Д епутати приеха шестия вариант на законопроекта за ВиК със сто страници забележки от министерства и без публично обсъждане на първо четене. Подкрепа по колегиалност, за да се вземат пари по Плана за възстановяване и устойчивост, срещу реформа във ВиК отрасъла, макар че ВиК обектите отпаднаха от ПВУ поради забавяне на процедурите от бенефициента Български ВиК холдинг.
Резултати
Няма реформа. Държавните служители от МРРБ, работили не по-малко от 5 години по този законопроект, утвърждават неефективния модел на управление на ВиК отрасъла. Концентрират се в увеличаване на постъпленията към консолидираните ВиК оператори (т.е. тези ВиК дружества с договори за експлоатация към съответната Асоциация по ВиК на областно ниво). Това трябва да стане чрез задължително предаване на общинските активи от останалите 15 общински ВиК дружества на Асоциациите по ВиК и единна цена на областно ниво.
Другото предложение е за въвеждане на двукомпонентна цена на ВиК услугите: цена за достъп до услугите по видове и цена на куб. м на услугите по видове. Посочените в законопроекта услуги са: доставяне на вода за питейно-битови цели; доставяне на вода с непитейни качества; отвеждане на отпадъчните води от имотите на потребителите чрез канализационната мрежа; пречистване на отпадъчните води.
Тъй като не е ясна методиката на определяне на цената на ВиК услугата, се появи определението „такса водомер“, което покрива само услугата за доставяне на вода за питейно-битови цели. Но има и достъп до канализация и пречиствателна станция за отпадъчни води. Предложението за оттегляне на двукомпонентната цена е съществена част от тъй наречената реформа, която изисква широко публично обсъждане.
Шокиращо
Най-шокиращото в законопроекта е, че думите „Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията“ се заличават в действащия Закон за водите, като министърът на регионалното развитие и благоустройството ще предоставя разработената обособена част за ВиК отрасъла на министъра на околната среда и водите за включване в стратегията по чл. 151, ал. 1 от Закона за водите. Този отказ на министъра, осъществяващ държавната политика в отрасъл ВиК на национално ниво, потвърждава, че МРРБ няма капацитет за стратегически дейности във ВиК отрасъла, като прехвърля отговорността към МОСВ.
Стратегията за развитие и управление на ВиК изтече през декември 2023 и държавните служители на МРРБ пречат месеци наред за разработване на нова въпреки осигурено европейско съфинансиране. Причината е, че при актуализацията на стратегията се прави анализ на съществуващата структура на управление и нейната ефективност, която няма да е в полза на утвърдената сега действаща в законопроекта. Самите депутати, подкрепили законопроекта за ВиК, не са се съобразили с доклада на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната, отчела причините за безводието и препоръчаните промени в управлението на водите.
Критично
Желанието на МРРБ да прикрият критичното състояние на ВиК отрасъла (години наред над 400 селища са на водни режими поради високите загуби на вода и неизползвани алтернативни водоизточници, както и подаване на питейна вода с влошени качества; предстояща наказателна процедура за нарушаване на европейската директива за отпадъчните води и др.), поставят каруцата пред коня, т.е. Закон за ВиК преди Стратегия за развитие и управление на ВиК.
Предложеният законопроект не се съобразява и с европейската стратегия за устойчиво управление на водите в условията на климатични промени (European Water Resilience Strategy), приета на 4 юли 2025 година.
Оттеглянето на законопроекта по ВиК е целесъобразно и поради намерението на Националния борд по водите да предложи законодателни промени.
Публичните обсъждания на новата Стратегия за развитие и управление на ВиК и на последващ Закон за ВиК трябва да постигне консенсус между управляващи и гражданско общество за подобряване не само на управленския модел, но и на ВиК услугите на поносима цена за отделните категории потребители.
Все по-малко селища на режим
Откакто ни налегнаха водните кризи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството започна да публикува всяка седмица справка за състоянието по общини, градове и села и в района на кое ВиК дружество са засегнатите жители.
Така например в средата на август 263 300 души са били в режим на водоподаване под една или друга форма. Тогава потърпевши са били 295 села, 16 града в общо 86 общини в цялата страна.
Няколко месеца по-късно – в средата на ноември, числата са доста по-различни – на водно страдание са били 34 602 души в 94 села, 2 града в 34 общини.
Причината за рязкото намаление е основно в природните дадености и валежите, както и взетите в спешен порядък мерки за отстраняване на повреди, ремонти и осигуряване на водоснабдяване от други източници. През лятото на много места в страната имаше протести на недоволни граждани срещу безводието и лошото качество на водата.
Какво прави Националният борд
Със свое решение в началото на септември Народното събрание задължи правителството да сформира Национален борд по водите, който трябва да координира работата на различни институции за преодоляване на водната криза в страната и да координира превенцията срещу бъдещи проблеми. За негов председател бе определен вицепремиерът Атанас Зафиров.
Националният борд по водите включва представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, Министерството на енергетиката, Министерството на земеделието и храните, Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и индустрията, Националното сдружение на общините в Република България и Българската банка за развитие.
Предвидените мерки включваха извършване на спешно почистване и рехабилитация на всички водоизточници, резервоари и довеждащи от тях водопроводи и спешно реализиране на проучване и сондиране на нови водоизточници. Министерството на здравеопазването се задължава да осигури необходимите лабораторни изследвания и оценка на качеството на водата от всички съществуващи и нови водоизточници в най-кратки срокове.
Министерствата на регионално развитие и на финансите, заедно с кметовете на общини, трябва да актуализират инвестиционната програма с цел приоритетно финансиране на инвестиционни проекти за питейна вода. С решението се възлага и предприемане на спешни действия за осигуряване на достъп до водни ресурси за напояване.
*Автор: Доц. д-р Галя Бърдарска
