Н азначаването на 35-годишната италианска диригентка Беатриче Венеци за музикален директор на престижния театър „Ла Фениче“ във Венеция предизвика национален скандал, разкриващ напрежение между артистичните среди и политиката в Италия.
Целият оркестър и хорът на театъра, подкрепени от стотици служители и колеги от други италиански оперни театри, категорично се обявиха против нея, обвинявайки я в липса на опит и професионална незрялост. Първият значим коментар от международен мащаб дойде от маестро Фабио Луизи - диригент със световна слава, който от Далас заяви: „Ла Фениче“ се нуждае от диригент с утвърдено име. Политически препоръки винаги е имало, от всички страни, но тук става въпрос за нещо по-фрапантно“.
Инвестиция
Хронология на скандала: От тихо назначение до всеобщ протест
Скандалът избухна в края на септември 2025 г., но корените му са в политическите връзки на Венеци, близка до премиерката Джорджа Мелони, и факта, че е дъщеря на активист от крайнодясната партия „Форца Нуова“. На 9 септември 2024 г. Фондацията на театър „Ла Фениче“ официално назначи, с одобрението на генералния директор Никола Колабианки и кмета на Венеция Луиджи Бруняро, Венеци за музикален директор от сезон 2026/27 до 2030 г. Назначението е представено като „инвестиция в бъдещето“ и е прието единодушно от съвета на фондацията, която управлява театъра. Венеци, известна с участието си в песенния фестивал в Сан Ремо и концерти с Пласидо Доминго, обещава да „изпълни задълженията си с чест“. Критиците обаче веднага отбелязват липсата на опит: тя никога не е дирижирала опера или симфоничен концерт в „Ла Фениче“ или в сравним по мащаб театър. На 25 септември 2025 г. не закъсня и първата реакция на оркестъра. Музикантите (около 90 души) публикуваха открито писмо до генералния директор, с което настояват за отмяна на назначението. Те заявяват, че професионалният профил на Венеци „не може да се сравнява с този на предишните музикални директори на „Ла Фениче“ и че изборът е „наложен отгоре“ без консултация с тях. В рамките на 24 часа бяха констатирани откази от абонаменти от страна на дългогодишни зрители, което според оркестъра нанася „не само икономически, но и репутационен удар“ на театъра.
Стачка
На следващия ден Общото събрание на 300 служители на „Ла Фениче“ (включително технически персонал и хор) гласува единодушно в подкрепа на оркестъра и обяви „стачна готовност“. Те обвиняват процеса на назначаване на младата диригентка в липса на прозрачност и определят Венеци като „неподготвена“. Подписите бързо бяха събрани - целият оркестър и хорът се присъединиха, а солидарност изразиха и служители от театрите „Ла Скала“ в Милано, „Петруцели“ в Бари, „Реджо“ в Торино и „Маджо Музикале Фиорентино“ във Флоренция. В писмото се заявява: „Беатриче Венеци трябва да се откаже от поста. „Ла Фениче“ се нуждае от име с авторитет, тя е незряла и жестикулира по елементарен начин.“ Това е първият случай на толкова масирана реакция в италиански театър, при която служители от различни профсъюзи (не само леви) се обединяват. Преди началото на концерт под диригентството на Джузепе Менголи на 27 септември беше прочетено официално изявление от 300-те служители на театъра, което предизвика овации и бурни аплодисменти от публиката. В края на изпълнението на симфония от Малер от балконите бяха разпръснати десетки листовки с надпис „Музиката е изкуство, а не забавление“. Протестът се разрасна в социалните мрежи, където профилът на Венеци беше залят от критики.
Тъмно
Солидарност пристигна от оркестри на водещи италиански оперни сцени. Бившият генерален директор на „Ла Фениче“ Кристиано Киарот определи назначението като „тъмна страница в историята на италианската култура“ и пример за „политическо кадруване“. Международната диригентка Силвия Масарели също критикува избора, отбелязвайки, че Венеци „няма международна кариера“ - единственото й скорошно постижение е концерт с Пласидо Доминго в Банкок. Медиите припомнят, че през 2011 г. 27-годишният Диего Матеус (ученик на Клаудио Абадо) беше назначен за музикален директор на „Ла Фениче“ без значителен опит в опери, но тогава не е имало протести - основната разлика е липсата на политически подтекст. От Далас, където дирижира местния симфоничен оркестър (а също ръководи формации в Токио и Копенхаген, с предишни постове в Метрополитън опера, Дрезден, Лайпциг и „Маджо Музикале Фиорентино“), 66-годишният Фабио Луизи даде първото си интервю по темата. Със сдържан, но твърд маниер той заяви: „Искам да отбележа две неща“.
Първо: „Изборът на музикален директор трябва да бъде съгласуван с артистичните състави. В случая те са поставени пред свършен факт. Няма смисъл да назначаваш някого, който не е желан, особено в исторически театър като „Ла Фениче“, в който билетите са разпродадени на 100% и е бил ръководен от диригенти като Мьонг-Вун Чунг и Даниел Хардинг. Невъзможно е да не се консултираш с оркестъра и хора“.
Второ: „Беатриче Венеци вече е завършила обучението си. Формалното образование ти дава право да започнеш, но не те прави диригент. На моите ученици задавам въпроса: искате ли жест, който просто размахва ръце, или такъв, който предава музикалната идея?“ За Венеци Луизи е категоричен: „Жестикулацията й е първобитна и незряла. Гледал съм я в няколко видеа - не е на нивото на подобен пост. Надявам се един ден да бъде.“ Той добавя, че в нея „не се вижда талант“, че й липсва „опит с големи театри и оркестри“ и „широк репертоар“. „„Ла Фениче“ не е тренировъчна зала за млади диригенти, а място за утвърдени имена“.
Апел
Протестите срещу назначението на Беатриче Венеци достигнаха кулминация в началото на ноември, когато повече от хиляда музиканти, певци и театрални работници от цяла Италия се събраха във Венеция за масов митинг-концерт под надслов Fuori la politica dai teatri („Вън политиката от театрите“). Демонстрантите преминаха от жп гарата „Санта Лучия“ до площад „Сан Фантин“, където се намира „Ла Фениче“, като изпълняваха произведения на Монтеверди, Вивалди, Верди и Пучини – своеобразен музикален апел за независимост на изкуството. По време на проявата бяха прочетени речи на музиканти, режисьори и преподаватели, които подчертаха, че протестът не е насочен лично срещу Венеци, а срещу опита политиката да овладее културните институции. „Не искаме да бъдем инструментализирани – искаме компетентност, прозрачност и уважение към традицията на „Ла Фениче“, заяви цигуларят Марко Трентин, представител на профсъюза Fiasl Cisal. Организаторите обявиха готовност за диалог, но настояват, че ако властите продължат да игнорират исканията им, протестите ще продължат и през следващите месеци.
Политическото измерение и реакциите
Случаят бързо се превърна в политически скандал. Венеци, близка до Джорджа Мелони, е обвинявана в „политическа протекция“. Луизи избягва директния коментар за политиката: „Не коментирам политически въпроси - препоръки е имало винаги, от всички страни. Аз говоря от техническа гледна точка. Уникалното тук е, че изборът от артистична гледна точка е необясним.“ На обвиненията от страна на десницата, че критиците са „комунисти“ или дискриминират Венеци заради пола й, той отговаря: „Дискриминация по пол в музиката вече не съществува - има много изключителни диригентки с водещи постове.“ За единодушното становище на 300-те служители на „Ла Фениче“ той казва: „То е изразено по учтив, легитимен и обоснован начин“. Федерико Моликоне, отговарящ за културата в дясната партия „Братя на Италия“, защитава Венеци, като изтъква участието й като диригент във фестивала в Сан Ремо, но Луизи отвръща с ирония: „Това е съвсем друг занаят, няма нищо общо с профила на диригент на симфоничен оркестър.“ Бащата на Венеци заявява, че „профсъюзите не определят компетентността на дъщеря му“, но Луизи подчертава: „Това са музиканти, а профсъюзите не са само леви.“ Министърът на културата на Италия Алесандро Джули твърди, че Венеци „ще се справи“, но Луизи отбелязва: „Политиците рядко посещават концерти, освен официални събития като откриването на сезона в „Ла Скала“ или Нова година в „Ла Фениче“, който аз дирижирах.“
Спонсорите имат думата
Луизи завършва с призив: „На 35 години един диригент е още млад. Има време да изгради кариера. Надявам се Венеци да прояви здрав разум и да се оттегли - в свой интерес и в интерес на театъра.“ Според него подобно нещо не би могло да се случи в чужбина, където дирижира водещи оркестри: „В англоезичния свят спонсорите, а не политиците, имат думата. Комисията за назначения включва мениджър на оркестъра, артистичен директор и музикантите. В Европа също се консултират артистичните състави, а диригентът трябва предварително да е работил с оркестъра. Аз винаги съм поемал оркестри, които са ме избрали единодушно“.
Красимир Иванов, Рим
