Н а 4 октомври се чества Световният ден на животните. Той идва от празника на св. Франциск – покровител на домашните любимци и на дивите зверове. На Запад в много католически, англикански и други християнски общности се извършва тържествена благословия. Свещеници ръсят с вода кучета, котки, птици, дори костенурки и хамстери, докато стопаните им се молят за тяхното здраве, благополучие и дълъг живот. Тази традиция обаче далеч не е модна приумица, а датира още от XVI век, когато стопанските животни са били благославяне срещу болести.
Всъщност в културата на християнството е дълбоко заложена идеята за хармонията между човека и неговите безсловесни събратя. Неслучайно някои от най-големите чудеса на светиите и на Изток, и на Запад са свързани именно с представители на фауната.
Даниил
Една от старозаветните легенди разказва как по време на вавилонския плен пророк Даниил бил наклеветен пред цар Навуходоносор, който заповядал да го хвърлят в яма сред лъвове. Но тогава се случило чудо - въпреки че в продължение на шест дни на зверовете не била давана храна, те не докоснали Божия пророк. Царят, удивен от чудото, хвърлил клеветниците на лъвовете, а на Даниил поверил една от най-важните длъжности в държавата – началството над всички вавилонски мъдреци (Даниил, 6:19-26).
Лъвовете не докоснали свети пророк Даниил.
Най-великият пророк от Стария завет - свети Илия, често е изобразяван на иконите с гарван. Според Писанието той трябвало да се спасява от гнева на властващите и да се укрива в пещера сред дива пустош. Но Бог му изпраща врани, които му носят хляб и месо, докато той е скрит при потока на Керит. "И враните му носеха хляб и месо сутрин, и хляб и месо вечер; и той пиеше от потока" (3 Царе 17:6).
Гарвани хранели свети пророк Илия.
Свети Неофит
Родителите на свети Неофит били благочестиви християни и възпитали сина си в учение и наставление Господне. Майка му се молела да й бъде открито дали Неофит ще остане така верен на Господ докрай. И ето още същия час долетял от небесните висоти бял гълъб, който кацнал на леглото на Неофит му казал: „Неофите, излез от дома на баща си и върви след мен!“. Светият юноша станал, простил се с родителите си и тръгнал след гълъба. Птицата го довела при една пещера, обитавана от лъв. Неофит се приближил до страховития звяр, погалил го по гривата и му казал: „Приятелю, ти трябва да напуснеш тази пещера и да се поселиш в друга, тъй като Господ ми заповяда да живея аз тук“. Лъвът излизал с език прахта от нозете му и покорно напуснал пещерата. Светецът останал да живее на това място, лъвът често идвал при него. Но в края на III век дошъл на власт император Диоклециан, който гонел безмилостно християните. Свети Неофит също бил хвърлен на арената, за да бъде разкъсан от лъв. Но той дружелюбно се затичал към светеца и започнал да ближе нозете му, а от очите му потекли големи бисерни сълзи, докато Неофит галел главата му. Това бил същият лъв от пещерата, който тия дни императорски бойници хванали в пустинята.
Помощ
Когато преподобна Мария Египетска починала, нейният духовен наставник отец Зосима, който я намерил мъртва, се заел да я погребе. Но земята била твърда като камък и трудът му бил напразен. Изведнъж до него се приближил огромен лъв, който започнал кротко да му се гали. Зосима заповядал на царя на животните да изкопае гроб за блажената покойница и животното начаса започнало да рови със здравите си нокти и след като изпълнило наложеното му послушание, си отишло.
Наказание
Свети Йероним Блажени (342-420), наричан един от Отците на църквата, превежда Библията от еврейски и гръцки на латински език. Докато се трудел в манастира си, видял да се приближава лъв, който куцал. Всички монаси се разбягали, само Йероним останал и превързал болната лапа на животното. След всичко това благодарният звяр станал постоянен спътник на монаха. По молба на свои събратя светецът дори заповядал на лъва да работи, като носи дърва заедно с манастирското магаре. Един ден магарето изчезнало без следа, защото било откраднато и продадено на търговци. Монасите обаче не знаели това и помислили, че лъвът го е изял. Заради това го наказали да работи двойно, като изкупление на греха му. Лъвът смирено приел всичко. И така до деня, когато видял магарето в един керван и като доказателство за своята невинност лъвът завел целия керван в манастира. Затова св. Йероним винаги е изобразяван на иконите заедно с един лъв.
Елените
Нерядко чрез диво животно Бог изпраща знамение на избраниците си. Такова се случва с раннохристиянския мъченик Евстатий Плакида. Преданията гласят, че военачалникът приел християнството, след като по време на лов в рогата на преследвания елен видял образа на разпънатия Спасител.
Елен с кръст се явява на свети Евстатий.
В този момент пълководецът чул глас, който му казал: „Плакида, защо преследваш Мен, който искам твоето спасение?“. Разтърсен от знамението, Евстатий приел светото кръщение заедно с жена си Теопистия и синовете си Агапий и Теопист. Затова императорът осъжда него и цялото му семейство да бъдат хвърлени на арената на Колизеума. За изумление на всички зверовете не докосват Евстатий, жена му и синовете му. Днес той е смятан за покровител на ловците, включително и у нас, които могат да му се молят за защита от инциденти. В католицизма той е помощник срещу болести и беди, включително и такива, постигащи домашните животни и любимци.
Мечките
На Андреевден у нас се разказват много приказки и легенди, посветени на мечката. Българските народни предания разказват за св. Андрей, който живеел като постник в една пещера в близост до манастир. Светецът обработвал нива, чиито плодове осигурявали прехраната му. Но мечка изяла единствения му вол, с който орал земята. Ядосал се светецът и впрегнал в ралото мечката. Така се превърнал в господар на мечките. Друга легенда разказва, че мечка изяждала меда на манастира, а светецът я хванал и станал неин господар.
Руските светци си делят хляба с мечки.
Тези дни образът на мечката стана доста актуален, както с нападенията над стопани у нас, така и в международен план заради закачките между руски и американски политици.
Оттатък Черно море са доста популярни светците отшелници, опитомяващи мечки. Сергей Радонежки (1314-1394) например делял с такъв звяр своята храна. Преподобният Серафим Саровски (1754-1833) се оттеглил от света в горския пущинак. И така се очистил от греха, че животът му станал подобен на рая, където зверовете били послушни на човека. Нощно време те идвали при килията на светеца, а той ги хранел от една кошница, в която държал своя хляб. Ала най-изумителното било, че колкото и животни да идвали при стареца, хлябът винаги стигал за всички. Веднъж св. Серафим беседвал със свои посетители пред колибката си. Тогава излязла от гората една мечка и тръгнала да влиза вътре като в свой дом, всявайки ужас в сърцата на гостите. Свети Серафим смъмрил неочакваната гостенка и за наказание, че уплашила миряните, я накарал да се върне в гората, да донесе мед и да почерпи с него всички.
Патронът
Но безспорно най-известният светец, установил връзка с природата, е свети Франциск от Асизи (1182-1226). Той е покровител на всички твари, защото се молел и грижел за тях. Но имал по-специална връзка с птиците, които често го следвали и кацали на раменете или ръцете му, докато той се молел или разхождал навън. Птиците символизират духовната свобода и израстване. Затова вярващите смятат, че чудото на птиците, които слушат посланието на светеца, е изпратено от Бог, за да научи хората да станат духовно свободни и да се приближат до Него.
Агнетата
Свети Тома от Челано разказва за това, когато един ден Франциск и един от неговите другари, докато се разхождали, се натъкнали на мъж, който носел на раменете си 2 агнета, готови за продажба. Франческо, трогнат от състрадание, свалил наметалото си и го предложил на търговеца, за да спаси живота на агнетата.
Рибите
А всеки път, когато свети Франциск видел рибарите да се прибират, той ги молел горещо да хвърлят улова си обратно във водата. Един рибар спрял и му подарил току-що уловения от него лин (каленик). Светецът веднага го хвърлил обратно във водата, а линът, преди да отплува, си поиграл с него.
Патиците
Друго чудо се случило в Луняно, Тавернина. Вълк се нахвърлил върху жена, която носила на ръце сина си, и успял да го изтръгне. Светецът видял сцената и заръчал на патиците бързо да догонят вълка. Пернатите създания го настигнали, взели бебето и го върнали на майка му. В друг известен случай Франциск укротява див вълк, който тероризирал село. Той поговорил с него кротко и така договорил мира между хората и животното. Такива истории изграждат образа му на духовен застъпник не само за хората, но и за цялото творение.
Братът Вълк
Историята е известна като вълка от Губио - малко градче в Убрия. По това време то живеело в смъртен страх. Огромен вълк върлувал в полето. Жителите държали затворени градските врати, а когато трябвало да излизат, били въоръжени. Но страшното създание не се бояло от нищо и никого, изскачало от горите и си избирало жертвите. Монахът заедно с един спътник поел към гората в търсене на звяра. Внезапно се разнася протяжен вой, добре познат на всички.
Свети Франциск особено много обичал птиците.
И докато ужасеният му спътник останал прикован на място, Франциск продължил по пътя си, докато вълкът излязъл и се отправил към него. Франциск го прекръстил и му казал: „Братко Вълк, ела тук. В името на Христа ти нареждам повече да не вредиш никому. И ти не ще изядеш своя брат магаре“ (така светецът се шегувал със себе си). Вълкът се спрял, а Франциск, който продължавал да го поучава, му обещал, че ще го помири и с жителите на Губио. Вълкът размахал опашка в знак на съгласие и подал лапа на протегнатата ръка на Франциск. Той завел вълка в града, където се струпал удивеният народ.
Свети Франциск и Брат Вълк сред жителите на Губио.
След това обявил, че „Брат Вълк“ се е поправил, затова жителите на Губио били длъжни да го хранят, а той щял да се държи кротко. След смъртта на вълка гражданите го погребали в капелата „Свети Франциск“. Всички мислели, че това е само легенда, но през 1873 г. при повдигане на една от плочите в храма заради време на ремонт бил открит череп на вълк.
Чучулигите
Вечерта, преди да умре, свети Франциск изпял за последен път своята „Песен на създанията“, в която възпявал цялото творение заедно със Слънцето и Луната. Изведнъж чучулигите също се включили в песента и я съпровождали със своя звук до края.
Хуберт Лиежки пази от бесни кучета
Подобна е историята и на свети Хуберт Лиежки, (658-727). Според легендата той среща по време на лов в Ардените бял елен с кръст между рогата и чува гласа на Христос, който му казва да се откаже от светския живот и да стане духовник. След смъртта си свети Хуберт, също както св. Евстатий, е обявен за покровител на авджиите.
Свети Хуберт, благославящ дивите животни.
Те вярват, че свети Хуберт ги закриля и ги насочва към честен лов и уважение към дивата природа. На мощите му се приписват множество чудеса. Но най-известното е вярването, че молитвите пред неговото расо предпазват от ухапване от бесни кучета. А самият небесен застъпник се смята за създател на породата кучета блъдхаунд, която в началото е наричана на него – „куче на свети Хуберт“.
Константин Събчев
