П ри гроздето ни очаква качествена реколта, но малка като количество, а вината ще са добри, но на по-високи цени.
Това каза председателят на Съюза на енолозите в България Станимир Стоянов пред БТА.
В българското винарство през последните години се наблюдава все по-сериозна конкуренция от страна на други държави-членки на Европейския съюз, обясни Стоянов. Това е обусловено и от структурирането на отрасъла в България. Има тенденция към създаване и развитие на все по-малки семейни бутикови винарни, които не могат да бъдат силни на външните пазари, за сметка на големите индустриални винопроизводители. Преди години винопроизводството на страната ни беше експортно ориентирано, но напоследък всички се конкурират на вътрешния пазар и вероятно това ще продължи и през следващите години. Големите винопроизводители в световен мащаб стават все по-големи и конкуренцията с тях е трудна, но по този начин може да се обърне внимание на качествените вина и на продуктите, носещи добра добавена стойност.
Надолу
Винопроизводството в България през последните години бележи количествени спадове, което е видно и от статистическите данни, а площите с винени лозя намаляват. По-големият проблем е свързан с лозарството и това е видно в по-тежки години като последните няколко, включително и тази. Отрасълът е сложен, свързан с много човешки труд и трудно се намират кадри, които да могат да работят и да произвеждат съответната суровинна база за развитието на винопроизводството. Вече не се изисква само ръчен труд, защото има и високи технологии. Автоматизацията е напреднала, пръсканията се правят дори с дронове, за което се изискват оператори със съответните знания, умения и документи.
Цена
От гроздовите масиви в България се произвежда грозде, което е сравнително скъпо и така продуктът вино също се получава на висока цена, обясни Стоянов. За това влияе не само човешкият фактор, но и климатичните фактори. Тази година пролетта ни изненада с късен студ и снеговалеж, затова на много места се получиха късни пролетни измръзвания. Впоследствие започна сухо и горещо лято, каквото имахме и през последните няколко години. Това не беше голяма изненада, защото видяхме, че тенденцията напоследък е такава, но въпреки това все още масивите, при които няма възможност за поливане, страдат от сериозни засушавания, водещи до загуба на добив. Неприятен момент са и локалните градушки, които поразяват определени масиви. Всички тези фактори доведоха до очаквания за малко по-слаба като обем реколта, каза енологът.
Прогноза
Според Стоянов на места, където има добре запазено грозде, качеството се очаква да бъде много добро, но заради малкото количество цената на гроздето ще е по-висока от миналата година. Това неминуемо ще рефлектира върху винопроизводството.
В България сортовият състав на гроздето постоянно търпи промени, каза Стоянов. Тенденцията от последните десетина години да се обръща все повече внимание на развитието на нашите стари традиционни сортове все още е ясно изразена. Класическите международни сортове като Каберне совиньон, Шардоне, Мерло са все още с най-висок дял в производството, но вече ясно са изразени необходимостта и търсенето на местни сортове като Мавруд, Рубин, Гъмза, Варненски и Врачански мискет.
Белите доминират над червените
В последните години има голям ръст в търсенето на белите вина и белите традиционни наши сортове грозде са на почит, посочи енологът. Напоследък те са твърдо доминиращ сектор и изпреварват червените, но по отношение на тях се наблюдава недостиг. Става дума за различните мискети, димяти, тамянка. Хората ги търсят и това определя пазара на българското вино. Относно розето - това е модерна ниша. Този вид вино се развива, но държи стабилен дял - около 15 процента от общото производство на вино и не се виждат ясни тенденции за сериозното му увеличение.
