В някои големи градове всеки четвърти офис стои свободен.
Някои стартъпи им вдъхват нов живот под формата на ферми на закрито, в които се отглеждат от краставици до подправки, съобщава Би Би Си.
Построена през 1967 г., канадската Кула на Калгари се извисява на 190 метра. Това стоманобетонно здание е било дом на панорамни ресторанти и магазини за сувенири. Отскоро кулата приютява съвсем различен бизнес – напълно оборудвана ферма на закрито.
Фермата е разположена на 6000 кв. м и в нея се садят най-различни култури, включително ягоди, кейл и краставици. Тя е пресен пример за отглеждане на реколта в града. Но не е само тя.
Глобално
От Япония през Сингапур, до Дубай, вертикалните ферми на закрито с тяхната контролирана среда чрез хидропоника, аквапоника и аеропоника се появяват по цял свят.
Развитието на този вид земеделие е тенденция от години. Но истински бум на вертикалните ферми има по време на ковид пандемията, когато прекъсването на веригите на доставки принуди хората да търсят решения за снабдяване с храни на местно ниво. 2021 г. е пикова за вертикалните ферми. Тогава в такива обекти в световен мащаб са инвестирани 6 млрд. долара. След като глобалната икономика навлиза в своята постпандемична фаза, някои стартъпи като Fifth Season излязоха от този бизнес, а други като Planted Detroit и AeroFarms започнаха да изпитват финансови трудности. Някои експерти дори коментираха, че балонът на вертикалните ферми се е спукал.
Тенденция
Но нова, следпандемична тенденция може да доведе до нов възход този сектор. В държави като Канада и Австралия собствениците се борят с предизвикателството да запълнят свободните офис площи, след като много от компаниите минаха на дистанционна работа. В САЩ свободните офиси са над 20%.
„Вертикалните ферми са икономичен начин за запълване на свободни офис сгради“, коментира Уорън Сий, който се занимава с бизнес с недвижими имоти. Има и други причини за интереса към градските ферми. Въпреки че веригите за доставки като цяло се възстановиха след ковид, други глобални проблеми като климатичните промени, геополитическите шокове и стачките на фермерите, карат все повече градове да търсят възможности за местно производство на храна.
Изглежда по-логично свободните офис сгради да бъдат превърнати в жилищни. Оказва се обаче, че използването им за ферми на закрито е често по-лесно. „Когато преустройвате офисни сгради в жилищни, трябва да ги разделите на апартаменти и да осигурите за всяко жилище достъп до вода, канализация и естествена светлина. Това не е лесна задача, когато една сграда е конструирана за кабини и конферентни зали“, коментира Сий.
Преустройство
От друга страна отвореният план на повечето модерни офиси е по-лесно да се преустрои за градинарство на закрито. Все пак преустройството, особено за да се гарантира, че пространството може да побере подходящото оборудване, както и да има подходящи електрически, отоплителни, вентилационни и климатични системи, може да бъде трудно. Но благодарение на изкуствената светлина и контролираните температури офисите предоставят изненадващо добра среда за земеделие на закрито. Това кара много компании да превърнат неусвоеното пространство в малки ферми. Такъв е случаят с австралийския стартъп Greenspace, който работи с различни клиенти като банки и големи компании, за да превърне мъртвите зони като пространството между асансьорите и зали за срещи във високи два метра шкафове с хидропоника за производство на листни зеленчуци.
Слабост
Високата енергоемкост обаче е ахилесовата пета на този сектор – вертикалните ферми имат нужда от много електричество, за да работят осветителните и вентилационни системи, умните сензори и автоматизацията за прибиране на реколтата. Решението е да се използва енергия от възобновяеми източници.
