В съвременните световни мафиотски организации за рождения ден на „капо ди тути капи“ (главатаря на мафията) за най-скъп подарък на рожденика се смятала снимка на трупа на неговия смъртен враг – прострелян, заклан или убит по най-различни начини. А в някои случаи вместо снимка на трапезата на рожденика се поднасяла главата на убития враг.
Жертвата в социалистическа България не е пророк нито библейска фигура, а обикновен писател, който с поведението и действията си обаче става неудобен на тогавашния българки „цар“ Тодор I Правешки. По-интересното обаче е, че изпълнението на смъртната присъда всъщност е подарък за рождения ден на българския комунистически диктатор.
ЕПОХАТА НА ТАТО: ДС и РУМНО – филиали на съветските служби
Как се стига до политическото убийство на писателя Георги Марков, останало в историята като „българския чадър“ и какво и днес още тъне в мрака на забравата и незнанието? Първият въпрос, който може би трябва да си зададем е: какво предизвиква тази революция в съзнанието на самия писател, който от любимец на властта се превръща в нейния най-заклет враг?
Биография
Георги Марков е роден през 1929 г. в София в семейството на царски фелдфебел. Когато се извършва превратът през 1944 г. Джери е ученик. След завършването на образованието си той следва химия в Русе, а след това се премества в София в Държавната политехника. След това работи като инженер технолог и преподавател в Техникум по керамика и стъкло. През 1959 г. е пенсиониран заради болестта туберкулоза.
Паметникът на Георги Марков в София
Редовната си литературна дейност Георги Марков започва в средата на 50-те години на ХХ век, като първите му творби са криминални, фантастични и юношески четива. През 1962 г. пише романа „Мъже“, който печели годишната награда на Съюза на българските писатели, донася му литературна слава и става причина да бъде приет в СБП. Назначен е за редактор в „Народна младеж“. През следващите години той е доста продуктивен, като пише не само проза, а и драматургия. През втората половина на 60-те години Марков вече е проверен и е смятан за „наш човек“ от комунистическото ръководство на писателския съюз.
Скандал в парламента заради орден за бивш министър на Живков!
За оказаното му доверие особено красноречиво говори фактът, че той е избран за един от сценаристите на телевизионния сериал „На всеки километър“. До този момент за младия писател животът като че ли върви по „цветя и рози“. Очаква го блестяща кариера в писателската сфера с всички произтичащи от това облаги. Изведнъж всичко това като че ли изведнъж се срива. И от любимец и галеник на властта Георги Марков се превръща в неин заклет враг. Как става това?
Просветление
По думите на самия Джери просветлението в съзнанието му настъпило по времето докато лежал в различните лечебни заведения заради напредващата туберкулоза. Там той влязъл в конфликт с контрастните ценности и псевдоморала на новото комунистическо общество.
Преломният момент у него настъпва, когато в разстояние на две години ДС спира две от пиесите му по идеологически съображения. А самият автор е обвинен в „антипартийност“ и вражески настроения към политиката на БКП. За болезнено чувствителния Марков това се явява капката, която прелива чашата и той решава твърдо да напусне България като невъзвращенец.
Това се случва през юни 1969 г, с личния си автомобил до Югославия, а оттам през Италия се озовава във Великобритания, където се установява в Лондон. Там става сътрудник на българската секция на „Дойче веле“, а след това работи в Би Би Си и в „Свободна Европа“. В продължение на шест години и половина от ефира той отправя унищожителни критики по отношение на комунистическото управление в България, като с особено злост са насочени материалите му към държавния ръководител Тодор Живков. Това, разбира се, няма как да остане без последствия.
Защо Тато прати лачено возило на Симеон в Мадрид?! (СНИМКИ)
На 27 декември 1972 г. в България Георги Марков е осъден задочно на 6 години и 6 месеца затвор. Книгите му са иззети от библиотеките в страната като вражеска литература, а над споменаването на името му е наложено табу, което продължава чак до падането на тоталитарния режим. Това обаче се оказва недостатъчно. Комунистическите ръководители начело с бай Тошо не могат да си простят, че са допуснали един толкова опасен враг да се изплъзне от ръцете им и да ги критикува от чужбина. Затова е взето решение писателят да бъде накаран да замлъкне завинаги. Срещу Георги Марков започва оперативна разработка, като му е даденото кодово име „Скитник“.
Неподозиращият нищо писател по това време работи върху своите „Задочни репортажи от България“, които се излъчват всяка седмица по радио „Свободна Европа“.
Ватерло
На 7 септември 1978 г. около 14,00 ч. 49-годишният Георги Марков напуска дома си и се отправя към работното си място. По пътя той както всеки ден трябва да премине по моста „Ватерло“. Изкачва южните стълби и се приближава към автобусната спирка. На метри от спирката писателят внезапно усеща остра болка в десния крак като от убождане.
Обръща се и вижда мъж с чадър, който с бързи крачки се отдалечава в обратна посока, качва се на такси и изчезва в неизвестна посока. Същият ден към 22,30 ч. Марков се прибира вкъщи, но не разказва нищо на съпругата си Анабел.
Георги Марков със съпругата си
На следващия ден, 8 септември, състоянието на Марков се влошава и той вдига температура. Извикан е семейният му лекар, който му препоръчва болнично лечение, като подозира тетанус.
АТЕНТАТИТЕ СРЕЩУ ЖИВКОВ: Мара Петолевката хвърля тухла по Тато!
Пред приелия голекар в болницата българинът споделил, че най-вероятно е станал жертва на атентат, организиран от КГБ и ДС. Лекарят обаче не приема сериозно думите му. По-късно след смъртта на Марков д-р Райли споделя, че раничката, която пострадалият му показал е можела да бъде от всичко – от убождане, до ухапване от змия. Междувременно състоянието на българина се влошава.
През нощта срещу 9 септември за случая са уведомени британските служби и в болницата е изпратен следовател. Вече обаче е прекалено късно. На 10 септември Марков вече е в безсъзнание, а на следващия ден в 9,45 ч. той умира.
При аутопсията в дясното бедро на тялото е открита куха метална сачма. Започва разследване на убийство чрез отрова. Каква обаче е отровата и днес не е установено. В България за смъртта на Георги Марков по това време, разбира се, не се публикува никаква информация. Десет години по-късно вече след падането на тоталитаризма ще стане ясно, че убийството на Георги Марков всъщност било замислено от българските спецслужби като подарък за рождения ден на Тодор Живков на 7 септември.
Пикадили
След 1990 г. в България също започват следствени действия, които обаче не довеждат до нищо. Това, което днес се знае е, че за пряк извършител на атентата се сочи италианецът Франческо Гулино, известен като „агент Пикадили“ на Първо главно управление на ДС. През 2021 г. Пикадили бе открит мъртъв в жилището си на 75-годишна възраст, вероятно от естествена смърт.
Соченият като убиец агент Пикадили
Бившият шеф на КГБ ген. Олег Калугин пък признава, че в КГБ е получена телеграма от вътрешния министър на НРБ Димитър Стоянов с молба за помощ за ликвидирането на Георги Марков. В телеграмата се уточнявало, че заповедта идва лично от Тодор Живков.
Шефът на КГБ Юрий Андропов бил против участието на съветските служби в убийството на Скитник
С искането е запознат тогавашният шеф на КГБ Юрий Андропов, който не е съгласен съветските служби да се намесват в една подобна акция.
47 години от земетресението в Свищов - Тодор Живков плакал за загиналите деца! (СНИМКИ)
Накрая все пак разрешава КГБ да окаже техническа помощ на българските си колеги, но без пряко участие на терен. За да бъде ликвидиран дисидента, са обсъждани различни варианти: да се намаже вратата на колата му с отровен гел, или да се намаже самият Марков с отровно плажно масло на плажа по време на посещението му в Сардиния. Накрая е взето решение да се използва отровата рицин, която да се постави в сачма, а сачмата пък да се изстреля от специален бастун.
Наред с версията за убийството, има и няколко други версии. Според една от тях всъщност Георги Марков бил агент на ДС, а цялата история за враждата му с бай Тошо и комунистическата върхушка била постановка. Той бил изпратен в Лондон като таен агент, но бил разконспириран от британските служби и убит от тях. Според друга версия пък Марков станал жертва на българи емигранти. А има и версия, според която писателят е починал от естествена смърт – септичен шок, с който лекарите в английската столица не могли да се справят.
Иван Георгиев
