Всеки с глава на раменете, която ползва по предназначение, а не като рупор или латерна, има своята истина за 10 ноември. За някои тази знакова дата е символ на свободата и демокрацията. Други си спомнят с носталгия за времето преди нея.
Събитията, довели до детронирането на бившия Първи – Тодор Живков, подлежат на оценка и преоценка. В колекционерската поредица на „Златно време“ не залитаме в една или друга посока, а се опитваме да постигнем баланс. Да покажем някои неща, които ни липсват – като игрите на воля от детските ни години. Да разкажем за събития, които може би не са зависели точно от нас. Да намигнем на читателите с вицове и забавни лозунги от отминало време. И да сложим многоточие, защото темата за Десети ноември и прехода е неизчерпаема.
Документи в архива на комисията по досиетата доказват, че комунистическите репресивни служби са били обикновен апендикс на съветските такива.
Преравяме ги, за да се спрем на датата 24 декември 1969 г. Документът съдържа „Информация за състоялите се разговори с пребивавалата у нас делегация на КГБ начело с др. Ю. Андропов“. А вътре е признанието: „Другарят Т. Живков пожела нови успехи в съвместната работа на нашите органи на ДС с органите на КГБ. Др. Живков увери др. Андропов, че Държавна сигурност на НРБ е филиал на КГБ на Съветския съюз“.
Друго свидетелство е описано в мемоарите на един от висшите функционери в ДС – бившия началник на Шесто управление ген.-лейт. Антон Мусаков: „Отношенията ни с КГБ бяха точно копие на всестранните отношения между двете страни. Дори имаше и постановка, че двете министерства трябва да действат като единна кръвоносна система. Смяташе се, че ако в други области може да има различия, породени от национални и други особености, в работата на органите на сигурността такива прегради не съществуват. Наистина връзките и отношенията с КГБ бяха възможно най-близки, най-тесни. Осъществяваха се на всички равнища, по всички направления. За това особено помагаха представителството на КГБ у нас и нашата оперативна група в Съветския съюз“.
В „Справка относно сътрудничеството между ПГУ-ДС и ПГУ-КГБ през 1980 г.“ откриваме пасаж: „По линия на нелегалите всички мероприятия се съгласуват със съветските другари. Сътрудничеството е всеобхватно и резултатно. Резултатите от сътрудничеството са съобщени директно в Москва“.
Подобна е и ситуацията във военното разузнаване – с абревиатура РУМНО или РУ-ГЩ през различните периоди на съществуването си. От доклад на зам.-началника на служба „Информация“ в РУМНО полк. Младен Христов Младенов в средата на 80-те години за резултатите от проведена работна среща на представители на разузнавателните управления на Генералните щабове на въоръжените сили на държавите от Варшавския договор по автоматизация на информационните процеси например разбираме, че:
„За подобряване качеството и ефективността на автоматизацията в РУ-ГЩ на БНА е необходимо по-тясно координиране на нашата дейност с тази на ГРУ-ГЩ на ВС на СССР и другите РУ-ГЩ на СВД. Преди всичко нашата дейност трябва да се унифицира пълно с тази на ГРУ-ГЩ на ВС на СССР, като отива на уеднаквяване на техническото, програмното, информационното и друго осигуряване“.
Декларация за вярност
Декларация за вярност
Контрол
ГРУ осъществява тотален контрол и върху дейността на уж българското радио- и радиотехническо разузнаване, което формално се намира под юрисдикцията на РУМНО. От „Оценки-изводи за дейността на радио- и радиотехническото разузнаване по изпълнение на разузнавателните задачи през 1985 г.“ разбираме, че „ежедневно се осъществява взаимодействие с представителите на ГРУ-ГЩ на Въоръжените сили на СССР, които работят при нас“. Нещо повече – през 70-те и 80-те години разузнавателна техника на ГРУ на ГЩ на Съветската армия е била разположена в база на връх Папия в Странджа, над село Варвара. Строителството на тази съветска база на наша територия е започнало на 5 май 1980 г. Основната станция за разузнаване по радиорелейните и тропосферните линии за свръзка „Гребешок-5“, която е била разположена на връх Голям Перелик, изобщо не е българска, а остава съветска собственост. Същото се отнася и за автоматизирания комплекс за разузнаване на въздушни цели „Рамона“, който струва около 10 млн. рубли и е за сметка на Съветския съюз, макар че е разположен на връх Вишеград. От докладна записка на началник-отдел „Радио- и радиотехническо разузнаване“ на РУМНО полк.-инж. Михаил Гигов относно проведена двустранна среща с началника на Шесто управление към ГРУ-ГЩ на ВС на СССР генерал-лейтенант Пьотр Шмирев разбираме, че работата и на трите комплекса на връх Голям Перелик, връх Вишеград и връх Папия са така организирани, че данните да се предават директно на КП (команден пункт) на съветската ПВО, на КП на ОСНАЗ (съветски подразделения със специално предназначение, които изпълнявали задачи по радиопрехващане и радиотехническо разузнаване) и на КП на ГРУ-ГЩ на Съветската армия.
Секретно
Ето какво пише в „Инструкция за положението на резидентите и заместник-резидентите на ПГУ-ДС“ от средата на 80-те години, носеща гриф „Строго секретно от особена важност“, който е най-високият гриф на секретност: „Правата и задълженията на резидента се свеждат до следното: Извършва цялостното планиране на разузнавателната работа на резидентурата, изхождайки от задачите, които произтичат от решенията на ЦК на БКП, правителството на НРБ, решенията и указанията на ръководството на Министерството на вътрешните работи и ПГУ и от сътрудничеството с КГБ“.
Марионетка
Това продължава дори и след падането на комунистическия режим и на диктатора Тодор Живков, свидетелства случка от втората половина на септември 1990 г. Първо главно управление на ДС вече е с ново, променено име - нарича се Национална разузнавателна служба. Президент по това време е Желю Желев. В изпълнение на договореностите за сътрудничество между НРС на НРБ и ПГУ-КГБ на СССР по линия на кадровата работа през периода 17-20 септември 1990 г. делегация на НРС на НРБ в състав полк. Д. Вавов - зам.-директор на НРС, полк. К. Тодоров – началник-отдел „Личен състав и подготовка“, и полк. Б. Хрисимов – началник-секция „Подготовка и патриотично възпитание“, осъществява посещение в Москва. Документите с гриф „Строго секретно“ представят версия за това, че българският преход е дирижиран от службите на комунистическия режим в синхрон с Москва. В „Отчет относно разговорите на делегацията на НРС на НРБ с ръководни служители на ПГУ-КГБ по кадровата дейност“ четем, че зам.-началникът на НРС полк. Д. Вавов казва следното: „Ръководството на НРС е успяло да съхрани личния състав и да извърши минимални съкращения в сравнение с други поделения на МВР. Служителите на НРС като цяло са останали верни на марксизма-ленинизма и на социалистическата идея въпреки деполитизацията и разформироването на ППО“.
Експлоатация
В РУМНО (или РУ-ГЩ) ситуацията е подобна - през лятото на 1990 г. от началника на ГЩ на Съветската армия армейски генерал М. Мойсеев и началника на ГЩ на БНА ген.-полк. Хр. Добрев е подписан документ, който урежда създаването, разполагането и експлоатацията на българска територия на радиоразузнавателни постове на Главното разузнавателно управление на ГЩ на Съветската армия. Целта на тази разузнавателна инфраструктура е решаването на общи разузнавателни задачи с РУМНО. Това се случва девет месеца след падането на комунистическия режим в страната ни. Договорът урежда разполагането на позиции в България на съвместни постове за разузнаване на средноскоростни, на цифрови и други видове излъчвания на системите за свръзка на противника. Както постановява чл. 7 от този договор, той „влиза в сила веднага след подписването му и ще действа за срок от пет години“. Срокът на действие на договора е заложено автоматично да се подновява всеки път за нови пет години, ако една от страните не заяви своето желание да прекрати действието му три месеца преди да изтече неговият срок.
