2023 година започна с нов хит и това е съвместното парче на Ива Янкулова и "Молец" - "Чет Бейкър".
Заглавието на песента всъщност е и заглавие на поемата на Иван Ланджев, който преподава творческо писане на Ива Янкулова преди няколко години. Двамата се сприятеляват, заговарят не само за поезия, но и за музика, и така се стига до нейната идея да направи песен. Авторът, макар и ревнив към думите си, се ентусиазира. За Ива Янкулова споделя: “Тя е толкова талантлива, че дори моят курс не й попречи да се развие”. Когато Ива кани и “Молец” да се включат в проекта като вокалисти, Иван, който им е фен, е във възторг.
- Ива, последното ви съвместно парче с „Молец“ събра одобрението на меломаните у нас. Каква е историята на „Чет Бейкър“?
- “Чет Бейкър“ е стихотворение на Иван Ланджев от стихосбирката му “Ти, непрестанна новина”. С Иван се запознахме преди няколко години в Академията за творческо писане на Рене Карабаш - „Заешка дупка“. Аз бях негова курсистка. Прочетох „Чет Бейкър“ и просто си знаех, че ще напиша музика и ще опитам да го адаптирам за песен. Отне време, но се случи. „Молец“ влязоха на финалната права. Доволна съм от резултата!
- Чия беше идеята за заглавието и какво всъщност означава?
- Иван ми разказа, че го е написал за негова любов, с която са слушали плочи на Чет Бейкър често. Решихме да оставим оригиналното заглавие от стихотворението.
- Защо се спряхте на „Молец“ и решихте да ги поканите да се включат в проекта?
- Крис е мой познат отдавна. Баща ми Тодор Янкулов му е преподавал актьорско майсторство в школата си години. Запазили сме връзка. Аз, чувайки тяхната музика, реших, че биха се включили идеално, и съм много доволна от това решение.
- Как приеха те задачата и бихте ли колаборирали отново заедно?
- Видях се с Крис в едно кафене. Пуснах му демото, той веднага каза - да, правим го! С Иван със сигурност сме обсъждали тази възможност. За „Молец“ не зная. Аз обичам да колаборирам. Когато и ако артистите са професионалисти, не виждам защо не.
- Видеото разказва интригуваща история за минала и бъдеща любов. Как премина снимачният процес?
- Имам щастието да се събере перфектен екип. Рая Руменова и Ирина Иванова бяха моите режисьорки, с които локнахме концепция комфортно рано и бяхме толкова организирани, че взе да ми харесва и ролята на продуцент заради тях. Жоро Петков, Елиза Попова и Сергей Йорданов отговаряха за чудните визии, за което съм им много благодарна и момчетата от дъ генг и b2y се занимаваха с продукция и постпродукция. Не знам какво повече мога да искам!
- Защо решихте видеото да е в стила на 70-те?
- Не мисля, че има конкретна причина. Със сигурност миналото е много по-красиво. Нали?
- Къде намерихте „Буик“ от 73-а в масленозелен цвят?
- Буика го открихме в един гараж в „Левски Г“. Както си го пожелахме. Тъмнозелен и съвършен.
- Казвате, че тази песен без изключителния Михаил Йосифов нямаше да е същата. Защо включихте тромпет?
- Ами по очевидна причина. Все пак почитаме и паметта на Чет Бейкър.
- Социалните ни мрежи се взривиха от споделяне на клипа – какво ви казват хората, след като го гледат?
- Получавам наистина прекрасен фийдбек и съм много щастлива, че толкова много хора усещат тази нежност, с която сме работили. Означава, че хората имат нужда от това, което много ме радва!
- Работите ли вече по нови музикални проекти?
- Работя. Предстоят ми снимки на нов клип в началото на януари с режисьор, с когото отдавна се вълнувам да работя по песен на английски език!
- Коя е Ива Янкулова извън музиката?
- Бих казала естет. Обичам интериорния дизайн и постоянно нещо размествам у нас. Ива е енимъл ловър (човек, който обича животните), имам нов член на семейството - котарака Шипка. Ива е добър приятел. Ива си расте и се учи всеки ден.
- А коя реално е YVA – кога се появи и какви са мечтите й?
- Ами тя не се съмнява в себе си толкова, колкото другата. Тази си знае, че може, и нищо не я разколебава. Надявам се да излиза по-често на сцена и да плува в собствени води и в амплоато си, за да се разлиства всеки ден. Пътят е правилен.
- В началото на 2023 г сме. Какво си пожелавате?
- Пожелавам си да има повече смирение в мен, повече поглед в мен и към нещата, които мога и всъщност трябва да дам, и надявам се, разбира се, на здраве, за да ми е спокойно.
- А какво пожелавате на читателите на „Телеграф?
- Пожелавам им здраве и удовлетворение.
Екатерина Томова
