П рез последните години обработваемата земя в България не се е изменила съществено като площ.
Това, което е притеснително, е разпределението на културите, които се отглеждат върху тази относително постоянна територия. 85,5 процента са заети от зърнено-житни култури – пшеница, царевица и слънчоглед, и само 10,7 процента от останалите култури. Според нас това е една от причините в България трудно да се намират български зеленчуци, плодове, картофи. „В тази връзка нашата цел е да върнем родното производство в границите, в които е било преди“, каза председателят на Селскостопанската академия (ССА) проф. дн инж. Мартин Банов по време на традиционния годишен семинар на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), съобщава БТА.
Като друга причина за този проблем той изтъкна липсата на работна ръка, защото всички култури в тези 10,7 процента изискват по-малко механизация и повече работна ръка.
Що се отнася до решението, проф. Банов сподели, че вижда две стъпки – агроекологично райониране на територията на страната и да се разработи ведомствен кадастър на земеделската територия.
Идея
„Агроекологичното райониране е изключително важно, тъй като е на базата на изучаване на индивидуалните особености в изискванията на земеделските култури към баланса в характеристиките на агроекологичните елементи на земеделските земи. На тази база се изработва методика за относителна оценка“, обясни председателят на ССА. Той допълни, че новото и съвременното е, че получените крайни резултати ще бъдат представени в среда на географско-информационна система.
Проф. Банов припомни, че подобно агроекологично райониране е правено в България, но е представено в мащаб 1:600 000 или 1:400 000, което е твърде дребен мащаб, за да е полезен в съвременното земеделие, което се характеризира с прецизност и устойчивост. „Нашата цел е да преминем към агроекологичното райониране, което да бъде характерно на ниво землище, кадастрален парцел, земеделски парцел, за да може земеделският стопанин да придобие представа за възможностите на терена, които има, така че да е най-подходящ за използване за съответната култура“, подчерта той.
Председателят на ССА изрази мнение, че така ще бъдат избегнати аномалии, като тези с отглеждането на лавандула в Североизточна България, което се отразява на качеството на продукцията и нейното количество.
Той представи пилотен проект как според ССА би трябвало да изглежда една такава разработка, свързана с конкретно землище – първо се прави почвена карта, следва категоризация спрямо бонитетната скала (10 категории за пригодността на земите). Така се определя за какви култури са пригодни земеделските имоти.
