З а него някои ще ви кажат, че е сред най-запалените кукери. Други пък ще ви уверят, че е един от най-добрите животновъди в Пиринско. И първите, и вторите не ви лъжат. А самият той, 37-годишният Радослав Равначки от симитлийското село Крупник, си има своя истина, която по никакъв начин не хвърля сянка върху твърденията на неговите съселяни, а напротив.
Сурва в Крупник.
„Магия е да си кукер, мъка е да отглеждаш животни. Но правя всичко това с огромен мерак. Грижа се с кеф за стопанството си, макар че е много трудно. Това, че съм кукер, ме направи и фермер”, разкрива младият мъж. Всичко се случило много естествено. И в основата на цялата история е пустото му кукерство.
Братя
Преди десетина-петнайсет година имало глад за хубави кожи, от които да се измайсторят кукерски премени. Налагало се местните младежи и мъже да обикалят цялата страна, да търсят специална порода животни - калоферска коза, която е с дълъг косъм, да се пазарят с дни със стопаните им за цената на животните. И при късмет сключвали сделка и осигурявали качествени кожи за кукерите в прочутото с тази запазена традиция село Крупник. Тогава Радко и по-големият му брат Методи, с подкрепата на баща си, взели важно решение. През 2012 г. завъдили стадо от дългокосместите кози, които в един момент станали 150, за да имат достатъчно кожи и за своите собствени кукерски костюми, и за продажба на тези мераклии, дето са родени кукери и не жалят пари за красиви премени.
Кози
„Сега ги намалих козите, отглеждам не повече от 40. Но те са ми като хоби и тичам след тях най-вече заради кожите им, от които стават страхотни кукерски костюми. Иначе се грижа за 400 овце, за стотина крави и за около 40 коне. Хич не ми е лесно, от сутрин до вечер съм със стоката. Но пусти мерак по животните не ме оставя на мира. По-голям от това е само меракът ми да съм кукер“, изповядва младият мъж, който е пленен от тази българска традиция. Тази Сурва, която се чества на 1 януари, ще бъде с нов и уникален бял костюм, а дължината на косъма ще смае всеки, който зърне премените му. Повече обаче не издава. Крие от хорски погледи и кукерските се одежди.
С жена му и децата.
Децата му - 12-годишната дъщеря и 10-годишният му син, също няма да са по-долу от баща си. Те ще са част от кукерската група на село Крупник. „Още бяха с биберон в уста, когато ги направих кукери. Сурвата е магия за такива като мен, даваме мило и драго, за да сме на ниво на този празник, а и на кукерските фестивали след това. Макар че всичко стана брутално скъпо. Един костюм на кукер може да излезе 30 000-40 000 лева, струва повече от един автомобил“, твърди Ради Равначки.
Ножица
В момента ножицата в цените на кожите е огромна. Може някъде да намериш парче кожа за 200 лева, но една цяла и с дълъг косъм кожа може да стигне цена от 5000-10 000 лева, даже наскоро била обявена за продан една кожа за 13 000 лева. Най-скъпи са белите кожи, тъй като те буквално блестят на кукерските дефилета и грабват погледа на зрителите. Но и скъпите цени не спират тези, които искат да са най-атрактивни и с най-красиви премени на Сурва. Защото запалиш ли се по кукерите, после от това не можеш да избягаш. Влиза в кръвта ти. Някога се търсели къси горнища и широки крачоли, после започнали да идват на мода дългите „попски“ костюми. Днес най-популярни са средноголемите кожени костюми, които подчертават най-добре красотата на тази отколешна традиция. В момента майсторите, които шият тези премени, са най-търсени, работят най-често с цели кожи, които са предварително обработени. Тяхна грижа е да преценят как точно да разположат кожените парчета, за да направят най-хубавия костюм. Красив кукерски костюм се прави от 7-8 кожи, това означава, че понякога цената на един може да стигне и дори премине 30 000 лева. Това означава, че за мерака да си кукер плащаш като за нова кола. „Но страстта към кукерската традиция цена няма“, казва кукерът от село Крупник.
Маската
Другата важна част от кукерската магия е маската. Маската, която скрива лицата на сурвакарите и всява страх. Тези маски наистина са много страховити, могат да стреснат всеки, който ги види и не знае кой ги носи. Да, това са онези страшни маски на кукерите, на тези мъже, жени и деца, които веднъж сложили кукерските премени и чановете, преминават в този невероятен свят на магически танци, с които прогонват злото и наричат за берекет в нивите. Изработването на кукерските маски е своеобразно изкуство, смята Ради. Някои от маските са с дървена конструкция. Върху тях се залепват разноцветни конци, парченца платове, огледала и други елементи. Маската трябва да е грозна и страшна, за да се „изплаши” злото. Най-древните маски са били във вид на овен, козел и бик. Сега са най-различни и пъстри като дъгата. Някои маски са двулики. От едната страна лицето е добродушно - чип нос, усмихнато лице. От другата страна носът е голям и гърбав, а лицето зловещо. Така се представят доброто и злото, които паралелно съществуват в света и все са в някакъв странен кръговрат, разкрива Равначки.
Равнички с баща му и брат му.
Младият крупничанин се пали в добрия смисъл на думата, когато заговори за кукерството. Той е трето поколение кукер - след дядо му и баща му. Разбира се, това важи и за брат му Методи. Радослав се запалил по кукерите като тийнейджър. И научил бързо, че от това не можеш да избягаш. Влиза в кръвта ти и е за цял живот. Затова е свикнал с трудностите на фермера. И ги приема като част от магията на кукерството. Уверява, че докато може, ще тича след животните, за да има кожи за кукерски костюми. И е убеден, че усилията му си струват - трудът, тичането и отделеното време за грижата за животните. Празниците за него са твърде малко. На Сурва, когато дефилират и гонят злото от Крупник, на фестивала в Симитли и на още някой друг фестивал.
Чановете
„Страхотно е да облечеш кукерските премени, да окачиш чановете върху тях и да правиш шествия по улиците. Земята да се люлее от танците ти, а злото да бяга надалеч. Още по-страхотно е да видим блясъка в очите на децата, когато облекат кукерските кожи. Тогава всяка наша болка минава. Забравяме за всяка мъка, тъй като кукерската магия е завладяла децата ни”, категоричен е най-добрият кукер сред фермерите и най-добрият фермер сред кукерите от село Крупник - Радослав Равначки.
Владимир Симеонов
