Ю дейската пустиня, 18 г. пр.н.е. Бъдещият баща на Дева Мария, Йоаким (Ори Пфефер), се скита из пясъчните дюни, където се разкайва и пости, молейки се на Бог за дете. Архангел Гавраил (Дъдли О'Шонеси) в сини одежди му се явява и му съобщава, че Йоаким и Анна (Хила Видор) скоро ще имат дъщеря, но в замяна той взема обет от него, че дъщерята ще се посвети на Бог. Мария пораства за радост на родителите си, докато „мъжът в сини одежди“, както го нарича Анна, не се появява за втори път, напомняйки му за обещанието, което му е дал. Родителите на Мария я отвеждат в Йерусалим, където е посрещана на стъпалата на храма от пророчицата Анна (Сюзън Браун), която вече очаква пристигането ѝ.
Мария (Ноа Коен) служи в храма, израствайки като красива и добродетелна жена. Един ден Луцифер (Иймън Фарън) ѝ се явява в коридорите на манастира, изкушавайки я с хлъзгави въпроси: има ли време за удоволствия и вярна ли е на юдейския цар Ирод (Антъни Хопкинс). Последният е споменат тук с причина: историята на Мария се развива на фона на разказа за делата на Ирод, който разширява Йерусалимския храм, дразнейки местното духовенство с напомняния, че той, управителят на Рим, е на власт тук, а не те. Бунтът срещу римските власти, който назрява на строителната площадка на храма, хвърля сянка върху Мария с нейната преданост към Бога, който привлича вниманието на най-близките помощници на Ирод като почти опозиционер.
Един хубав ден един от строителите на храма, Йосиф (Идо Тако), среща Мария на брега на реката, където тя е дошла да си пере дрехите. Вярно е, че не го прави изцяло сам: „мъж в сини одежди“, появил се в тръстиките, го съветва да тръгне в посоката, където ще види момичето. Мария го поразява толкова много с красотата и чистотата си, че Йосиф веднага отива да търси родителите ѝ, настоявайки те да му дадат момичето за жена. Родителите на бъдещата Дева Мария, които затръшват вратата пред лицето на лудия непознат, рязко променят отношението си, когато чуват, че Йосиф и Мария са събрани от един и същ герой в синьо. Всичко, което се случва по-нататък на екрана от гледна точка на сюжета, е горе-долу познато на всеки, който е чел или гледал нещо за Рождество Христово, с единствената поправка – животът на Мария след срещата с Йосиф започва да се развива в жанра на екшъна.
Въображение
Каноничната Библия не казва нищо за живота на Дева Мария преди Благовещение (когато архангел Гавраил ѝ съобщава, че ще стане майка на Исус) – цялата ѝ ранна биография е написана от авторите на апокрифите, така че тук създателите на филма са могли да дадат воля на въображението си. И тази фантазия се е разгърнала предимно в интерпретацията на образа на архангел Гавраил, който се появява пред очите на зрителите още във втората минута на най-осъждания и най-обсъждания филм по Netflix в края на миналата година, поразявайки със своята, меко казано, неканоничност. Неговата роля е изиграна от полукръвния англичанин Дъдли О'Шонеси, появил се в криминалния филм на Netflix „Шефът“, с прозрачните студени очи на убиец и остри момчешки скули. С ръка, покрита с мистериозни надписи (които твърде много приличат на татуировки), той докосва рамото на Йоаким и също толкова бързо, колкото се е появил, изчезва във въздуха, веднага посявайки интриги. Разбира се, трудно ни е да свидетелстваме как трябва да изглеждат ангелите, но християните могат лесно да се позоват на известното им описание, оставено от Антоний Велики: „Те обикновено се появяват мълчаливо и кротко; затова в душата веднага се раждат радост, веселие и дързост... Видението на зли духове е възмутително, с шум, гласове и викове, като нашествие на разбойници. От това в душата настъпват страх, объркване, разстройство на мислите, униние, тъга, смъртен страх и накрая морално разстройство. Затова, ако, като видите явилия се, изпаднете в страх, но страхът ви веднага се унищожава и вместо него в душата ви се появява неизразима радост, добродушие, вдъхновение... тогава не губете надежда и се молете; но ако появата на някого е съпроводена с объркване, външен шум, светска помпозност и заплаха от смърт и други подобни, тогава знайте, че това е нашествие на зли ангели.“
Братя
Тоест, „радостта и веселието“ едва ли са това, което героите на филма и зрителят изпитват от появата на архангел Гавраил, но объркването, смъртният страх и моралното разстройство са по-близо до реалността. Нашият архангел Гавраил затвърждава своята уникалност при среща с Луцифер (много успешно изигран от Иймън Фарън), обръщайки се към него с „брат ми“ – ясно е, че и двамата имат ангелска природа, но все още има малко основания за братство, освен може би външни данни.
От друга страна, би било самонадеяно да твърдим, че сядаме да гледаме филм, за да избегнем объркване – половината от съвременните зрители очакват от гледането не по-малко от „смъртен страх“, а отричането на присъствието на мулати в библейския разказ е, както разбирате, напълно неприемливо в „модерното“ ни време.
Неканоничният Гавраил е единственият, който се откроява в системата от образи и ангелски потпури: спрямо всички останали, въпреки сюжетните свободи. Визуалната структура на филма на места наподобява илюстрирана Библия, а дрехите върху Мария, която е божествено красива сама по себе си, се веят като на „Сикстинската Мадона“ на Рафаело. Дори Йосиф, който изглежда много млад (според една от библейските версии е бил старец) и малко глуповат („Ти ли си Йосиф?“ – „По принцип да“ – такъв диалог се случва между него и Мария на годежа), не само не повдига въпроси, но и придава на тази история специален нюанс. Всичко, което Мария трябва да изтърпи, трудно се съчетава с визията и психиката на старец, така че идеята да го направят млад и пълен със сили е повече от оправдана.
.
Дарове
Изпитанията, сполетели Мария преди раждането на Исус, до голяма степен са замъглени от комерсиализацията на Коледа и нейната иконография, която се е развила в популярната култура. Даровете на влъхвите, светлината на коледната звезда, мирът и всеобщата радост от раждането на святото дете – всичко това е само кратък епизод от тази драматична и кървава история, която обикновено се нарича раждането на Спасителя. Филмът извежда на преден план всички тези детайли, отдавна забравени при купуването на коледни подаръци. Непорочната бременност на Мария се превръща не просто в обект на клюки, а в призив за нейното убийство – това е, което един старозаветен съпруг е имал право да стори с невярна съпруга. Затова преди раждането на Исус Мария е в постоянен страх и се крие от своите кръвожадни съвременници. След като научава за слуха, разпространен из Витлеем, че там ще се роди нов цар на евреите, Ирод нарежда да бъдат убити всички бебета, което римските войници веднага се втурват да извършат в най-цветната форма.
Прашец
Антъни Хопкинс е много органичен в ролята на Ирод и чрез своя герой поставя въпрос, върху който и до днес се основава цялата световна история – и може би личната история на всеки от нас. Когато слугата на крал Балтазар пита Ирод къде е новороденият Спасител, той избухва в забележителна тирада: „Вярваш ли в звезда и Спасител и че вятърът на сънищата ще донесе магически прашец през блатистите води? И търсиш тази звезда и Спасител в небето? Но аз създавам реалност – казват, че е красива, от желязо, бронз и злато: крепости, храмове, театри и градове. Наричат ме „царят на нещата“, а аз питам: защо ни е нужен друг Спасител?“
Заедно с всички ангелски намеси, резултатът от усилията на снимачния екип е филм не само за живота на библейска героиня, но и за необходимостта от съпротива срещу външни сили – история и съдба. Краят на филма и историята на Мария потвърждават безсмислието на тази съпротива, но дали си струва да се съпротивлява на външните обстоятелства за всеки, който вижда всичко това, ще остане въпрос и предмет на личен избор.
Накратко
Оригинално заглавие: „Мария”
Режисьор: Ди Джей Карузо
Сценарист: Тимъти Майкъл Хейс
Оператор: Гавин Струтърс
Композитор: Тим Уилямс (II)
Художник: Джеймс Мерифийлд
В ролите: Ноа Коен, Идо Тако, Ори Пфефер, Хила Видор, Антъни Хопкинс, Сюзън Браун, Иймън Фарен, Гудмундур Торвалдсон, Мехмет Куртулус, Мила Харис, Дъдли О'Шонеси
Кристи Петрова
