До миналата година имах много интересни очила, с камъчета и децата първо тях ги гледаха. Но се счупиха сега. Сложих ги без калъф в чувала с подаръци, натиснах малко по-силно и се счупиха на части.
- А песни пеете ли на децата, все пак сте изявен музикант?
- Тъй като съм музикант, реших да пея една песничка - „Пей звънче“, всъщност това си е „Джингъл белс“. Имам едно малко акордеонче и с него си акомпанирам. Интересно е, че днешните деца знаят текста на песента – ако не на български, то на английски. А аз пея по куплет на български и после на английски. В детските градини, като ходя, дори играем хорца и всички много се радват.
- Как всъщност за пръв път станахте Дядо Коледа преди 30 г., все пак тогава бяхте доста по-млад?
- Както ми казват и в живота – „Радо, ти не си мръднал, все си си същият“. Една приятелка ме помоли за нейните деца да изиграя Дядо Коледа. Каза ми: „Ти си артистичен човек, я пробвай да го изиграеш, защото знам, че ще стане весело, а и с децата много добре си комуникираш!“. Аз помислих и реших да опитам, а то пък взе, че се получи. Така тръгнаха нещата. В началото играех и Дядо Мраз, когато родителите или бабите най-вече ме помолеха, но напоследък стана само Дядо Коледа, все пак зависи от ситуацията накъде духа вятърът.
- Имате ли самият вие спомени от Дядо Мраз като дете?
- Бях солист в детската градина и пеех в една сценка, седнал в скута на Дядо Мраз. Рецитирах много добре и също още тогава свирех много добре на акордеон „Над смълчаните полета“, която и сега понякога музицирам пред дечица.
- А освен на акордеон на какви други инструменти свирите?
- Свиря на пиано, като ученик свирех на валдхорна, а по-късно в духовия оркестър - на туба С-строй.
- Зная, че имате огромен по жанрово разнообразие репертоар...
- Да, аз бях ученик по класическо пеене на прочутия оперен певец и педагог Сабин Марков. Наистина имам многожанров вокален репертоар – от поп, рок, джаз, латино, етно, шансон, балканска музика, българска автентична и народна музика... Разбира се, и класика.
- Общували сте с различни хора, виждали сме ваши снимки със звезди от всички жанрове – от Лили Иванова до Криско, както и с много артисти. С Георги Парцалев, чиято стогодишнина отбелязахме наскоро, срещали ли сте се?
- Да, той бе един натурален, истински артист, който се раздаваше на сцената. И от него съм запомнил един израз, който ми каза: „Талантливите хора вадят много тръни през кариерата си“, и ми казваше още: „Те ще ти спестяват хвалбите, ама като не те хвалят, трябва ти сам да се хвалиш“.
- А със Стоянка Мутафова?
- С нея през годините сме участвали в различни музикално-сатирични програми. Тя беше тандем с Парцалев по това време. Аз я гледах обаче за пръв път в театрален спектакъл почти към 90-ата й годишнина. Тогава режисьорът Ники Атанасов-Шуши ни покани на спектакъла и отидохме в театър „Сълза и смях“. Гледахме представлението. То бе наистина велико – това е точната дума. Отидохме в гримьорната и помолихме Шуши дали можем да се видим с нея, да я поздравим и се снимаме. А то се оказа, че тя го чула през вратата. Веднага стана, отвори и каза: „Само да туря една боя!“ – тоест червило да си сложи на устата. А когато изразих комплиментите си към нея, тя си спомни и за нашите участия. Каза ми: „Радо, онова беше халтура, ето това тук е истински театър“. И да, точно така си беше!
- Наистина ли веднъж са ви подпалили на сцената?
- Да, имаше подобна случка. Колежката Мими Таларкова правеше страхотен образ на циганка врачка. Свърши й номерът, всички й ръкопляскат, а тя си забрави огнената смес на сцената, както си гореше. Аз излизам, но не гледам къде стъпвам и директно в паничката със запаления огън. И се получи гръм. Аз се чудя какво стана – някой по мен ли стреля, а то се оказа звуков ефект от стъпването в реквизита на Мими. В залата настана първоначално притеснение, но после се смяха. Аз накрая се поклоних и взех паничката. Казах: „След огнените страсти и гръмотевици – до нови срещи, скъпа публико!“.
- В момента сте ръководител и на дамска вокална група, нали?
- Да, точно така. Казва се ДВГ „Наслада“. Тя е при читалище „Братя Миладинови 1917“ - Княжево. С тази група вече работим 17 години, правим изяви и концерти. Сега след коледните ни участия получихме покана за новата година. Тя е за концерта „Зимна приказка“, който ще е точно на Бабинден по стар стил, 21 януари, в Дом на културата „Дружба“, където ще бъдем и с други наши приятели и колеги. Входът е свободен. В концерта на 21 януари ще участва също вокална група „Трендафил“ с ръководител Вера Аджова от легендарния дует сестри Аджови и Детска фолклорна група „Канарчета“ с ръководител Венцислав Пенев - следовник на легендата Костадин Гугов. „Канарчета“ са към читалище „Светлина 1908“ от кв. „Кумарица“ - Нови Искър.
- Имате много приятели в музикалния и други театри, често ли ходите сега на спектали?
- Когато имам възможности, особено в Музикалния театър. Там има страхотни спектакли и концерти. Изключително ми допадат изпълненията на прима солистката Зорница Дамянова. А в Народния театър особено много харесвам постановките, в които участва актрисата Емануела Шкодрева. Обичам и балет да гледам в Операта с впечатляващите солисти Марта Петкова и Никола Хаджитанев. Обичам също постановките на театър „София“ с Лилия Маравиля и Ириней Константинов.
- Кои са ви учителите?
- Ангел Донев по акордеон, Евгения Епщайн по солфеж, елементарна теория на музиката и хармония, Магда Баева по пиано и акордеон, Сабин Марков го споменахме. А също колоси от рода на балетмайстора Анастас Самев и примата на Оперетата Зорка Димитрова – отличен преподавател по актьорско и сценично майсторство. Впечатляващи бяха срещите с проф. Снежина Танковска, с която имаме и интересна случка.
- Каква?
- С комедийната актриса Таня Вучкова, която бе и моя сценична партньорка, много обичахме баниците и въобще тестените изделия. И Снежина ни покани веднъж на кафе. А Таня ми вика: „То сигурно ще има освен кафе и банички или кексчета“. Разполагайки се в кабинета, очакваме кафе с вкусотии. В този момент Снежина отваря чантата си и ни казва, че сега ще ни почерпи. Ние сме застинали в очакване. Тя вади обаче три ябълки – за нея, за Таня и мен. Каза – „За вас това е предостатъчно, като намек, че трябва да се стреснем малко и да ограничим гурмето“.
- А нова песен от вас ще чуем ли скоро?
- По идея на моята голяма фенка леля Златка от град Левски в началото на 2026 година ще излезе и моята най-нова песен по музика и текст на Антония Рангелова, аранжимент Христо Кралев, акордеони Петър Станков. Тя ще бъде изненада за почитателите ми.
- Имате ли любим коледен виц?
- Не, но имам случка с коледен виц. Аз съм в ролята на Дядо Коледа. Баща снима синовете си с мен и след като раздадох подаръците, той явно бе видимо почерпен, започна да ме разпитва къде е Снежанка и как може да стигне при нея. Като на няколко пъти ми разказа вица за тарифите: „Дядо Коледа и Снежанка – 100 лв., само Снежанка – 500 лв.“ Та човекът много искаше да си плати за Снежанка и бе уверен, че точно аз мога да му я уредя. Но накрая всичко мина с много смях.
Това е той:
Радослав Стоименов с творчески псевдоним Радо Шоу е роден е на 3 юли 1963 г. в София, зодия Рак
37 години вече активно се изявява като музикант, певец, актьор, водещ и шоумен, а 30 години е Дядо Коледа
Играл в тв програми и филми, сред които БГ версията на сериала „Женени с деца“. Има издадена книга „Шоуто на Малкия артист“. Издал е 8 албума. Има многожанров репертоар на 14 езика
17 години е репетитор на ДВГ „Наслада“
Георги П. Димитров
