В ъоръжен, много опасен и неуловим. Така МВР през 1998 г. посочва на цялата страна 28-годишния Ганчо Въчков - Ганеца. Снимката на младия мъж от столичния кв. „Гео Милев“ се появява навсякъде. Любимите му места са под постоянно наблюдение, сред които и едно кафене в центъра на София.
Издирване
Въпреки че не е съден и осъждан и няма неоспорими доказателства срещу него, Ганеца е сочен от МВР за участие в банда, извършила десетки автокражби и въоръжени грабежи. Вътрешен министър е Богомил Бонев, а един от синовете на кума му Георги Гергов е потърпевш от кражба на кола, официално от неизвестен извършител. Никой не признава, че това става допълнителен повод да бъде вдигната полицията на крак за залавянето на Ганеца.
През август 1996 г. Въчков е обявен за издирване, след като успява да избяга от ареста на Първо РПУ в София, където е задържан заради незаконен пистолет. Говори се, че Ганеца успява да скочи от прозорец в районното. След това той потъва в неизвестност за продължително време.
Помощ
Подозренията, че бягството му е станало с помощ отвътре, предизвикват проверка. „Помощник“ от районното управление не е открит, но от „Вътрешна сигурност“ на МВР уличават двама антимафиоти от тогавашната НСБОП и един от Националната полиция. Обвиняват ги, че са предупреждавали Ганеца, когато има акции. Тримата са уволнени, но остават подозренията, че във вътрешното ведомство има още хора, които са на хранилка при Въчков.
Докато издирват обявения за крадец номер едно в държавата, той периодично е забелязван из София. През 1998 г. в издирването на Ганеца е включена полицията на цяла България, а той продължава да си играе с нея на котка и мишка.
Преследване
На 6 юни 1999 г. в ранния следобед цивилни барети устройват засада до Френската гимназия в София, тъй като има информация, че Ганеца играе футбол в двора й. Когато ги забелязва, Въчков се мята светкавично на ланчия и дава газ. Започва зрелищно преследване по ул. „Раковски“ до Сточна гара и ул. „Мърфи“, която е пресечка на ул. „Оборище“ до Испанската гимназия. По време на гонитбата Ганеца стреля по БМВ-то с командосите и го надупчва с куршуми. Те пък успяват да улучат гумата на ланчията му. Движещ се зад Ганеца джип с негови хора успява да се изплъзне. Колата на Въчков отказва, той я изоставя и хуква по ул. „Оборище“. На ул. “Мърфи” следите му се губят и ченгетата мислят, че отново са го изпуснали, когато жена им показва в коя кооперация е влязъл. Четирима от баретите нахлуват в сградата. Качват се на таванския етаж и не след дълго се чуват изстрели. Съседи виждат как спецполицаите изнасят ранения в главата млад мъж със завързани ръце. Никой не е чул да е имало преговори с него да се предаде.
Мистерията
МВР твърди, че баретите откриват Ганеца прострелян в слепоочието. Не с линейка, а с полицейска кола е откаран в „Пирогов“. Според медицинската експертиза той умира 2 часа по-късно в болницата. Цяло денонощие обаче спешният институт е обграден от специалните части.
Според родителите на Въчков той е убит от полицаите, мотивирани от изказване на министър Бонев: „Ганеца да се задържи жив или мъртъв“. Не може да се докаже дали наистина е направено такова изказване, но не е изключено да е имало подобно устно нареждане от началници в МВР.
Разследване на Военна прокуратура за действията на баретите не открива нарушения или вина при действията им, а като причина за смъртта на Въчков е обявено самоубийство. То се доказвало от натривки по ръцете му, но оръжие на мястото не е намерено, а занесено в полицията на следващия ден с обяснението, че е открито в двора на кооперацията.
Според родителите на Ганеца той се срещал тайно с тях, след като е обявен за издирване от полицията. Бил сигурен, че ако го хванат, ще го убият.
Досие
В крайна сметка се оказва, че срещу най-търсения бандит в държавата има само едно висящо дело – за незаконния пистолет. Десетки преписки за грабежи на коли срещу неизвестен извършител обаче се приписват на Въчков.
Българският хелзинкски комитет помага на родителите му Петър и Вера Въчкови да подадат жалба в Страсбург.
През юли 2010 г. Европейският съд по правата на човека осъжда България да им плати 30 000 евро за неадекватното разследване на смъртта на Ганчо и превишените правомощия от служителите на МВР при полицейската акция. Според Съда в Страсбург държавата е нарушила правото на живот на Въчков, а МВР и прокуратурата са провели „неадекватно разследване“. При преследването полицията не е имала стратегия, насочена към минимизиране на употребата на огнестрелно оръжие, пише в съдебното решение. Критиката срещу прокуратурата също е директна, като се заявява, че не са предприети необходимите действия за изясняването на обстоятелствата около смъртта на Ганчо Въчков. Според ЕСПЧ разследването страда от сериозни пропуски. Освен обезщетението държавата плаща и 3605 евро разноски по делото.
Възмездие
Близките на Ганеца може би са удовлетворени, че решението на Съда в Страсбург показва съмнение в самоубийството му. Според вишестоящи в МВР обаче процесуалните представители, които защитават страната ни в производствата пред Евросъда, не са си свършили работата – не са предоставили в Страсбург всички материали по разследването на смъртта на Ганчо Въчков у нас. Дали е така?
Мария Кадийска
