А вторите на свитъците от Мъртво море и до днес остават загадка, но едно е сигурно – те са вярвали в края на света и са го очаквали. След разчитането на някои от текстовете им учени заключават, че тази мистична група е предупреждавала за есхатологични събития и края на дните на нашата планета. Тази религиозна общност е живеела в пустинята, като бъдещите християнски монаси. Стотици години преди идването на Христос представителите й са вярвали, че обещаният месия скоро ще дойде, за да разобличи греховното управление и общество и ще въведе Божието царство. Предупреждавали са за голяма космическа война в бъдещето между Божиите сили и силите на злото. Тя щела да настъпи в края на времената, а след нея щял да дойде нов духовен ред.
Юбилей
Все още обаче остава открит въпросът кой е авторът на Свитъците. Мнозина свързват пустинните папируси с есейската общност – еврейска секта, която е живяла в Кумран (мястото на откриването на свитъците). За разлика от другите две секти - Фарисеите (съсредоточени върху закона и устната традиция) и Садукеите (свързани със свещеническата аристокрация и храма), есеите са живели в уединение. Те са били аскети, които са пророкували идването на Апокалипсиса. Предполага се, че откритите свитъци са били вероятно част от тяхната библиотека. Ареалът, в който са се подвизавали, се е характеризирал със сух климат и въпреки че е бил по-плодороден в древността, отколкото е днес, все пак не е бил предпочитан за живот от древните хора. Докато мнозина са го избягвали, то за есеите е бил истински рай. Причината е, че те са се стремели да се откъснат от обществото, за да живеят чист, праведен живот в съответствие със строгото тълкуване на еврейския закон. Един от документите, открити сред свитъците, „Уставът на общността“, дава известна представа за живота на кумраните – ако наистина те са авторите на свитъците от Мъртво море.
Откритие
Писмената се считат от мнозина за най-значимото археологическо откритие на XX век. От 1947 до 1956 г. над 25 000 хиляди фрагмента от папируси са намерени в пещерите близо до Кумран, разположени на северозападния бряг на Мъртво море. През следващите десетилетия екипи от учени сглобяват късчетата на древния пъзел, за да реконструират невероятна библиотека от текстове от III век пр. Хр. до I век сл. Хр. Текстовете обхващат широк спектър от теми и жанрове. Може би най-интересни са старозаветните свитъци, които включват текстове от всяка книга на еврейската Библия (Стария завет), с евентуалното изключение на книга „Естир“. Артефактите съдържат още еврейски сектантски писания, административни документи, актове за продажба и дори свидетелства за брак и развод.
Пергамент
Всъщност откритието на свитъците е забележително по няколко причини. Първо, доста необичайно е подобни документи – обикновено написани на пергамент, папирус или кожа – да се запазят в такова състояние, че да са от полза за учените. Причината тук е, че заради органичната им природа този тип материали за писане се разлагат доста бързо. И все пак сухата среда на Юдейската пустиня е позволила на тези текстове да оцелеят сякаш по Божия воля. Така след повече от 2000 години те все още са четливи!
Второ, те осветляват не само съдържанието, но и композицията на Библията. Преди откриването им най-ранните оцелели копия на Стария завет датираха от около 1000 г. (запазени ръкописи на Масоретския текст - X в., и Септуагинтата от IV в.) Докато кумранските скрижали са с хилядолетие по-ранни. Благодарение на това изследователите са в състояние да проследят приемствеността между свитъците и по-късните библейски ръкописи. Благодарение на това вече бяха открити някои вариации. Например някои свитъци на Изход и Самуил от Кумран съдържат пасажи, които липсват в по-късни библейски ръкописи. Това може да се дължи на различни традиции, които са били разпространени по времето на написването на свитъците, или на грешки на писарите, които са се промъкнали в някои ръкописите им. По-важното е, че свитъците от Мъртво море влизат вече в ролята на инструмент за реконструкция на оригиналните библейски текстове.
Самуил
В друг пример Анна, майката на пророк Самуил, след като поотраснал малко, дошла в храма Сило (където се пазил Кивота – Ковчега на завета) със сина си и донесла със себе си жертва за Господа. Тя е описана по два начина в най-древните познати преписи на Библията. Според Масоретския текст (дело на еврейските книжовници масорети) Анна е донесла „три бика“. Но Септуагинтата (Старогръцката Библия, писана в Александрия) казва, че Анна е донесла един „тригодишен бик“. Същото описание дава и свитъкът от Кумран, което сочи, че именно това е вярното.
Датират от Първия храм на Соломон
Третата причина за значимостта на Свитъците от Мъртво море е, че те предоставят прозорец към света на своите автори. Свитъците не просто пренаписват историята на развитието на Стария завет; те пренаписват историята на Юдея в края на периода на Втория храм в Йерусалим. Повечето от тези текстове са написани, когато Вторият храм все още е съществувал; когато еврейските секти, включително фарисеите и садукеите, спорят за правилното тълкуване на закона; и когато гърците, хасмонеите, а след това и римляните с цар Ирод са управлявали региона. Няколко други текстове датират чак от VIII век пр. Хр., по времето на Първия храм на Соломон, докато някои са написани чак от ислямското завладяване на региона през VII век.
Любомир Старидолски
