0

П ървата поставена у нас оперета е внесена от Виена от смятания за основоположник на жанра Ангел Сладкаров, от чието рождение се навършиха 130 г. на 18 октомври.

През 1917 г. той се свързва с виенското издателство „Винбергер“, откъдето му изпращат триактната оперета „Шансонетката“ от Рудолф Делингер. „Ами сега? Не стига, че самата дума „оперета“ звучеше предизвикателно, но трябваше да се говори и за шансонетка (на градски жаргон по онова време „шансонетка” означавало „лека жена”). Но като прочетох текста, намерих, че с малки изменения оперетата може да се пригоди към вкуса на публиката. Промених й заглавието. Вместо „Шансонетката“ то стана „Маркиз Бонели“ - на името на главното действащо лице. За поставянето на оперетата бяха необходими артисти, балет, хористи, декори и т.н. Откъде да ги намеря?“, пише Ангел Сладкаров в мемоарната си книга „Българско оперетното изкуство“, издадена през 1975 г.

Сензация

Той се обръща към военните и успява да издейства материална помощ за начинанието си. Привлича в трупата 30 оркестранти от Военното училище под диригентството на чешкия капелмайстор Алоис Мацак, както и 15 хористи от църковната капела, ръководена от Константин Рамаданов. Танците подготвя хореографката Руска Колева с 8 ученички от балетната си школа. Актьорският състав е изцяло негова заслуга - намира млади таланти, сред които Иван Радев, Генчо Марков, Надя Хаджииванова, Донка Палазова, а за себе си запазва главната роля на Антонио. За премиерата са запълнени всички места. „Завесата на театър „Одеон“ се вдигна на 10 февруари 1918 г. Салонът беше препълнен с публика, жадна за сензация. Едни бяха дошли от любопитство, а други да освиркат самозваните артисти. Сърцата ни се свиваха от притеснение и страх. След увертюрата последваха бурни аплодисменти, които ни окуражиха. Публиката с голямо внимание следеше играта ни. Още в началото на второ действие настроението в залата рязко се повиши: последва бисиране на всеки музикален номер, ръкопляскания и викове „браво”… След падането на завесата възторгът бе неописуем. Силно развълнуваната публика стана на крака. Нахлуваше кой както можеше на сцената, зад кулисите, по гардеробите. Всеки се стремеше да стисне ръка на младите таланти - между приветстващите не липсваха журналисти от софийските вестници, които бързаха да си вземат бележки, за да отбележат появата на новото изкуство. Така завърши премиерата на „Маркиз Бонели”. Българският оперетен театър пое своя път“, пише в биографичната си книга Сладкаров.

Ренесанс

По-късно е инициатор за създаването на театър „Ренесанс“, където дебютират големите оперетни артисти Мими Балканска и Асен Русков. От 1922-1925 г. е директор и изпълнител в новосформирания Кооперативен театър. Това уникално за България дело - театър, който да се издържа изцяло от артистите, обединява ентусиастите Стоил Стоилов, Асен Русков, Ангел Сладкаров, Симеон Симеонов, Илия Стоянов, Иван Станев, Петко Ников, Иван Цачев, Вера Сълплиева и Мими Балканска. Кооператорите работят неуморно - репетиции, представления, турнета. Изнасят по десетина премиери на сезон, търсят помощ от опитни диригенти и режисьори, от балетмайстори и драматурзи, гости от чужбина, водени от идеята да представят сценично изкуство на професионално ниво.

Взрив

На 16 април 1925 г. Ангел Сладкаров със свой приятел тества нов фотоапарат, който си е закупил от Будапеща, в близост до църквата „Света Неделя“. Правят снимки, закачат се с красивите дами, които минават край тях. Неочаквано - оглушителен тътен и взрив, който и до днес остава най-кървавият атентат в българската история. Фотолентата филмира ужаса, на който всички са свидетели. Започват разследвания, присъди. Налага се тенорът да емигрира в Германия по политически причини. Осъден е задочно на смърт. През 1931 г. получава оправдателна присъда - доказва се, че случайното му присъствие в близост до храма не го обвързва със самия терористичен акт. Докато е в Берлин, музикантът учи режисура при знаменития Макс Райнхард, участва като актьор и певец в постановки. Завръща се в родината си и през 1933 г. основава нов оперетен театър под името „Ангел Сладкаров“, но след едногодишно съществуване се разформирова и той се включва в основания от Стефан Пенчев театър „Одеон“ като актьор и постановчик.

Женен за Надя Ножарова

Цели 4 г. Ангел Сладкаров е женен за 25 г. по-младата Надя Ножарова. През 1934 г. по време на турне той я среща на представлението в Плевен. Тя току-що е завършила Американския колеж в Ловеч, иска да стане артистка и го моли да я вземе в трупата си. Включва я в оперетата „Казанова“ и бързо става съперница на примите Мими Балканска и Тинка Краева. Огромен е успехът й в оперетата „Продадена любов“ от 1937 г., а истинска звезда става в първия български художествен филм „Изпитание“ (1942 г.), където си партнира с Кръстьо Сарафов и Иван Димов. На снимките му в Будапеща се запознава с испанския дипломат граф Наваро и се влюбва в него. Връща се в България, за да се разведе набързо с Ангел Сладкаров, и отива да живее в Монте Карло като Надя де Наваро, съпруга на посланика на Испания при двора на монакския принц Рение. Още преди края на Втората световна война обаче граф Наваро е убит при неизяснени обстоятелства и тя заминава да живее в Париж. Там я намира дошлият чак от България въпреки военните действия Сладкаров, който се опитва да я придума да се върне при него - ако не като съпруга, то поне като примадона, защото Ножарова пълни залите. Тя обаче му отказва и заминава за САЩ, за да превземе Холивуд.