Н ад 25,6 милиона евро са влезли в касата на българската музикална индустрия за 2024 г., и то само от изплащането на авторски и сродни права.
Разширяването на музикалния ни пазар е забележително, като се има предвид, че само през 2018 г. постъпленията от музика са били едва 9,2 милиона евро. И то за всички - и за автори, и за артисти, и за продуценти, и за издатели, събрани както от двете дружества ПРОФОН и Музикаутор, така и директно от самите продуценти. И въпреки че тази цифра не впечатлява, сравнявайки я с водещите световни пазари, тя определено е колосален ръст. Ако трябва да сме точни - 180% на местно ниво. В допълнение, статистиката категорично показва, че този ръст е постоянен. Всичко това стана ясно от първия мащабен доклад, посветен на музикалния бизнес у нас - „Българската музикална екосистема – икономика в музиката“, поръчан от Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), изготвен от утвърдения европейски експерт Вирго Силамаа и представен на 30 октомври в София лично от създателя му.
За продуцентите
Според данните в този доклад три са основните източници на приходи от права в музикалната индустрия. Първите с най-голям дял са директните приходи на продуцентите, възлизащи на малко над 12 милиона евро. Точно те формират почти половината пазар - 47 %. Но това е ситуацията през 2024 г. Само седем години по-рано, през 2018 г., директните приходи на продуцентите са били на последно място по големина - едва 2,2 милиона евро. Как са се разместили основните играчи толкова за толкова кратко време?! Отговорът може да бъде само един - интернет. С масовото навлизане на стрийминг платформите, било то за аудио или за видео, индустрията в цял свят отчита обрати в лидерството по приходи. България не прави изключение. Дори може да се каже, че надскачаме регулярната тенденция и у нас е отчетен ръст от цели 600% при постъпленията от стрийминг платформи само за тези седем години - от 2018 г. до 2024 г. Казано в цифри - от 1,3 млн. евро до над 10 млн. евро.
Приходи
В директните приходи на продуцентите влизат и цифрите от продажбата на физически носители - CD-та и винили. Модата да се слуша на грамофон води след себе си и увеличаване на паричните постъпления. Само за 2024 г. приходите от продажба на нови винили възлиза на 742 хиляди евро, а на CD-та - на близо 1 млн. евро. Да, у нас, за разлика от световната тенденция, дисковете все още се купуват повече, но експертните прогнози са за обрат в следващите години.
Другите два източника на приходи, формиращи целия ни музикален пазар и тези над 25,6 млн. евро, идват от двете дружества за колективно управление на права - ПРОФОН и Музикаутор. Първите събират отчисленията от името на изпълнителите и продуцентите, а вторите - от името на авторите и издателите. И двете дружества отчитат ръст в приходите, като за 2024 г. през ПРОФОН са постъпили 4,7 милиона евро в общата сметка, а през Музикаутор - близо 9 млн. евро.
За ПРОФОН най-големият източник на приходи (над 43%) са отчисленията от телевизионно излъчване, които са над 2 млн. евро за изминалата година, и то основно от използване на музика в телевизионни програми. След него се нарежда радиото, което е внесло в общата сметка близо 1,4 млн. евро за 2024 г. Приходите от публично изпълнение, тоест от музиката, звучаща в търговски обекти като кафенета, хотели, магазини, молове, барове и т.н., са 1,07 млн. евро. Това е така само защото лицензирането на търговските обекти е трудно. Пред събираемостта стоят доста предизвикателства, като недостатъчно добрите механизми за правоприлагане, както и за реакция срещу нарушителите и онези, които отказват да си плащат. Все още в Закона за туризма не е включено търговските обекти да получават категоризация само след като имат музикален лиценз.
За авторите
Музикаутор, който събира възнаграждения от името на автори и издатели, отбелязва ръст от 130% в приходите си за период от 7 години. Близо половината от приходите на дружеството за 2024 г. са от медийно излъчване. 4,2 млн. евро влизат от ротация на песни по телевизии, радиостанции и т.н. През 2018 г. тези приходи са били 2,7 млн. евро. Дигиталното ползване на произведенията е донесло 11% от приходите за 2024 г., а седем години по-рано е носело едва 2,7%. Така за изминалата година 1,2 млн. евро влизат в Музикаутор именно от стрийминг. Посланието на доклада и на анализа на Вирго Силамаа е недвусмислено - въпреки добрите финансови показатели и устойчивия растеж българският музикален пазар има потенциал за многократно увеличение.
Около 300 000 българи имат абонамент
Колкото и впечатляващи да са тези 600% скок на приходите от стрийминг платформи само за 7 години, всъщност те са много малка част от истинския потенциал, който българската музикална индустрия може да развие. Все още твърде малко българи, едва около 300 000, имат абонамент за стрийминг платформа. Повечето се примиряват с досадните реклами и слушат безплатно, въпреки че цената на абонамента за месец е малко повече от кутия цигари. В доклада „Българската музикална екосистема - икономика в музиката“ Вирго Силамаа използва анализа, който преди година Уил Пейдж, едно от най-големите имена в музикалната икономика и бивш главен икономист на Spotify, направи специално за България. В него ясно се подчертава, че потенциалните платени абонаменти за нашата територия могат да достигнат 3,8 милиона. Точно в тази посока е и една от основните препоръки към българската музикална индустрия, която Силамаа пише в новия доклад - да се работи върху разширяването на платените абонаменти. Ако се достигне потенциалът на пазара ни, това означава постъпления от над 42 милиона евро годишно само от стрийминг.
Друг голям потенциал за увеличение на приходите крие лицензирането на публично изпълнение на музика от страна на организациите за колективно управление на права. Музикалните лицензи, които кафенета, барове, молове, хотели, ресторанти и т.н. трябва да имат, могат да станат много по-голям фактор, отколкото са в момента, при по-ефективно правоприлагане, реформа на моделите за утвърждаване на тарифите, работеща и съвместима с ЕС система за компенсация при частно копиране.
Пред този потенциал обаче стоят и много пречки, с които индустрията и институциите трябва да се справят. И те са: дигиталното пиратство, нуждата от повече образователни инициативи в сферата, липсата на български музикален експортен офис, който да подпомага излизането на българската музика в чужбина, както и цялостни културни политики за индустрията.
Вирго Силамаа: БГ пазарът е малък, работете за износа на музиката си
Авторът на доклада „Българската музикална екосистема - икономика в музиката“ на БАМП, Вирго Силамаа е европейски специалист и анализатор, координатор на изследователската дейност на Европейската мрежа на музикалните експортни офиси (ЕМЕЕ), преподавател в Университета в Тарту (Естония) и член на управителния съвет на Естонското дружество на авторите. Той работи по доклада повече от година, като за целта събира данни от БАМП, ПРОФОН и Музикаутор, Националния статистически институт и десетки експертни интервюта с професионалисти от българската музикална индустрия.
– Г-н Силамаа, направихте голямо и много задълбочено изследване на приходите на българския музикален пазар. Какво беше първото Ви впечатление от българската музикална индустрия?
– Първо да уточня: изследването разглежда пазара на музикални права, а не целия музикален пазар, който би включвал и концертите. Идвам от Естония – още по-малка страна – и усещането е за позната картина: ограниченията на малкия пазар, предизвикателства в лицензиране за публично изпълнение, където покритието изглежда ниско; добавете дигиталното пиратство и общата неохота да се плаща за музика и получаваме ограничен инвестиционен капацитет – лейбъли и артисти не могат уверено да си възвръщат вложенията от локалния пазар. В същото време положително е присъствието на компании като The Orchard и Believe, които работят локално и могат да помагат лейбъли и артисти да оптимизират дигиталните си приходи.
– С какво българският музикален пазар се различава от развитите европейски пазари, извън абсолютните стойности на приходите, разбира се?
– При звукозаписния сегмент България е езиково специфичен пазар с известна регионална интеграция – например разбирам, че сръбски изпълнители са популярни тук. Продуцентите по-трудно си възвръщат вложенията локално поради пиратство и ограничения в колективното лицензиране. Регионален проблем е, че големите стрийминг компании като Spotify нямат местни офиси, което означава липса на официални локални плейлисти; традиционното радио също изглежда излъчва относително малко българска музика. В Западна Европа картината често е различна: както отбелязват Уил Пейдж и Крис Дала Рива, местният репертоар увеличава дял, но това изисква устойчиви инвестиции, които не могат да се крепят само на малък вътрешен пазар. Умна, дългосрочна публична подкрепа – целева и надеждна, а не непременно огромна като обем – може да промени траекторията. Макар да има секторни организации (като БАМП и БМА), фрагментацията и ограниченото сътрудничество изглеждат пречка за ефективна адвокация.
– Посочвате няколко приоритета за бъдеща работа. С кое да започнем?
– Има много „първи стъпки“ за различните участници в екосистемата. За артистите и музикалните предприемачи: продължаване на професионалното образование, мрежи и открит диалог. Законодателно: възможно най-бързо приемане на пакета с изменения в Закона за авторското право – това ще отключи подобрения в колективното лицензиране и борбата с пиратството. Стратегически: бих препоръчал на сектора да намери начин да се обедини и да сформира инициатива за създаване на обща музикална стратегия, която да служи и като пътна карта за по-цялостна музикална политика. Това е трудно навсякъде. Ключът е да се преодолеят личните различия и да се съсредоточим върху общото, дори ако това е един или два проблема от сто.
– Вашият доклад очертава обнадеждаваща траектория. Какви категорични условия трябва да са налице, за да продължи развитието?
– По-доброто лицензиране за публично изпълнение, по-добрите условия за работата на организациите по колективно управление на права, включително определянето на тарифи или колективна такса за частно копиране, са много конкретни стъпки. Що се отнася до българския пазар, необходими са повече инвестиции в развитието на таланти, независимо дали в нишови или поп жанрове. И накрая, предвид ограничения размер на пазара в България логичната амбиция е да се развиват и международни кариери и бизнеси, а това също изисква по-добри политически и секторни условия.
Екатерина Томова
