П реди 63 години се провежда Ноемврийският пленум на ЦК на БКП, на който Тодор Живков на практика успява да се разправи с политическите си опоненти и съперници и узурпира цялата държавна власт в ръцете си. В годините след болшевишкия преврат Живков лека-полека си проправя път към върховете на властта. На шестия конгрес на партията през 1954 г. той е избран за първи секретар на ЦК на БКП и оглавява партията. Това обаче не му дава достъп до управлението на държавата, което е в ръцете на Вълко Червенков. Три години по-късно, на известния на историците Априлски пленум през 1956 г., обаче Червенков е отстранен. И това е резултат от подмолната игра на правешкия велик комбинатор. Той се възползва от това, че Червенков е привърженик на политиката на Сталин и когато той умира, Живков става един от главните инициатори за провеждането на десталинизацията във властта и в България. В началото на 1954 г. Червенков заедно с Райко Дамянов и Георги Чанков посещават Съветския съюз, където са подложени на критика от Никита Хрушчов. Малко след връщането им в България длъжността „генерален секретар“ на ЦК на БКП временно е закрита, а на новата длъжност „първи секретар“ Тодор Живков се самопредлага и е избран.
Възход
Възходът на Бай Тошо обаче е предопределен след посещението на новия съветски държавен глава Никита Хрушчов в България на 3-4 юни 1955 г. Тук Червенков допуска фаталната грешка, като оставя Живков да придружава високия съветски гост при гостуването му в България. Огромна грешка, от която хитрият Живков няма начин да не се възползва. Какво са си говорили Хрушчов и Живков, така и никога няма да стане ясно. Но е факт, че 8 месеца по-късно Тошо решава да реализира своя замисъл. Докато Червенков е в СССР, за да присъства на ХХ конгрес на КПСС, у дома Тодор Живков не бездейства, а подготвя свалянето му от властта. В заверата взема участие и тогавашният съветски посланик в България Юрий Приходков. През април 1956 г. Вълко Червенков е отстранен първо от партийното лидерство, а след това и от ръководната роля в управлението на държавата.
Пръв помощник на Тодор Живков в отстраняването на Червенков е Антон Югов. Който изобщо и не подозира, че твърде скоро след това Тошо ще си разчисти сметките и с него.
За няколко години той е втори след Живков в управлението на държавата и партията. Мнителният до болезненост Тошо обаче вижда в своята дясна ръка заплаха за властта си и решава да го елиминира.
Обрат
В навечерието на Ноемврийския пленум, който се провежда в началото на 1962 г., Живков сензационно обявява Югов за „родоначалник на нашите условия на извращенията“, като с това иска да каже, че Югов е човекът, виновен за масовия терор и убийствата в годините след Деветосептемврийския преврат. Едва ли има нужда да се казва, че за да си позволи да изсипе такова чудовищно обвинение, винаги предпазливият Тошо е имал благословията на своя голям брат в Кремъл Никита Хрушчов. С мотива „за много груби нарушения на социалистическата законност и антипартийна дейност“ Антон Югов е отстранен от всички партийни и държавни ръководни постове и длъжности. През 1964 г. е отстранен от Народното събрание, където е неизменно народен представител. А осем години по-късно, през 1972 г., му е забит и последният нож, като той, старият комунист, е изключен от БКП.
След като завинаги е отстранен от върховете на властта, през 80-те години на ХХ век Бай Тошо решава още веднъж да се подиграе на Югов, като през 1982 г. той е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“, а в самия край на Живковото управление, през 1989 г., е обявен и за „Герой на Народна република България“. А може би окопалият се вече дълбоко във властта Живков да е искал по този начин да се извини и да реабилитира своя бивш съратник и дясна ръка? Кой знае? Вече след като Живков не е на власт, през 1990 г. членството на Антон Югов в БКП е възстановено. Година и половина по-късно, на 6 юли 1991 г., Югов умира на 86-годишна възраст.
Чистка
На Ноемврийския пленум на БКП, открит на 4 ноември 1962 г., Червенков е изключен от партията, а Югов е отстранен от заеманите партийни и държавни длъжности. Наред с тях обаче юмрукът на Живков се стоварва и върху други ръководни дейци до този момент, сред които са и бившият вътрешен министър Георги Цанков, Руси Христозов, Апостол Колчев, Георги Кумбилиев и Иван Райков. На помощ на Живков в този момент услужливо идва и появилата се в чуждата преса информация за комунистическите концлагери в България. И Живков умело се възползва от това, като със сръчността на велик комбинатор изиграва картите си. Неудобните в своето обкръжение, които смята за опасни, ги обявява за главни виновници за извращенията в концлагерите, а самите лагери нарежда да бъдат закрити.
Така Априлският, а след това и Ноемврийският пленум на БКП, могат да бъдат смятани за върха на диригентското майсторство на диктатора от Правец.
На последвалия пленума Осми конгрес на Българската комунистическа партия, провел се също в началото на ноември 1962 г., освен отчета на ЦК са приети директиви за развитието на България в дългосрочен план в периода 1961-1980 г. Внесени са допълнения в Устава на БКП и е избран нов Централен комитет в състав от 101 членове и 67 кандидат-членове. Едва ли е необходимо да се уточнява, че преобладаващата част от тях са верни на Живков.
Съдба
На пленума на ЦК, последвал конгреса, абсолютно единодушно Тато застава начело на партията. От запазените стенографски дневници става ясно, че този избор е направен за по-малко от минута и е съпроводен с „бурни и продължителни ръкопляскания и ставане на крака“. За членове на Политбюро на ЦК са избрани: Тодор Живков, Боян Българанов, Борис Велчев, Димитър Ганев, Митко Григоров, Живко Живков, Иван Михайлов, Станко Тодоров и Енчо Стайков. На този пленум е обсъден и въпросът кой да замести временно Антон Югов на министърпредседателския пост. И отново временно е избран Тодор Живков. Това временно продължава повече от четвърт век. А по една ирония на съдбата Тато е свален от власт също на един Ноемврийски пленум 27 години по-късно, на 10 ноември 1989 г. Както се вижда, случайни неща няма. И в основата на свалянето на Тато от власт са част от същите тези негодни доверени хора, които той лично издига до върховете на властта и прави свои „хранени хора“. Или както са казали мъдрите хора: „Така преминава земната слава“.
Иван Първанов
