Мерки за борба с големите търговски надценки, както и спасяване на българското производство са залегнали в Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, който е изготвен от Министерството на земеделието и храните. Нуждата от държавна регулация се появи след протести на граждани срещу високите цени чрез бойкоти на търговските вериги и срива в някои от секторите в земеделието. Проектът обхваща търговията с 22 основни продукта, като се въвеждат пределни надценки за търговците и минимални печалби за производителите. Също така се въвеждат изисквания за големите търговци 50% от предлаганите продукти в засегнатите категории да са български. Мненията на производителите са, че това ще има положителен ефект, но икономисти смятат, че държавата не трябва да се меси в цените и пазара.
- Г-н Зоров, какви цели трябва да постигне Законът за агрохранителната верига?
- Законът за агрохранителната верига е едно добро начинание. Според нас, хората в млечния бранш, това ще доведе до понижение на цените за потребителя и ще даде глътка въздух на родното млечно говедовъдство. Миналата година по време на управлението на Кирил Вътев като министър на земеделието беше направено щателно обследване на веригата на мляко, между агенцията по храните и НАП, която имаше за цел да провери какви надценки се слагат и заключението беше, че надценките са между 60 и 100% само за търговеца на дребно. Ако се приеме надценка в рамките на 20% за търговеца на дребно, плюс 10% за логистични и други мероприятия, става 30%. Така останалото, което досега е отивало при търговеца, може да се разпредели между намаление на цената за потребителите и повишаване на печалбата на производителя. Цената на продукцията няма да се повиши, но когато се намали надценката, автоматично води до спад на продажната цена. Оттам се надяваме, че с тази еднаква конкурентна среда в търговската част ще доведе до това да няма натиск за цени и да се повиши качеството на българските млечни продукти. Защото кашкавал по 12 лева цена на дребно не е кашкавал. Защото един литър мляко струва 1,25-1,30 лв., за кашкавал трябват 10 литра мляко и ДДС-то прави 15 лева. В тази цена няма нито производствени разходи, нито транспорт и опаковки. С този натиск на цените и продажбата на некачествени продукти води до това, че българинът се храни неправилно, но може да се каже, че това е буквално подигравка.
- Има такива примери и със сирене, но производители се оправдават, че трябва да има храна и за по-бедните.
- Тук е голямата манипулация, като казват, че трябва да има и за по-бедните. Какво значи това? Да му даваш вода за 10 лева, колкото е най-евтиното сирене. Когато има вътре 80% водно съдържание, а в нормалното е 54%, означава, че почти двойно повече вода продават.
- Ще бъдат ли включени имитации и продукти с високо водно съдържание в изискванията за максимални надценки?
- Не, в проекта пише, че ще важи за българско бяло саламурено сирене. Хубаво е да се каже, че Министерството на земеделието и храните направи промени в наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти и сведе водното съдържание до максимум 65%, и то за сирене с водно съдържание, а не за българското бяло саламурено сирене.
- В представените мерки на законопроекта е записано, че производителят има минимум печалба от 10%, а преработвателят максимум надценка от 20%. Това не ощетява ли преработвателите?
- Не, защото тази надценка е върху цената, формирана от себестойността на продукта. Аз смятам, че в тази част законът трудно би бил приложим. Но искам да посоча, че по европейска директива България е задължена да има обсерватория за наблюдение на цените, както всички страни в ЕС. Оказа се, че много хора не познаваха тази материя и твърдяха, че пак ще се прави планиране, но този път не сме ние, а Европейската комисия. Смятам, че следенето на цените е лесно за контрол, особено когато са определени надценките. Ако някой производител или преработвател си позволи да начисли по-висока надценка или печалба на своята продукция и ако имаме уеднаквен краен пазар като надценка, тогава пазарът ще изхвърли този, който иска по-висока цена.
- Дайте пример, моля.
- Ако аз продавам сирене по БДС, има друг производител, който го прави, но аз му слагам цена от 15 лева, а другият - 10 лева. В магазина с максималната надценка моето излиза 19 лева, а другото 13 лева, потребителят ще предпочете да си купи по-евтиното, след като качеството е едно и също. Затова първият етап ще затрудни системата. Съпротивата е голяма в момента и всеки се опитва да докаже, че това не може да стане и затова трябва да се търси най-малкото съпротивление и най-лесната реализация, а проблемът, както казват всички, е в крайния търговец.
- Възможно ли е ограничаването на надценките да доведе до влошаване на качеството при производители, които нямат модерни фабрики и съответно себестойността им е по-висока?
- Мога да кажа, че най-хубавото сирене се прави по най-простия начин, без модерни машини. Най-модерните предприятия правят оптимизация на рецептурата или казано по-просто слагат добавки извън характерните, за да може продуктът да изглежда аналогично на това, което пише на етикета. Сиренето се прави по-много проста технология и не трябва много оборудване. Но трябва мляко, без него не може. Няма шанс таванът на надценките да влоши качеството на продукцията. С елементарното оборудване, с което прави и нормалното сирене и това с повишено водно съдържание. Вече за другите добавки, влагозадържащи агенти, трябва по-модерно оборудване. Тоест елементарното предприятие винаги може да направи качествения продукт.
- Ще може ли да отговорим на изискването за 50% българска продукция в тези категории, особено при месото?
- В млечния сектор бихме могли да задоволим и 90% от пазара. Що се касае за месото, трябва да попитате търговците откъде продават българско телешко месо, при положение че са заклани под 4000 телета на година през последните 4 години. Попитайте ги откъде е това месо и ще видите, че там не става въпрос за злоупотреби с надценки и че е предлагано за българско, а е „дълбоко“ вносно, за много пъти. При положение че има наредба за здравословно хранене на ученици и в детските градини. Има 650 000 деца, които се хранят по училища и детски градини, за които има изискване за хранене с българско телешко месо. За задоволяване на потреблението в тях са необходими поне 2600 тона говеждо, а ние сме добили 1500 тона. Това, което се продава по магазините, е размразено световно телешко с надпис българско телешко месо. Необходимо е да се лансира производството, защото ще дойде време то да бъде загубено и жените няма да могат да раждат, защото храненето е свързано и с плодовитост и здраве. Българското телешко месо отива в Косово, защото родните кланици не искат да взимат българско свежо телешко месо. Защото е по-евтино да работиш с внасяни от цял свят замразени обрезки и да продаваш скъпи колбаси.
- Според вас трябва ли да има държавни магазини?
- За производителите всяка една инициатива, която им дава пазар за продукцията, е един плюс. Няма значение как ще го направи държавата и дали магазините ще са в пощите. Но съпротивата е заради това, че така ще лъснат търговски дискриминации. Защото, ако сиренето в държавния магазин и в частния е с разлика 50%, ще се види къде е проблемът и кой печели, и кой го унищожава. Знам, че и най-слабата държава е по-силна от най-силната фирма.
Това е той:
- Роден е през 1970 г. в Своге
- Завършва математическа гимназия във Враца и Висшия институт на МВР в София
- През 2000 г. е избран за председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България, а 5 години по-късно застава начело на Националния млечен борд
- Съпредседател е на Националния съюз на говедовъдите
- Притежава овцеферма и кравеферма и е собственик на мандра „Пършевица“
Елена Иванова
