Т очно днес Българската православна църква отбелязва един от Господските празници – Свето Преображение. На този ден според Светото писание Исус показва на своите ученици божествения си образ и се разкрива пред тях.
На оръжие
В съзнанието на българския народ празникът Преображение Господне, както и предхождащият го Илинден, неизменно се свързват с въстанието от 1903 г. на българите в Македония и Одринска Тракия против османското потисничество.
За разлика от Априлското въстание през 1876 г., което трябвало да избухне на 1 май, но започва преждевременно поради предателство, Илинденско-Преображенското въстание започва по план. Решението за датата на бунта да бъде 2 август – Илинден (по стар стил), е взето на 1 юли край село Буф, Леринско. Затова и до днес в Пиринския край е популярна фразата „Илинден, Илинден – за българите – Великден!“.
Датата на Илинденското въстание е определена предварително.
На 28 юни 1903 г. в местността Петрова нива, Странджа, Одринският революционен окръг провежда своя конгрес. Определят се районите, в които ще се водят масови въстанически действия и се избира командване в състав Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. Изпълнението на плана трябва да започне след обявяването на въстанието в Македония, а за дата е избран именно празникът Преображение Господне.
Паметникът на Петрова нива, където е взето решението за избухване на Преображенското въстание.
По места духовници изиграват важна роля не само в подготовката, но и в посяването на идеята за свобода сред хората. Отец Тома Николов, определен за куриер на Смилевския конгрес, е изпратен с протоколите с решението на въстанието да ги предаде на задграничните представители на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в София. След пристигането си в София поп Тома Николов успява да връчи протоколите на Христо Матов.
По спомените Яни Попов, участъков войвода в полската част на Лозенградския район, четниците се събрали редовно в къщата на поп Полихрон. Макар и покойник, делото му продължила жена му – попадията. Тя превърнала дома в сборище на легални и нелегални дейци. В тази къща живее Лазар Маджаров, а попадията става важен ятак на народното дело.
В Бунархисарския район верен човек е бил свещеник Димитър Бодуров. Макар и баща на 9 деца, той помагал с каквото може, бил много предан, разказва Анастас Разбойников, ръководител на района и секретар на конгреса на Петрова нива. За да убедят хората, често организаторите си служели и с народни поговорки като: „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог”, или „Бог дава, ала в кошара не вкарва”.
Въобще за своите борби народът винаги е избирал големи църковни празници или е призовавал светии с надеждата и Бог да помага.
Солунският чудотворец
Въстанието от зората на XX век е последният, но не единствен пример за това как нашите предци са ползвали църковни празници като опора за вземането на съдбовни политически решения. Още в средните векове почти задължително е било водачите на някакво движение да търсят подкрепа Свише за своите деяния. Такъв е случаят с въстанието на Асеневци против византийската власт през 1185 г., избухнало на Димитровден. Свети Димитър е един от най-обичаните и почитани светци за гръцките християни.
Асеневци вдигат въстанието на Димитровден.
Той е роден в Солун, където прекарва по-голямата част от живота си и където загива за вярата през 306 г. Затова жителите на Солун го обявяват за своя светец воин и покровител, който векове наред бранел града, вършейки чудо след чудо. Но през август 1185 г. вторият най-богат и важен град в империята е завзет от норманите и подложен на невиждани дотогава грабежи. Църквата на свети Димитър била опожарена, а мощите на светеца – разпръснати. Солуняните виждат в падането на града си наказание за своята греховност и са убедени, че свети Димитър ги е напуснал. Междувременно за българите ставало все по-трудно да търпят властта на ромеите. Моментът за масово въстание бил назрял. Според летописеца Никита Хониат избухването на въстанието става по три причини. Първата била желанието на братята Петър и Асен - български боляри от Търново – да получат за ползване малко поземлено имение в този край. С тази молба те се явили пред император Исак II Ангел в Кипсела точно когато той се готвел да се отправи на поход срещу норманите, превзели Солун. Отказът да бъдат удовлетворени техните искания предизвикал остро негодувание у по-малкия брат Асен, който заплашил императора с бунт. Това нечувано поведение на младия болярин било наказано с плесница.
Второто важно събитие било налагането на допълнителни данъци върху добитъка по повод сватбата на императора с унгарската принцеса Маргарет. Това довело да избухването на силно и масово недоволство сред населението в Мизия. Двамата братя използвали масовото недоволство, за да превърнат заплахата си в реалност. Оскърбленията и материалните тежести обаче не били достатъчни за бунт. Българите трябвало да получат и божествена гаранция, че те са избрани и достойни за свободата си, че не само могат, а и трябва да вдигнат оръжие срещу вездесъщия византийски василевс.
Знамение
И знакът не закъснял. Плъзнал слух, че чудотворна икона на светеца се появила в Търново. Тя била напуснала превзетия от норманите Солун и намерила своя дом в новопостроения храм „Свети Димитър“ в Търново. А той трябвало да бъде осветен точно в деня на светеца. Това било изтълкувано като отказ на свети Димитър да защитава ромеите и свещена гаранция, че светецът ще покровителства българите в тяхното дело за свобода. Както в крайна сметка и става. Оттогава Солунският чудотворец става покровител на Асеневата династия.
Цариград
Подобен пример за това как църковен празник може да стане ключов за едно национално движение се разиграва – вече в ново време – в Цариград. Великденската акция от 3 април 1860 г., наречена от големия наш изследовател на възрожденската ни история и литература Тончо Жечев „Българският Великден“, е кулминационен момент в българо-гръцките отношения и е началото на края на борбата за църковна независимост.
Още преди Кримската война българите издигат пред Вселенската патриаршия 3 искания за духовна автономия: изборност на архиереи от паството по епархии; архиереите да извършват богослужението на родния на паството новобългарски език; архиереите да са на фиксирана заплата. Тласък на тези искания дава през 1850 г. признаването на Еладската (Гръцката) църква от Вселенската патриаршия, което създава каноничен прецедент. Но особено важен от юридическа гледна точка за българските искания става Хатихумаюнският ферман, издаден на 18 февруари 1856 г. от султан Абдул Меджид, за чието изпълнение следят Великите сили. Наред с другите права за християните в Османската империя той гарантира на всяка религиозна група, независимо от големината ѝ, правото й да ръководи своите вътрешни дела.
Спектакъл
Дървената църква Свети Стефан в Цариград.
Така се стига до събитието от 3 април 1860 година по време на великденската служба в стария дървен храм „Свети Стефан“ в Цариград. Ето как професор Тончо Жечев описва добре подготвената акция в книгата си „Българският Великден или страстите български“: „В трепет и опиянение богомолците очаквали настъпването на определения момент. В този час, дори ако видели Христос да се понася към небето, богомолците нямало да възприемат чудото така, както очаквали да се оповести чудото на тяхното национално възкресение. Моментът настъпил: свещенодяконът изпял великденското „Елици во Христа кретистися“ и подел традиционното молебствие за патриарха: „Святешаму Кирилу…“ Но от черквата се чули гласове „Не щем гръцкия патриарх“ – в хор подели от черквата. Към хората постепенно се присъединяват всички черкуващи се. В продължение на 3-4 минути църквата се оглася от все по-мощен вик: „Не щем гръцкия патриарх! Не щем го!“, „Не кемо гръчки патрик! Не саками го!“. И епископ Иларион изрича „всякое епископство православных“, което се произнася само от предстоятел на автокефална църква. „Кого да поменем?“ - пита после владиката. „Султана, султана помени!“. И дядо Иларион изпява „Благочестивому царю наашему Абдел Меджид ефенди многая лета“. Хор на учениците от българското училище веднага подема набързо скалъпената песен: „Абдул Меджид яшасън (да живее)“.
Борците ни за църковна независимост смело разиграват този спектакъл, защото са открили възможност в канона, позволяваща да се произнесе името на самодържеца вместо това на духовния глава. Така канонът е формално спазен и българските духовници не могат да бъдат обвинени в ерес или да бъдат отлъчени, още по-малко обвинени в непослушание на светските власти.
Последици
Акцията се посреща с ентусиазъм. В много от българските селища населението заставя духовните владици да се отрекат от Цариградската патриаршия и се обръща към Иларион Макариополски като към глава на Българската църква.
Иларион Макариополски повежда Великденската акция.
С Великденската акция българският църковен въпрос навлиза във финалната фазата на борбата за признаване на независима българска църква. А Вселенският патриарх Кирил VII подава оставка през юли същата година, признавайки провала си.
В Сталево още анатемосват Тодор Комнин
В историята ни е ставало и обратното – военна победа да се случи на голям църковен празник, който впоследствие се свързва с нея в народната памет. Такава е битката при Клокотница на 9 март 1230 г. – Деня на светите 40 севастийски мъченици. Те са римски легионери, загинали за вярата, което допълнително придава на българската победа символично значение от религиозна гледна точка.
Забитият на копие договор деморализира войниците на Тодор Комнин.
До самия сблъсък край днешното хасковско село се стига поради нарасналите амбиции на двамата владетели – цар Иван Асен II и епирския деспот Тодор Комнин, който има за цел да възстанови Византийската империя. Той е обезпокоен от стремежите на българския цар да се намеси във вътрешните работи на латинците и да стане опекун на малолетния император Балдуин II, като му даде за съпруга дъщеря си Елена. Този план може да осуети намеренията на Теодор Комнин и затова той насочва войската си срещу България с надеждата за бърза и лека победа. Теодор Комнин е толкова сигурен в победата си, че взема в похода цялото си семейство и куп придворни. В ранните часове на 9 март 1230 г. двете враждуващи страни се срещат край река Клокотница, на 10 км западно от Хасково. Според преданията цар Иван Асен се установява в крепостта на хълма Хисар, разположен до днешното село Сталево. За да вдъхнови по-малобройната си войска, Иван Асен II нарежда пергамента с нарушения от Теодор Комнин мирен договор да бъде набучен на копие и вдигнат като знаме. Това оказва голямо психологическо въздействие върху войските на Тодор Комнин, особено върху западните наемници, които отказват да се бият за такъв нечестен „работодател“. Битката е кратка и не особено кървава, защото повечето от войниците на Тодор Комнин бягат или се предават, а самият той е пленен със синовете и дъщерите си.
В чест на голямата победа Иван Асен II заповядва да се изгради църквата „Св. четиридесет мъченици“ в престолния град Търново. А в село Сталево празникът на селото и до ден днешен се чества в Деня на св. четиридесет мъченици на близкия хълм Хасар. Оттук по време на събора на селото по стара традиция всеки хвърля камък в посока Клокотница и изрича думите: „Трижде анатема кир Теодор Комнине, задето туй чудо направи!“.
Тавор пази спомена за чудото
Празникът Преображение идва от един важен библейски момент, когато Христос и апостолите Петър, Яков и Йоан се качват на хълма Тавор в Галилея за молитва. Той се намира в източната част на Израелската долина, на 9 километра югоизточно от град Назарет в Израел. Там тримата апостоли сядат да си починат и заспиват. Когато се събуждат, виждат Исус да свети ярко, заобиколен от две фигури, в които разпознават пророците Моисей и Илия. Ето какво свидетелства Евангелието:
„И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, – без да знаеше, що говори.
Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака. И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте. И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха.“ (Лук. 9:28-36)
На този ден в Светата литургия на православните храмове се прибавя молитвено песнопение (тропар) със старославянското название „Начатки овощей“, а в Българската православна църква – „Освещаване на гроздето“.
Константин Събчев
