Н а 14 неделя след Петдесетница, която тази година се пада на 28 януари, по време на Божествената литургия се чете повествованието на свети Евангелист Матей за поканените на брачния пир.
„Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше: Царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си. И разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат. Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юниците ми и каквото е угоено са заклани и всичко е готово; дойдете на сватбата. 5. Но те пренебрегнаха и отидоха кой на нива, кой по търговия; други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха. Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им.
Тогава каза на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.
Затова идете по кръстопътищата и колкото души намерите, поканете ги на сватбата. И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха - и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници. Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна, и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше. Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби; защото мнозина са звани, а малцина избрани“ (Мат. 22:1-14).
Призоваване
Тази притча важи с пълна сила за нашето време. Господарят, царят – това е Бог. Той постоянно ни призовава при себе си, на своя брачен пир, в своето Божествено царство, към тази ценностна система, към този начин на живот, който той е замислил за хората при сътворението на света и човека. При сътворението на света била заложена някаква програма на човешкия живот - според Божия замисъл и според Божия закон. Но Господ не искал ние, хората, да изпълняваме тази програма автоматично, като роботи, бездушно, безсмислено правейки това, което е на Бога угодно, и нямайки възможност да излезем зад пределите на тази програма. Бог ни е дал възможност да бъдем свободни.
Противоречие
Но хората дотолкова се отклонили от следването на божествената програма, че техният живот е влязъл в най-дълбоко противоречие с това, което Бог предложил на човека. Защо въпреки огромните успехи на човешкия разум животът не става по-щастлив, макар и да става по-комфортен, по-удобен? Нима ние можем да кажем, че сме по-щастливи от нашите отци и деди, особено от тези, които са живели просто, може би даже бедно, имали са големи семейства и се радвали на това, на което ние днес сме неспособни да се радваме?
Отказ
Нещо не е така, както трябва в нашия живот. И днешната притча ни казва какво не е така. Ние се отказваме да отидем на брачния пир. Ние се отказваме да приемем тази ценностна система, която Бог предложил на света, на човешкия род при неговото сътворение. Ние не искаме да живеем по неговия закон. Ние идваме в църква, особено когато ни сполети някаква мъка или неприятност, или трябва да се явим на изпит, или да сменим квартирата, или в работата нещо не е наред. И едва тогава идваме в църквата, за да попросим и Бог непременно да ни даде просимото. Но ние живеем в друг свят и пред Бога заставаме не в сватбена премяна. Въпреки това Господ не само не ни изгонва, както се разказва в тази притча, но ни търпи - в тези недостойни одежди, с нашите суетни мисли, с нашето пристрастие към привичния за нас начин на живот. Не ни изгонва, търпи, но и наказва.
Ценности
Всичко, което вие сега чухте, не следва да се разбира така, сякаш Църквата призовава да се откажем от резултатите от научно-техническия прогрес, от удобствата, от комфорта; че тя ни призовава да се оттеглим в някакви дебри, да живеем с някакви несъвременни идеи. Съвсем не е така. Съвременният човек не може да се откаже от културния и техническия контекст на нашето време. От друга страна, трябва да съчетае този начин на живот с изпълнението на Божието предначертание за човека, с Божиите заповеди. Не трябва да отдаваме душата си на света, в който живеем. Ние не трябва да се окажем роби на външните обстоятелства. Както е казал свети Йоан Златоуст, ако човек не е погълнат изцяло от земните блага, тогава у него остава възможността да живее с други ценности; в противен случай той се лишава от вечните блага.
Да не забравяме за какво сме призовани
Тайната на човешкия живот се разкрива в тази способност да съчетаем верността към Бога, към нравствената ценностна система, открита ни в словото Божие, с участие в съвременния живот, с използване на благата, които съвременният свят ни дава, освен това с участие във формирането на тези блага. Това е голяма задача, в това число и пред държавните мъже - да съдействат за умножаване на материалните блага, за да се повишава благосъстоянието на хората. Но колко е важно да не забравяме най-главното - това, към което Бог ни е призовал. Тогава ние ще съумеем и едното да направим, и другото да не забравим, и тук честно да се насладим на благата, и нашият век да не бъде затворeн за нас.
