И дният понеделник (28 юли) се чества празникът на „Богородица Акатистна“. Чудотворната икона е едно от съкровищата на българския Зографски манастир в монашеската република Света гора. Духовници споделят, че реликвата помага както за здравословни проблеми, така и срещу беди и природни бедствия. Едно от последните й чудеса се случи преди около десетина лета, когато спаси славянобългарската обител от пожари, които по това време на годината са ежедневие в съседна Гърция.
Пламъци
През лятото на 2012 г. огромни пожари бушуват на Атон. Пламъците приближават застрашително Зографския манастир. С огнената стихия се борят 25 гръцки пожарникари и повече от 30 техни колеги от Благоевград. Въпреки че са подкрепяни от пет самолета и два хеликоптера, не успяват да овладеят пламъците и в един момент те стигат до стените на манастира.
Богородица Акатистна се пази в старата църква на Зографския манастир.
Свидетели разказват, че на 13 август в 2 ч. през нощта игуменът архимандрит Амвросий (1939-2025) изважда чудотворната икона на Богородица Акатистна от малката църква „Успение Богородично“, където се пази. С монасите повеждат литийно шествие към епицентъра на огъня – пътя към пристанището, където падат на колене и вдигат Акатистната икона към небето. Половин час по-късно над целия полуостров се изсипва пороен дъжд, който спасява Атон от бедствието, като най-гъстият облак е над Зограф. С помощта на чудотворната икона пожарите престават.
По-назад във времето с богородичното изображение са свързани още необясними знамения.
Указание
Наскоро мина празникът на св. Илия, който се счита, че е третият човек, взет от Бога жив в тяло на небето. Такова предание обаче има и за българския атонски пророк св. Козма Зографски, който е живял в нашата обител. Според преданието преди повече от 800 години той получил указание свише, докато се молел пред иконата.
Скоро Козма се помолил на Света Богородица Акатистна да му посочи пътя на спасението. Не след дълго чул разговор между Пресвета Дева и Господ Иисус Христос, идващ сякаш от реликвата. Спасителят казал на пресветата Си Майка по адрес на Козма следното: „Нека се отдалечи от манастира на безмълвие!“
Подходът към пещерата на св. Козма Зографски.
Скоро инокът напуснал Зографския манастир и се заселил в една скала в пустинна местност. Там си изсякъл пещера и се преселил в нея. Почнал да се подвизава в пълно усамотение и безмълвие. В тая пещера се прояснила още повече душата му и получил дар на прозорливост, който наричаме днес ясновидство.
Самата пещера се намира на 2-3 километра северозападно от обителта и се пази и до днес.
Името
Светинята се е проявила и век по-късно малко преди нахлуването на рицарите наемници, идващи да наложат със сила Лионската уния с папата. Именно тогава мъченически загиват общо 26 монаси и миряни в Зографския манастир.
По повод събитието в летописите на нашата обител е записано следното: „Още преди неуспешния Флорентински събор Западът се опитвал да привлече към своята уния разтърсваната от политически сътресения Гърция. Сам византийският император Михаил Палеолог след ослепяването на законния император Иоан Ласкарис и след заграбването на царския му престол в изпълнение на своята клетва, дадена на папа Григорий Х, съдействал на Запада за постигането на неговата цел. Това се случило през ХIII век. Иоан Век, който заемал тогава патриаршеския престол, действал съгласно престъпната воля и намерения на императора и на втория Лионски събор щял да подчини Източната църква на римския престол. Това имало извънредно гибелни последствия за православието. Латинците убеждавали православните да влязат в уния не чрез силата на евангелското слово, а с изваден меч и с всевъзможни изстъпления. Хиляди жертви падали под меча им за чистотата на източното православие. Но тъй като Света гора винаги е оставала и остава крепост на страдащата Църква на Изток, то за да прекършат този основен стълб на православието, латинците нахлули там и започнали да убеждават с думи, да примамват със злато и обещания, да принуждават със заплахи и дори с най-мъчителни изтезания светогорците да признаят властта на римския папа над тях. Но само малцина слаби по дух се увлекли от силата на тези увещания или поради страх от смъртта се отрекли от православието на отците си. А по-голямата част от тях запечатали с кръвта си своето изповедание и с твърдост изобличавали папата за това, че светотатствено си присвоява правото да бъде наместник на Иисус Христос, и безстрашно изповядвали, че само Той е бил, е и ще бъде Глава на Своята света Църква.
Лавра
Измежду всички светогорски манастири тогава само нещастните Лавра и „Ксиропотам“ жалко се отклонили от своето отеческо учение и приели с чест и раболепен страх западните гости – приели ги повече поради това, че сам императорът съдействал на латинците в отклоняване на монасите от Света гора към римския католицизъм. Но Бог в справедливия Си гняв, за да утвърди другите във вярата, наказал „Ксиропотам“. Когато нещастните му монаси започнали да служат литургия заедно със западните според техния римски устав и нововъведения, стените на Ксиропотамския манастир се разтърсили из основи и се разпаднали, така че по-голямата част от латинците и от отпадналите монаси загинали под развалините по време на литургията. Останалите латинци се втурнали към корабите си и избягали от Света гора.
Акатист
През тази ужасна за Света гора година близо до българския Зографски манастир уединено се подвизавал един старец, който имал светия навик да прочита по няколко пъти на ден акатиста на Божията Майка пред намиращата се при него в келията божествена Нейна икона. Веднъж, когато в старческите му уста звучал незамлъкващият поздрав към Пресвета Дева Мария – „Радвай се!“, внезапно чул от Нейната света икона думите:
- Радвай се и ти, старче Божий!
Старецът се разтреперил от уплаха.
- Не бой се – кротко продължил Богомайчиният глас от светата икона, – а иди по-скоро в манастира и съобщи на братята и на игумена, че враговете Ми и враговете на Моя Син са вече близо. Който е слаб духом, нека се скрие, докато изкушението отмине. А желаещите страдалчески венец нека да останат. Побързай!
Владичица
Послушен на волята и гласа на Пренепорочната Владичица, старецът на мига напуснал келията и с всички сили побягнал към манастира, за да даде на братята възможност и време да се подготвят духом и всеки да размисли за предстоящата опасност. Но едва престъпил манастирските порти, той видял, че неговата икона на Божията Майка, пред която току-що чел акатиста и която останала в келията, вече била при портите на манастира. С умилително благоговение паднал пред иконата и се явил заедно с нея при игумена. Вестта за близката опасност силно разтревожила братята. Слабите измежду тях незабавно се скрили по възвишения и пропасти, а двайсет и двама монаси, сред които и игуменът, и четирима миряни останали в манастира и се заключили в кулата в очакване на враговете си и на страдалчески венец.
Кула
Иконата, от която старецът чул гласа на Божията Майка и която предупредила зографските монаси за приближаването на враговете, останала в кулата при страдалците. Но впоследствие я намерили неповредена под развалините и пепелта на пожарището.
В памет на това дивно събитие поставили тази икона в църквата „Успение на Пресвета Богородица“. Едно неугасимо кандило тихо разлива пред лика на зарадваната Дева Майка своята мека, никога неугасваща светлина.
Наричат реликвата Херово
Иконата на Божията Майка е доста тъмна и изглежда, сега вече е в обновен вид. Тя е известна и с простодушното име Херово (от гръцки χαιρε – радвай се). Мястото, където старецът получил чудесното откровение от светата икона, и досега също се казва Херово. Иконата се нарича още и „Предвъзвестителка“. В делнични дни на литургии в църквата „Успение на Пресвета Богородица“ вместо причастен стих се чете акатист пред тази чудотворна Нейна икона.
Иконата има дарове в чест на извършени много чудеса.
Неотдавна във вътрешните сгради на Зографския манастир избухнал пожар, който, веднага щом започнали да пеят молебен на Божията Майка пред тази чудотворна Нейна икона, незабавно утихнал... В памет на това събитие зографските старци са постановили ежегодно на 28 юли да се извършва всенощно бдение и литийно шествие около манастира в чест на Божията Майка. На тази дата в църковния календар се чества реликвата. Другият й празник е 10 октомври (23-ти по стар стил), когато се почитат 26 Зографски мъченици.
Има копие в Банско
Четири лета преди своята кончина игуменът на Зографския манастир дядо Амвросий донесе копие на чудотворната Акатистна Богородица в Банско. Тя бе изработена в Света гора с благословението на Неврокопския митрополит Серафим и дарителството на православни християни от Банско и от цяла България.
Иконата първо бе осветена при своя първообраз в Зографския манастир, а после бе поставена за постоянно поклонение в храм „Св. Троица“ в курортния град.
Любомир Старидолски
