Г рад на стоте църкви. Така наричали в миналото град Мелник. Преди 8 години врати отвори обновената главна църква на прочутия средновековен и възрожденски мелнишки манастир „Св. Богородица Спилеотиса”, който днес е в руини. Той е построен в началото на XIII век от най-забележителния владетел на града деспот Алексий Слав от царската династия на Асеневци. „Богородица на Светия пояс”, съкратено „Света Зона“, е второто име на тази обител, която е единствена с това посвещение в България.
„С Божията помощ се справихме. Вдигнахме нов иконостас, който бе измайсторен в Трявна. Сбъдна се мечтата на много местни хора – тази църква да отвори врати постоянно за миряни и в нея те да палят свещи и да се молят за здраве и благоденствие”, казват жители на Мелник. Храмът и целият манастир имат не само дълга, но и много интересна, а на моменти драматична история.
Национално значение
Манастирът „Св. Богородица Спилеотиса” („Св. Зонá”) е емблематичен християнски ансамбъл в археологическия резерват и е с национално значение. Той е изграден през 1209-1211 г. в източния край на монашеската зона на мелнишката крепост на платото „Св. Никола” (южно над Мелник) като пръв манастир на деспот Слав. Владетелят се е проявил с голямо църковно, гражданско и военно строителство в града, който е столица на неговата „Малка България” в първите десетилетия на ХІІІ век. Обителта функционира с преустройства поради скални срутвания и разрушения от земетръси и пожари до началото на ХХ век, след това е изоставена и започва да се руши. Главната църква „Св. Богородица” е реставрирана за последен път през 40-те години на миналото столетие.
В скалата
Манастирът е построен на „свято място” – малка пещера, издълбана в скалата на западния склон. Там е имало монашески скит (спилеон на гръцки език), което е причина за названието му „Св. Богородица Спилеотиса”, т. е. „Св. Богородица от Пещерата”. През ХVІІІ в. приел и името „Богородица на Светия пояс” по едноименен параклис на Ватопедския атонски манастир, в който се пазят части от дадения на св. Тома по поръка на Божията майка неин пояс с чудотворно изцелително действие.
Вероятно по този път е преминал и поясът на Богородица, стоял според легендите в манастира.
Най-ценен документ за светата обител е сигилият (дарствена грамота) на Алексий Слав от 1220 година, който е най-ранният засега български частновладетелски акт. С него деспотът дава пълен фискален имунитет и независимост на манастира от всякакви други владетели, че дори от мелнишкия митрополит, ограничавайки до минимум властта му над монасите. Нарича манастира „деспотски и царски” с повелята да е „царски” след смъртта му. При по-късната византийска власт в града тя е уважена – манастирът е „василевски”, т. е. императорски.
Проучване
Историята на тази обител е значително обогатена при археологическото му проучване, проведено през 1979-1981 г. от екип археолози, ръководен от отишлата си наскоро от този свят Виолета Нешева, отдала част от живота си на възкресяването на величавото минало на Мелник. Установени са етапите на строителство и преустройства, разкрити са останките от манастирските стени, защитна кула, Богородичната църква, до нея – възрожденската църква „Св. Спиридон”, хранителен корпус с магерница, трапезария и водохранилище, сграда с жилището на игумена, помещение за гости, библиотека, корпус с монашески килии, некропол, както и „пещерата” и костницата „Св. Пантелеймон”, която е извън манастира.
Стенописи
Особена ценност са намерените фрагменти от стенописи от XIII и от XVI век. Първите са различни по стил от стенописите на църквата „Св. Никола” в Мелник, изписани през 1208-1209 година, но показват близост с изкуството на балканските провинциални творчески центрове като Солун, Търновград, Охрид, Верея, Костур.
Не се знае по архивни писмени данни дали честният пояс на Св. Богородица е гостувал някога в манастира, но това е възможно, още повече че според една теория именно след това реликвата дава името и на цялата обител. Още повече че през 1636 г. двама мелничани – Константин Димитриу Каламбакис и Пасхали Георги Пасхали, единият е златар, заедно с йерей Генадий са посветили и дарили на католикона (главната църква) на Ватопед една сребърна кутия, изработена в Мелник, за съхраняването на св. пояс.
Хората в Мелник се гордеят, че след славното минало на манастира „Богородица на Светия пояс” поне главната му църква ще има и добро бъдеще. Вярват, че ще се развие поклонническият туризъм в града им. Църковно-манастирското културно наследство тук е безценно богатство.
Сравнявали града с Йерусалим
В миналото някои наричали Мелник Града на 100-те църкви, сравнявали го с Йерусалим. Като „Богозиданият град” е упоменат в грамота от 1356 г. на сръбския крал Стефан Урош, като „богопазен“ или „богоспасен“ град се споменава в акт на Константинополския патриарх от първата половина или средата на ХІV в. По писмени сведения през XIX век Мелник е имал между 64 и 82 църкви и манастири, като сред манастирите „Св. Зонá” е първостепенен по значение.
„Спасихме църквата, която беше в руини, отворихме я отново. Направихме го, защото всеки храм е средище на вярата и българщината”, казват жители на най-малкия ни град, които се гордеят с храмовете си.
Мелник в последно време привлича все повече поклонници не само на виното, но и на християнските реликви.
Владимир Симеонов
