Н а 11 ноември се навършиха точно 70 години от разстрела на Евгений Босилков – епископа на Никополската католическа епархия със седалище в Русе. Заедно с владиката в скалъпения от комунистите сталинистки процес са убити свещениците Павел Джижов, отец Камен Вичев и отец Йосафат Шишков. По повод годишнината от трагичните събития публикуваме разказа на алпиниста Руси Дженев Босилков, праплеменник на епископ Босилков. Той е заслужил майстор на спорта по алпинизъм, участник в националните експедиции „Ношак – 76“ в планината Хиндукуш, Афганистан, и „Лхотце – 81“ в Хималаите. Треньор е на плевенския алпийски клуб с две успешни експедиции - „Кавказ – 85“ и „Памир – 86“. Руси Босилков е почетен гражданин на Плевен и носител на орден „Народна република България“. Участвал е в изграждането на параклиса „Христос Спасителя“ в УМБАЛ „Д-р Г. Странски” и католическия храм „Света Дева Мария от Фатима“ в Плевен. Доайенът на родния алпинизъм е автор и на книгата „Избрах трудния път“.
Викенти
В късната есен на 1900 година в семейството на Беатриче и Ливиджо Босилков се ражда поредният им син - Викенти. В деня на раждането е кръстен в църквата „Рождество Богородично“ в Белене.
По-късно един случай определя бъдещето на малкия Викенти. Работейки близо до Дунава, Беатриче е взела със себе си и сина си. Улисан в игрите до реката, една вълна го подхваща и се дави. Болезненият вик и горещите молитви на майката са чути и детето е изхвърлено обратно на брега. Стaнало е чудо и Беатриче го обещава на Бога. На 11 години Викенти остава сирак. Завършил началното си образование, проявява голяма привързаност към християнската вяра, предадена му от семейството. Беатриче не е забравила своят обет и го изпраща с едно малко вързопче, скътало сиромашията и вярата, в семинарията на католическия орден на пасионистите в село Ореш.
По-късно учи и в Русе, където неговите настоятели виждат потенциала му и го изпращат да учи хуманитарни науки в Нидерландия и Белгия. За издръжката му се грижат госпожите Йоана и Берта. След завършването си през 1919 г. дава обет за бедност, безбрачие и послушание към Ордена на пасионистите и приема името Евгений.
Завръщайки се в България, в Русе е ръкоположен за свещеник от монсеньор Дамян Теелен и назначен за негов секретар.
Полиглот
Евгений Босилков вече знае писмено и говоримо 13 езика и горял в желанието си да внесе дух на вяра, култура и образованост сред българските католици. Получава предложение да продължи образованието си в Папския Източен институт в Рим. Завършва го и след три години защитава докторат на тема: „Унията на България със Светия престол в началото на XIII век“.
Завръща се отново в България и е назначен за енорист в катедралата „Свети Павел от Кръста“ в Русе. През 1934 година е назначен за свещеник в село Бърдарски геран, където всеотдайно служи тринадесет години. Тук той отдава цялата си младежка енергия да издигне духовното и културно развитие на селото. Създава школа по вероучение, хор към църквата, футболен и волейболен отбор, участва активно в обществения живот и е избран за общински съветник в Бяла Слатина. Приема всеки потърсил неговата помощ и благословия според скромните си възможности. Приоритет за него са най-бедните. Името на младия свещеник д-р Босилков се чува и в правителствените среди и е избран да изнесе реч по случай 250 години от Чипровското въстание. На другия ден тя излиза във всекидневния печат. Изнася и беседи за първата печатна книга на български език от Филип Станиславов. Широко мащабната дейност на Босилков е намалена до затихващи функции след окупацията на България от СССР и в страната е установена комунистическа власт, забраняваща катехизис.
Владика
През 1947 г. след смъртта на епископ Теелен отец Босилков е ръкоположен от Светия престол за негов заместник. На фона на мрачните събития, които целенасочено се стоварват върху католическата общност, неговото назначение се приема с радост и е ознаменувано празнично. Така монсеньор Босилков поема товара и отговорността в един исторически момент, в който комунистическата власт приема през 1949 г. нов закон за вероизповеданията. Той е отхвърлен от монсеньор Романов, апостолически екзарх Кирил Куртов и монсеньор Босилков още преди обнародването му. Този закон позволява на властта да арестува всеки, който го наруши. Започва открито да се проверява кореспонденцията, да се викат на разпит свещениците, конфискуват се учебни заведения на католическата църква. Прогонени и екстрадирани са чуждестранните мисионери. На среща с Георги Димитров епископите на католическата църква в България категорично отказват предложението да отделят църквата от папата и Светия престол.
Облаги
На монсеньор Босилков се предлагат министерски пост, лична вила, кола, материални облаги, в замяна на което да оглави двете епархии - Северна и Южна, в една българска „народна католическа църква“. Без да се замисля, той категорично отказва. Споходилите го събития го насърчават да обикаля енориите си и да вдъхва кураж на свещениците, дава тайнството миропомазание, ръкополага първите и последни свещеници – отец Асен Генов от Малчика, отец Йосиф Минчев, отец Алфонс Драков – Белене, и отец Йосиф Йонков - с. Ореш. Намира време и да пише на своите благодетели и приятели от ордена на пасионистите.
Арест
На 16 юли монсеньор Босилков е арестуван рано сутринта в малка вила на Люлин планина, където е отседнал за почивка. Целият обиск, извършен от седем милиционери, не намира нищо, освен в джоба на сакото му картичка от приятел от Нидерландия. Той е обвинен в шпионаж, като е откаран в Централния софийски затвор. Заедно с него са арестувани 28 свещеници и 12 миряни. Подложени на зверски мъчения побой и денонощни разпити, монсеньор Босилков 15 дни не е дал никакви показания. В съседство до неговата килия се чува как е измъчван и умира отец Фортунат Бакалски. Един от инквизиторите влиза при него и казва: - „Ела да видиш какво става с Фортунат, това те чака и теб“. Отговорът на монсеньор Босилков е достоен и кратък: - „Не, на мен ми стига това, което чувам.“
Саможертва
Тогава взема решение да поеме всичките обвинения, но да спаси свещениците. На заседанията в съда прави впечатление, че всички свещеници повтарят едно и също, като се отричат от показанията си, взети с нечовешки изтезания. Съдът взема удобните за властта показания, заради което на последното заседание съдиите закъсняват с три часа от обявеното време. Така или иначе процесът е фарс с предизвестен изход, дирижиран от атеистичната комунистическа власт.
Присъдата
На смърт чрез разстрел са осъдени: монсеньор Евгений Босилков, отец Павел Джижов, отец Камен Вичев и отец Йосафат Шишков. Присъдата е изпълнена на 11 ноември 1952 г. В 23,30 ч. Преди разстрела монсеньор Босилков изрича: „Следите от нашата кръв са гаранция за едно прекрасно бъдеще на църквата в България“! Умирам доброволно за вярата! Кажете на всички, че съм останал верен на църквата и папата“.
Досието му съдържа 4000 страници
Епископ Босилков е провъзгласен за Блажен от папа Йоан-Павел II на 15 март 1998 г. На 5-май 1999 г. Върховният касационен съд на Република България отменя присъдата на монсеньор Босилков и признава неговата невинност.
Хора като него принадлежат на човечеството. Обявяването му за блажен го прави жив във вечността. Така и сега той ходатайства за нашите молитви пред Бога.
Истината в мен крещи да допълня като негов праплеменник, че през последните шест години от живота му „ангелите“ на Държавна сигурност (ДС) с голямо усърдие са го следили и в резултат досието му съдържа 4000 страници „труд“. В тях агентите показват своята ниска култура, както и че не откриват нищо, с което Босилков да е вредил на България. Дори напротив, само е помагал на родината си! Не, не казвайте „Бог да го прости!“ Блаженият Евгений Босилков живя със силна вяра в Бога и Бог живя в него!
Автор: Руси Босилков
*Заглавията са на редакцията
