У никално откритие направиха учени в храма „Свети Николай“ в село Месопотам, в южната част на Албания. Те се натъкнаха на запазени стенописи, скрити под мазилката на черквата, бивша джамия. Интересно е, че тези земи са били част от българската държава в ранното средновековие. Неслучайно в близкия град Балши, в югозападната част на страната, бе открит надпис от IX в., който свидетелства за покръстването на българския владетел Борис I „заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374”. По сегашното летоброене това е периодът между 1 септември 865 г. и 31 август 866-а.
Екип
Предполага се обаче, че разкритите фрески в храма в село Месопотам са два века по-късно. Откритието бе направено от екип, ръководен от директора на Европейския център за византийски и поствизантийски паметници (ЕКBMM) д-р Флора Караджани, археолога Хара Саригианиду и реставратори от Дирекцията за опазване на древни и съвременни паметници към Министерството на културата и спорта на Република Гърция.
Археолозите подготвят проекта за консервациия.
Хоросан
Под слоеве бяла мазилка с хоросан бяха разкрити напълно запазени стенописи с ярки цветове, които досега не са били известни в научните среди. Фреските се намират на височина осем метра, което според експертите е допринесло за тяхното съхранение през вековете. Изображенията включват светци, ангели и библейски сцени, характерни за византийската иконография от далечния XI век. „Това е рядко щастие за всеки реставратор – да разкрие нещо, което не е било документирано досега. Обикновено знаем за стенописите и ги почистваме или укрепваме, но тук ги открихме буквално скрити в стената“, заяви Флора Караджани, директор на центъра.
Бялата замазка е запазила непокътнати стенописите.
Храмът „Свети Николай“ е част от някогашния манастирски комплекс, за който се смята, че е построен около 1050 г. по времето на византийския император Константин IX Мономах. По време на комунистическия режим на Енвер Ходжа манастирските сгради са били разрушени, но самата църква е запазена като културен паметник. Така става една от едва 350-те оцелели църкви в страната след забраната на религиозната дейност през 1967 г., което превърна Албания в първата атеистична държава в света. Но след 1991 г. християнската традиция се възражда.
Самото оцеляване на стенописите се дължи на масова практика стените в християнските храмове, превърнати в джамии, просто да бъдат замазвани.
Най-вероятно църквата да е ползвана за джамия след масовата ислямизация, извършена през XVII век в Албания от османската власт.
Боите
Според реставратора Леонидас Папас използваните бои най-вероятно са естествени пигменти, извлечени от растения, тъй като в този период синтетичните багрила са били непознати или твърде скъпи. Това поражда хипотезата, че финансирането на иконописите е било осигурено от високопоставена личност.
„Всеки паметник има своя уникална история. Целта ни е да ги съхраним и предадем на бъдещите поколения“, подчертава Флора Караджани.
Ликът на Богородица възкръсва в пълния си блясък.
Самата църква е класически пример за архитектурната школа на Епирското деспотство, развила се в късновизантийския период с център в Арта. Вътре в черквата са запазени освен стенописите много важни мраморни елементи и мраморни инкрустации по пода.
Проект
Очаква се реставрацията на стенописите да продължи до 2026 г., като проектът цели не само опазване, но и популяризиране на византийското културно наследство в региона. Центърът планира още дейности в Албания, като част от дългогодишната си мисия да съхранява паметници на Балканите, Близкия изток, Черноморието и Турция.
Резултатите от окончателното проучване на храма и първоначалните разкрития на стенописите ще бъдат представени на Министерството на културата на Албания, след което ще започне изпълнението на проекта за консервация от Европейския център за византийски и поствизантийски паметници, като разходите ще бъдат поети от Министерството на културата и спорта на Гърция.
Наши царе владели селото
Месопотам е старо селище, за което свидетелстват археологическите предмети, открити по билото в миналото, като: монети, глинени и стъклени съдове, пещи за изпичане на керамика, които принадлежат към I век сл. Хр. Разцветът му започва, когато през 568 г. сл. Хр. тук е преместен епископски Екзархат и продължава чак до XIV век под грижите на византийските императори, както и на българските царе през IX-XI век.
Самият манастир „Свети Николай“ е основан през XI век, а църквата съществува в днешния си вид от XIII век.
През 1430 г. районът пада под османска власт, с което започва упадъкът на Месопотам като религиозен център.
