Н а 8 ноември православната църква отбелязва Събор на свети архангел Михаил и другите небесни безплътни сили ( Архангеловден). Празникът е в чест на архангел Михаил и на възглавяваните от него небесни сили, известни като "ангелски чинове". Този от тях, наричан ангели, е считан за най-ниския и най-близък до хората. Денят е професионален празник на полицаи, месари, колбасари и урбанисти. Римокатолическата църква го отбелязва на 29 септември.
Бунт
Според християнската религия, всеки от архангелите (първенстващите ангели), стоящи край Бога, има своя мисия.
Архангел Гавриил е известител на тайните Божии; Рафаил – церител на недъзите; Уриил – просветител на душите; Салатиил – почита се като молител и застъпник пред Бога; Йехудиил – прославител на Господа; Варахиил – подател на Божиите благословения. Седмият архангел, станал известен като Сатана и Луцифер е изгубил мястото си след падението. Той е наричан в Библията (Исаия 14:12) още Звезда и Денница (име, давано на изгряващата планета Венера). Той е представян като водач на злите сили в света, включително увлечените от него в бунта му против Йехова ангели. Този бунт е потушил именно Архангел Михаил, заради което днес последният е възприет за патрон на блюстителите на земния ред (полицаите) в целия християнски свят.
Мисия
Като архистратег (вожд) на всички небесни сили, Архангел Михаил заема особено място в съзнанието на вярващите. На запад е смятан за един от покровителите на военните. Във Великобритания вторият по степен военен орден е посветен едновременно на Свети Георги и Свети Михаил. Описван е като „вожд на небесните сили“, „борец против духовете на тъмнината“, „защитник на християните от Дявола“, „предводител на Христовите армии срещу езичниците“. Затова, често е рисуван и изографисван с огнен меч и копие, с което пробожда Дявола.
Златната ябълка
На архистратегът на небесното войнство в България са посветни десетки църкви и манастири, като особено много те са в Софийска митрополия и са част от средновековната „Софийска Света гора.
Сърната
Кокалянският манастир е изграден в средата на XIV век, по време на управлението на цар Иван Александър. Съществува легенда, която свързва създаването му с местния болярин Радослав (Радо или Радесав), когото някои свързват с реално съществувалият Радослав Мавър, болярин от края на XV в. Според местно предание, при един лов в Плана, Радослав убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това благородникът се разкаял за стореното и заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил. В него е намерен Урвичкият сборник, съставен през XVI век. През 1579 г. тук е написано Кокалянското евангелие на Йоан Кратовски. По времето на Османското владичество в България святото място е значим книжовен център. Опожарявано е на два пъти. През 1858 г. манастирът е възстановен от йеромонах Хрисант. След Освобождението е възроден напълно.
Крепост
Чекотински манастир „Св. Архангел Михаил“ се намира на около 15 километра от град Правец. Името му идва от едноименната махала, в която е разположен. Основан е в края на XII век. Бил е в тесни връзки с близката крепост „Боженишки Урвич“. Разрушен е при османските нашествия през XIV век, но през следващото столетие е възстановен. В края на XVIII век манастирът е опожарен и разграбен от кърджалии, но е възстановен век по-късно. Някои от монасите на Чекотинската обител са участвали в дейността на създадените от Васил Левски революционни комитети. Църквата е единствената частично оцеляла сграда от средновековния манастир. Притворът е реконструиран през 1841 година. Иконостасът е дървен, богато резбован със стилизирани лозови листа и гроздове, в стила на Тревненската школа.
Празник
На 8 ноември Дряновският манастир отбелязва своя храмов празник. Съвременният манастир е една от десетте най-почитаните светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект. Той се намира на 5 км. югозападно от град Дряново и на 15 км. от Габрово. Средновековната обител „Св. Арахангел Михаил“ е основана по времето на цар Калоян, след пренасяне на мощите на свети Михаил Воин от Потука (неизвестно селище в Тракия) в Търновград около 1206 г. Процесията нощува край р. Дряновска под Града и по християнските канони на свещеното място се издига манастир. През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура. В него са намирали убежище Левски, отец Матей Преображенски – Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет, който играел основна роля в подготовката на Априлското въстание. При избухването му, обителта е обградена, защото в нея се барикадира четата на поп Харитон. След 9 дневна обсада революционерите са избити. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание.
Пимен Зографаски
Според преданието, Билински манастир „Св. Архангел Михаил“ e основан в края на XI – началото на XII век от болярина Милутин, владетел на село Ярославци, който получил разрешение за градежа лично от византийския император. Първото писмено сведение за Светата обител, след османското нашествие, е от 1587 г., когато отец Стефан е представлявал манастира в пратеничество на кюстендилския епископ в Русия. Манастирът е опустошен от поробителя и е обновен през Възраждането в 1855 г. Стенописите в манастира са дело на Свети Пимен Зографски. През XVII и XVIII век обителта има голямо културно влияние и връзки с руски и атонски православни манастири, а в края на XVIII век в нея е открито килийно училище.
Облог
Шумският манастир също е вдигнат в чест на Архангел Михаил. Той се намира близо до село Лопушна, община Годеч, и поради това е известен и като Лопушански (да не се бърка със „Св. Йоан Предтеча“). Възникването му е обвито в легенди. Според една от тях, в село Шума избухнала чумна епидемия, която започнала да коси жителите наред. Но онези, които пили вода от манастирския извор, останали живи. След това святото място за забравено. Предание от по ново време пък гласи, че момче, извело стадото си на паша и започнало да крещи, че наблизо имало манастир и трябвало да го намерят. Родителите му притеснени го завели до богат турчин, който обещал, че ако намерят останки от манастир, ще дари пари за възстановяването му. Ако пък не намерят нищо, момчето ще му слугува 20 години. В крайна сметка намират основите на стара църква. Строежът на сегашният храм продължава две години и завършва през 1863 година. След 2020 година обителта възкръсва за нов живот.
Два хляба за празничната трапеза
Доста интересни са народните обичаи и вярвания, установили се за Архангеловден. Традицията повелявала за патронния празник на светеца да се приготвят два обредни хляба -“боговица“ и „рангелов хляб“, който се украсява с люти чушки. Най-възрастният човек в дома разчупва хляба на кръст и изрича думите: „Свети Архангеле, свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!“. После сипва догоре пълна с вино пръстена паница, а домакинята гребва в шепи от виното и пръска се него навсякъде в къщата за берекет. Тя също изрича думите: „Свети Архангеле, свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!“. В някои райони най-възрастната жена, а не стопанинът разчупва и раздава обредния хляб. Къшеят от него се поема с две ръце и се изрича благословия. На празника се организират курбани за архангел Михаил, семейни и родови служби, общоселски празници и събори. Задължителни ястия на трапезата са овнешко или шилешко, варено жито, фасул и червено вино.
Според българските народни вярвания, този архангел е един от братята светци-юнаци, на когото при подялбата на света са се паднали мъртвите души. Той взима душата на умиращия, и ако той се усмихва, значи Архангел Михаил му е подал златна ябълка (вълшебен плод, даряващ сили и живот), а ако умира мъчително – предстои му да изпие горчива чаша.
Кръщението дава ангел-пазител
В християнството е разпространена вярата в ангелите-пазители. Вярва се, че при кръщението на човека бива определян собствен ангел-пазител, който го предпазва от опасности, беди и скърби и се грижи да го напътства и назидава в дух на праведност. За това разбиране говори и популярният израз „Слаб му е ангелът“, когато човек се поддаде на някакъв порок. Същевременно, според тези представи, ангелът-пазител не е задължен да избавя подопечния си от всички злочестини, от които е заплашен на този и онзи свят и дори може напълно да го изостави.
Константин Събчев
