П реди дни село се вдигна на бунт срещу новоназначения свещеник в храм „Св. пророк Илия“. Драмата се разигра в село Бураново, Дупнишка духовна околия, а очерненият отец е Георги Граховски, бивш служител на МВР. След утихване на страстите истината съвсем не се оказва толкова черно-бяла. Всъщност случаят с отец Георги е колкото частен, толкова и общонационален. Не е тайна, че масово миряните по места искат да продължават да спазват езически традиции и стария църковен календар. От друга страна, заради липсата на свещеници в БПЦ един обслужва по 5-6 населени места и повече, което често води до конфликти. За целия казус и колко православен е българинът, разговаряме с бурановския поп. А той бе нарочен за грешник само защото бил бивша барета.
ВДИГНАХА МУ МЕРНИКА: Село подгони поп - бивша барета! (СНИМКИ)
- Отче Георги, защо избухна това брожение срещу вас в село Бураново, община Кочериново, водено от кметицата – обвиняват ви, че държите храма заключен и в куп други „грехове“?
- Нека започнем от началото. Преди месец получих заповедта за назначаване в тези села в района. Тя обаче бе издадена преди една година от митрополит Григорий, докато бе наместник на овдовелия престол на Софийска митрополия след кончината на Негово светейшество патриарх Неофит. По силата на тази заповед, когато се приема даден храм, се извършва ревизия от Софийска света митрополия.
На два пъти съм предупреждавал кметицата г-жа Димитринка Янкова, че вероятно ще има и тук ревизия, за да си подготви нещата (аз не знаех кога ще бъде). Изненадващо за мен, тя тогава ме заплаши, мисля, че беше Спасовден, с думите: „Ако аз не държим църквите – и ти нема да влезеш у тех.“ Това й бяха думите, защото тя е назначена от община Кочериново в това село и другото – Крумово.
Кметският наместник Димитринка Янкова умело дирижираше преди дни протеста срещу новия-стар свещеник Георги.
Конкретно за храма в Бураново мога да кажа, че се ползваше от нея като частен, а свещеник идваше само като на повикване, не бих желал да използвам епитети.
Дойде и самата ревизия. Тя не бе всеобхватна, а само за касова наличност – какви пари се намират в храма и брой на свещите. Беше изготвен акт за установеното, засне се и наличното имущество в черквата.
- А затваряли ли сте я с катинар?
- Това не отговаря на истината. Само входната врата на църквата е заключена – аз не мога да я оставя отворена. Но и преди не е била отворена, както сега казват. Иначе дворът си е отворен. Местните могат да влизат, да си взимат вода.
Щом дойдох, оставих на място табелка с имената ми и телефона за връзка, които „доброжелатели“ са скъсали.
Бих желал да обърна внимание и на твърденията на г-жа Янкова за ремонти за хиляди левове (50 хиляди – б.р). Имам финансово-счетоводна документация за шест години назад, където няма данни за извършването на такива ремонти. Как са правени, как са минавали парите, как са усвоявани, аз не мога да кажа. За мен тук има финансови интереси, които с моето идване прекъснах. Иначе недоумявам защо местната кметица претендира, че тя трябва да управлява храм на Българската православна църква. Ако забележите, обвиненията гласят: „Попът да върне парите и ключа и да се маха оттук.“ Г-жа Янкова не иска ли по-добър поп от мен, след като аз съм най-лошият? Или те искат да продължат да си живеят постарому? Ще кажа само, че досега никой свещеник не е взел храма в джоба си, той си е на местните хора.
- Кметицата и местни се жалват още, че като сте дошли, сте прибрали 3000 лв. дарения от касата на храма?
- Около 3000 лева имаше, които бяха записани в акта за касова наличност. Те ми бяха връчени от ревизорите при приемането на храма. Аз тези пари не ги оставих в черквата, която може всеки момент да бъде разбита и после аз да бъде търсен като отговорно лице. Сега обаче с цялата тази кампания по моето очерняне се нанася много по-тежка вреда. Защото една статия със заглавие: „Отец Георги задигна 3000 лева от църквата“, ще накара някой да си каже: „Еги я, и поповете – и те крадат, и защо да ходя в храмовете, като там са само крадци и измамници?“. И тази душа губи шанса да се запознае с вярата.
А що касае до възникналия казус – своевременно съм уведомил Софийска света митрополия и предстои те да вземат някакво решение.
- Вярно ли е, че нарочно не сте отваряли дверите на храма редовно и сте били малко по-рязък в отношенията си с миряните?
- Ключовете ги получих през юли, след като бе изпратена въпросната ревизия. Имам желание да служа и даже всеки ден храмът да е отворен, обаче обслужвам няколко населени места – основно Кочериново, а освен Бураново и селата Крумово, Драгодан и Боровец. Няма как един свещеник да е на пет места едновременно. В момента търся подходящ човек от селото, на когото може да се разчита и който да не е под властта на местния кметски наместник. Ще му дам ключа, да отваря, когато хората искат да си запалят свещичка. А по повод обвиненията, че понякога съм бил по-рязък по въпросите на православието, то ако аз сега си замълча и пред Страшния съд Бог ме попита: „Ти защо не му каза на този човек къде е съгрешил?“, какво ще отговоря?
- Любопитно е, че сред броженията имаше и едно, че не сте отворили и служили „дори на Илинден, 2 август“ (по стар стил)?
Скоро бурановският храм Св. пророк Илия може да остане без свещеник.
- Бях на Илинден, когато си бе празникът на св. пророк Илия в календара на БПЦ – 20 юли. Осветих им курбана – 4 казана. Има го записано на видео, качено в YouTube, в канала, който селото си има. На него ще видите моето служение в храма – как влизам, правя водосвет, обслужвам курбан, правя проповед. Накрая правя обявление пред вярващите, че вече има официална заповед и аз съм новият свещеник там. Тогава хора, близки на кметицата, скачат и започват да ме заплашват, че няма вече да ме допускат и аз си тръгвам без да се разправям. Сега се говори, че аз съм „новоназначен“, но този район аз си го обслужвам от поне две години с устната заповед на архиерейския наместник. Значи аз там не съм непознат, хората ме знаят и винаги съвсем добросъвестно съм извършвал служебните си задължения – ходил съм на празници, освещавал съм курбани, правил съм водосвет и каквото е било нужно. Разбира се, най-хубаво би било свещеникът да си е местен – когато тукашно момче завърши семинарията, задоми се, Църквата винаги би предпочела такъв духовник пред някой друг. От друга страна, аз също се считам за местен, защото прадядо ми произхожда от Бураново. Така че цялата местност чувствам като родно място.
- Съжалявам, че сме малко като на разпит, но други обвинения към вас валят, че не сте искали да давате благословия на католиците, живеещи в района. Защо така, отче?
- Става въпрос по-скоро за една католичка, полякиня. Още преди да зная, че тя е католичка, а и след това, на два-три пъти съм я благославял и поръсвал със светена вода. Веднъж я попитах чистосърдечно кога е родена. Тя ми отговори – след 1968 г., от 25 години живее в България на семейни начала с един човек от селото. Тогава я посъветвах така: „След като от толкова време живеете тука, хубаво е да приемете Светото православие. Защото вие, като сте от друга деноминация, дори да искам, аз нямам възможност да ви включвам в църковните тайнства.“ Плюс това я приканих, ако реши да ме послуша, след това да се венчае с човека, с когото живее на семейни начала, което никак не е богоугодно. При тази препоръка тя ми заяви: „Аз съм католичка и не приемам!“. Тогава й отговорих, че аз съм православен свещеник и не мога да я поръсвам вече. Защото Църквата ни след 1968 година не признава в пълнота католическото кръщение.
Стремя се да спазвам догматите, въпреки че не съм правил забележки относно кръстенето в храма (католиците се кръстят от ляво надясно –б.р.).
Нямам грубо отношение към нея и не съм имал. Увещавал съм я, както казва св. апостол Павел, като „че са ти майка и баща“. И след като няколко пъти не прие препоръките ми, накрая й рекох: „Съжалявам, Йоанка, не мога да те поръся със светена вода.“
В Полша 16% са православни християни. Скоро една група ми гостува в храма в Кочериново, имах чудесна комуникация с тях. Освен това работата на свещеника е да се бори с греха, да приканва хората да влизат в чистота, да приведат живота с в по-добър ред.
- А носите ли под расото пистолет, каквито слухове витаят в района, тъй като сте бивш служител на МВР?
- Това са пълни глупости. В интернет има много клипове с мое служение, вижте дали някъде има издатина на расото на мястото, където бих държал оръжие.
- А по принцип притежавате ли такова?
- Да , но аз не го нося със себе си, а го държа заключено. Вижте, да разчитам на оръжие – това е неправославен възглед. Аз разчитам само на Бог да ме пази. Ако Той отреди отец Георги да пострада, да бъде бит и да умре, то това ще се случи и оръжието няма да може да ме спаси. Ако Бог е решил да ме запази, ще оцелея.
- Някои ви намират сега кусури за битието ви преди Духовната семинария, че сте били служител на баретите. Бихте ли изяснили този въпрос?
- Служил съм в органите на МВР 20 години, като съм изпълнявал различни длъжности. Да, бил съм и в такива специални подразделения и групи за задържане в продължение на 8 години. Работех като старши разследващ полицай в последните години, преди да напусна. Аз не смятам, че трябва да се оправдавам, не съм вършил нещо нередно или неморално, напротив, с живота си съм защитавал интересите на обществото. Моето субективно мнение е, че аз никога не съм показвал, че съм работил тази работа. Дори напротив – с каквото мога, съм помагал на хората. Който е имал някакъв въпрос да ме пита, дали ще е юридически казус (защото съм и юрист по образование) – винаги съм гледал да съм полезен на ближния.
Много добре зная, че идеята на Църквата е да си съдейства с органите на държавната и на местната власт. И да имаме ние добра комуникация, е в интерес на цялото общество. За жалост събитията с тази кампания, която тръгна срещу мен, са инспирирани от някакви лични интереси.
- Какъв ще да е тоя интерес?
- Ще го запазя за себе си, пък и в момента не водя следствие, нито дело, това е просто моето субективно мнение. Вие вече като журналист може да направите собствено разследване и да установите защо точно сега се повдига тази кампания.
- Добре, отче, разкажете как стана преломът у вас – от юрист и полицай да тръгнете по трънливия път на вярата?
- Като всеки един човек съм имал екзистенциални търсения – какъв е смисълът на човешкия живот, защо живеем тук и сега. Изучавал съм много философски течения и школи. Като млад човек, когато се занимавах с бойни изкуства, съм търсил някакъв смисъл и мъдрост в Изтока. Докато не тръгнах на поклоннически пътувания към Света гора и един ден не се възцъркових там. На 30 години за първи път се изповядах при един атонски монах и така лека-полека започна моят път в православното християнство. В този процес на опознаване Бог и Православието ми отговориха на всички важни въпроси. Тогава се записах да уча в семинарията, записах Богословския факултет в Софийския университет, за да науча още повече. Въобще не съм имал намерения да ставам свещеник, но когато започнах да се черкувам и да се изповядвам редовно, у мен се зароди непреодолимо желание да отдам целия си живот на Бога. Както се казва в утринните молитви – навсякъде на Христа Бога да отдадем живота си.
Преди това в следствието и в разследването се занимавах с тежки престъпления – убийства, катастрофи, самоубийства. Виждах как в живота на замесените хора не присъства Църквата, няма я вярата. Особени при самоубийците виждах как Лукавия с тези си деструктивни мисли на депресии и униние съсипва цели семейства. Осъзнах в един момент, че работя постфактум, след събитията. Защото, отивайки на местопроизшествието при тялото на починалия и след това вървейки назад в причинно-следствената връзка, виждах как се е получило това престъпление или инцидент. Така осъзнах, че едва ли не аз само описвам делата на Лукавия, на Дявола, и с нищо не помагам на тези, които са пострадали или ще пострадат. Докато, щом някой човек е в криза, когато валякът на живота започне да го мачка, той може да се обърне към Бог и Църквата и свещеникът там (дали ще бъде в разговор, или при изповед) може чрез Светото писание, чрез мъдростта и думите на Господа в Библията да помогне на този човек да получи почва под краката си, един твърд фундамент, с който да устои на бурите на времето. Защото целият ни живот протичa в една несигурност и някои загърбват смисъл да живеят. Казват си: „Нищо няма смисъл“ или „Никой не ме обича.“ А когато православният християнин познава наистина своята вяра, той никога не би изпаднал в такава ситуация, все ще намери на какво да се опре, че да не падне.
- Унинието е тежък грях, нали?
- Да, ние го наричаме униние, докато светските хора – депресия.
- Вие сте на предната линия на Църквата, опитвате се да спазвате стриктно канона, заради което май си патите. Курбаните и веселбите все още ли остават по-важни за българина от вярата?
- Въпросът ви е много тежък за мен. Мога да отговоря еднозначно, но е хубаво хората да познават своята вяра, за да знаят как да постъпват правилно. Защото Господ в 50-и псалм казва: „Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш.“
Вижте, че на Бог не се нрави толкова тази жертва, която ние наричаме курбан, въпреки че това е неправославна традиция. Бог иска от нас съвсем друго, ние да оставим пътя на злото, да се отречем от него. Иска нашето сърце да се съкруши и смири, иска да тръгнем към по-добро. Както казва първа книга на пророк Исая, глава първа – Бог съветва хората да оставят тези жертви, като иска те да помагат на вдовици, сираци, да вършат добро. Ето това се нрави на Бог. И ако християните искаме да направим някаква жертва, е добре да знаем какво Бог ще зачете и ще приеме от нас.
Ето президентът на Съединените щати всяка година помилва пуйката за Деня на благодарността. Няма значение, че там са протестанти, но ето ви един хубав пример. А ние нашето агне за курбана кога ще го помилваме, кога ще принесем себе си за жертва, за курбан, с нашите лоши страсти със съкрушено пред Бога сърце?
Любомир Старидолски
