И дният уикенд (на 13 август) в храмовете се чете библейският разказ за изцерението на обхванатия от бесове младеж. Това станало, след като Христос слязъл от Таворската планина, където се преобразил в светлина пред учениците си. Ето какво свидетелства за стореното от него чудо свети Евангелист Марко.
Суматоха
"Като дойде при учениците, видя много народ около тях и книжниците, които се препираха с тях. Щом Го видя, целият народ се слиса и като се стекоха, поздравяваха Го. Той попита книжниците: за какво се препирате с тях?
Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! И доведоха го при Него.
Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен. И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми.
А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и ги стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.
И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост" (Марк 9:14-29).
Примери
Библията е пълна с примери за родители, чиято вяра и молитва за техните деца е по-силна от вярата и молитвата на самите апостоли. За тези обикновени хора ние не научаваме почти нищо. Мнозина родители буквално стигат "до ръба", до пълно отчаяние, когато усещат, че губят най- важното нещо в живота – децата си. Но тъй като надеждата умира последна, характерно за повечето от тях е, че не се отказват.
Драмата
Такъв е и бащата на болното момче, за което разказва евангелското четиво. След Преображението този нещастен мъж се доближава до Христос и казва: "Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят". Болестта на момчето явно се дължи на бесовска намеса. Мнозина тълкуватели я приписват на епилепсия, защото е свързана с циклите на луната и момчето сякаш търси смъртта си, когато ненадейно получава тези пристъпи.
Древните юдеи не обичат луната, защото околните езически народи се покланят на идоли, които са нейно олицетворение. Бащата сигурно е изчерпал всички възможности да помогне на детето си. Той моли апостолите, които се оказват безсилни, а накрая възлага упованието си на Иисус. Епилепсия или демон, чудото е факт, но самият Христос не отрича, че става дума за зла сила.
Поучение
Така или иначе нищо не помага и накрая в действие влиза вярата на родителя. Евангелието подчертава, че бащата пада на колене пред Спасителя и Го нарича Господ. Той моли Иисус от все сърце и не може да допусне, че ще му откаже. Когато Христос изгонва беса и излекува момчето, апостолите остават смаяни и питат защо те са могли да направят същото. А Той им казва откровено: "Поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се оттука там и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. Тоя пък род не излиза освен с молитва и пост" (Матей, 17:20).
Каква вяра изисква Господ? Сравнението на Христос с това зърно не е случайно. Такова е и сърцето на този баща – смачкано, сломено, раздирано от болка за сина си. Но той не казва за своя син празните безучастни клишета, които чуваме всеки ден: "Така му е писано, така ще си умре", "Опитай, пък каквото стане" или дори жестокото "До гуша ми дойде от това дете!".
Бог винаги чува безкористните молитви на майките и бащите, които не се отказват да се борят за най-скъпото си достояние – децата.
Чудеса се случват след пост и молитва
Това е поредното чудо на Христос, с което той дава доста кодирани уроци на идните поколения. Един от тях гласи, че хората не трябва да очакваме винаги чудо от Него без никакво усилие. Това е и причината, поради която апостолите не могат да изцелят момчето. Защото те възприемат благодатта като нещо дадено веднъж завинаги, а не като нещо, което трябва да се култивира и поддържа постоянно с пост и молитва. А без молитва, която е проява на вярата, богослужението става сбор от празни ритуали, които граничат с магия.
Тази поука важи и за всички свещенослужители и вярващи. Но в религията, както и в живота, няма нищо магическо или автоматично. Каквото и да вършим, каквито и планове да правим, първо трябва да ги съобразяваме с Божия закон и да молим за Божието благословение, за да се радваме на здраве и успех.
