109 човека загиват при опустошителното земетресение в Свищов, от което на 4 март т.г. се навършиха 47 години. Около една трета от загиналите сред отломките са деца.
И днес, почти половин век по-късно, възрастните хора от крайдунавския град все още продължават с ужас да си спомнят за онези ужасяващи мигове, в които земните недра се разбунтували и за пореден път напомнили за човешката безпомощност пред страховитата сила на природните стихии.
След падането на тоталитаризма става ясно, че няколко месеца преди земетресението то е било предсказано от Баба Ванга. В края на 1976 г. семейство от Свищов отива при нея да търси съвет и помощ за здравословен проблем на един от членовете на семейството. „Той ке се оправи, не му берете гайлето. Ама да се пазите у месеца марта, щото там, дека живеете, погром ще настане. Страшно ке биде. Земята ке се помести. Да бегате далече от водата, да одите у планината“, посъветвала Ванга семейството. И само след 3 месеца пророчеството й, както става ясно, уви, се сбъдва.
Епицентър
Земният трус, който нанася страховития си удар върху Свищов, е с епицентър в областта Вранча в Източите Карпати, Румъния, който е един от сеизмично най-активните райони в цяла Европа. В епицентъра неговият магнитуд е 7,4 по скалата на Рихтер, което го поставя в категорията на големите земетресения по същата скала. В района на Свищов силата му е от около 7,2 по Рихтер, което го прави най-силното земетресение у нас, за което има запазена официална информация.
Бучене
Денят е 4 март 1977 г., часът 21,24. По това време повечето хора в Свищов са по домовете си, гледат телевизия, вечерят или се приготвят за сън. Внезапно настъпва ужасът. Изпод земята първо се чува някакво страшно бучене, все едно предстои да изригне вулкан. След което земята се разтърсва. Трусът продължава 77 секунди, които за жителите на Свищов изминават бавно като хилядолетия. Резултатите от земния трус обаче са катастрофални за крайдунавския град и неговите жители. Изцяло разрушени са две жилищни сгради: висок жилищен блок и младежко общежитие на химкомбината „Свилоза“. Освен тях десетки други жилищни и обществени сгради са частично повредени. Някои от тях през следващите дни също падат, а други се налага да бъдат съборени като потенциално опасни. Сред вторично рухналите е и камбанарията на възрожденската църква „Св.Троица“, построена от майстор Колю Фичето. Общият брой на разрушените и пострадалите сгради надхвърля 800. От тях 5 училища, 21 административни и търговски сгради. Тъй като земният трус разрушава електрическата подстанция, която захранва Свищов с електричество, секунди след труса градът потъва в непрогледен мрак.
Мобилизация
Още същата нощ след труса в България са мобилизирани стотици доброволци, които сами предлагат да участват в спасителните акции по изваждането и спасяването на оцелелите от руините на сградите. Наред с тях към Свищов се отправят и десетки полицаи и войници. Когато пристигат на място, гледката пред тях е толкова смразяваща, че някои войничета не издържат и се разплакват, а един дори припада. Впрочем началникът на местната милиция полк. Христо Цочев също не крие сълзите от подчинените си. Тогава спасителите все още не знаят какъв е истинският размер на трагедията. Това става ясно, след като във фаталната нощ и през следващите дни те изваждат от развалините цели 109 човешки трупа. От тях 27 са на деца и младежи. Ранени са над 140. Впрочем по отношение броя на загиналите и до днес още няма единно мнение. Според някои броят на загиналите надхвърлял 150 човека, но комунистическите власти скрили истинската бройка, за да смекчат ужаса от трагедията. Всичките починали са прегледани от токсиколог и патолог, които записват причината за смъртта им. Малко по-късно обаче техните резултати са иззети и засекретени. Години по-късно става ясно, че някои от загиналите е можело да бъдат спасени, тъй като те прекарват часове наред под руините и умират всъщност от задушаване. Труповете са наредени един до друг в коридорите на местната болница, за да бъдат разпознати от техните близки. Един от участвалите в спасителните акции - о.з. полк. Тодор Георгиев, вече покойник, приживе си спомня, че сред жертвите имало и 10-месечно бебе, чието трупче с отворени очи дълго не му давало да заспи.
Трагедия
Най-голям е броят на загиналите в срутилия се осеметажен блок на ул. „Г. Матев“, цели 76 човека. Най-ужасяваща е трагедията на гръцкото семейство Стефопулу, живеещи на най-горния етаж. Загиват девет членове на семейството: бабата и дядото, родителите, снахата и петте им деца. По зловещата ирония на съдбата няколко години по-рано семейството бяга от родината си, за да се спаси от военната хунта. И намира смъртта си в България по този нелеп начин. В другата срутила се сграда - работническото общежитие на химкомбината „Свилоза“, загиват 45 души. Повечето от тях са млади специалисти, командировани след завършване на висшето си образование.
На мястото на трагедията с хеликоптер пристига и самият Тодор Живков. Който става свидетел на една доста странна гледка. На метри от него от „Свилоза“ с писъци започват да изскачат бягащи хора, които, без да се интересуват, че Първият ги гледа, се разпиляват в различни посоки. Оказва се, че по това време в завода се е извършвало планувано горене на опасни отпадъци. Когато виждат гъстия черен дим обаче, работниците решават, че това е пожар. И тъй като в завода има взривоопасни материали, те хукват да спасят живота си.
„Чакайте бе, хора, няма нищо страшно. Нали ако имаше опасност, аз нямаше да съм тука“, опитва се да ги спре и успокои Тато. Работниците обаче изобщо не му обръщат внимание.
Спомени
Споменатият вече бивш полк. Георгиев си спомня също, че когато научава за загиналите деца, Тодор Живков се разплакал.
Проведеното разследване установява, че сградите в Свищов са се съборили, защото при изграждането им строителите икономисали доста от материалите. По заповед на Живков разследването е поверено на Главната прокуратура на НРБ. Оттам обаче така и не изнасят информация за резултатите, до които са достигнали. Впрочем властите у нас правят всичко, за да потулят случилото се и да го омаловажат. В няколкото съществуващи тогава печатни медии съобщението за свищовската трагедия е смачкано в 2-3 изречения. В. „Работническо дело“ съобщава, че загиналите са само четири човека, а щетите са незначителни. Акцентът в новината пада върху посещението на Тато в крайдунавския град.
.
Днес, почти половин век след земетресението, на мястото на двете рухнали сгради има два параклиса и паметни плочи. Всяка година на 4 март жителите на Свищов поднасят цветя, прекланят се пред паметта на невинните жертви и се молят ужасът от 1977 г. никога да не се повтори повече.
Кметът на Свищов разкрива неизвестни истории в книга
Кметът на Свищов Генчо Генчев написа книга за земетресението от 4 март 1977 г. Идеята за създаването й му хрумва преди 5 години, когато прави изследвания за докторантурата си. В книгата ще бъдат представени неизвестни и неразказани досега човешки истории, ще се представят непознати и умишлено скривани в продължение на десетилетия факти. Акцент е поставен и върху причините, довели до огромните материални щети и многото жертви. Според автора книгата му вероятно ще провокира много потискани и приглушени емоции и ще стане причина за възраждането на много спомени от онази страшна мартенска вечер преди 47 години край брега на Дунав.
.
Иван Георгиев
