П рез декември се почита кончината на легендарния хирург Николай Иванович Пирогов (1810-1881). Въпреки че той не е канонизиран, в Украйна се почита като народен светия, а край саркофага му, разположен в храм, даже се случвали чудеса. Интересно е, че тялото му е балсамирано, но след това е оставено за дълъг период на произвола. И до днес учени търсят отговор на удивителното нетление на легендарния лекар. За християните обаче няма съмнение, че това се дължи на неговите заслуги пред създателя на живота – Бог.
Войни
Пирогов е сред създателите на военната полева хирургия, бидейки на фронта по време на 3 войни: Кримската, Френско-пруската и Руско-турската война (1877-1878). Именно военната хирургия, когато човекът е поставен на везните между живота и смъртта, дава началото на съвременната спешна хирургия. Знае се, че Пирогов е лекувал и в България по време на Освободителната война, като не случайно болницата за спешна помощ в София е кръстена на него. След кончината му обаче се случва нещо необяснимо. Не само делото на лекаря, но сякаш и тялото му се оказва нетленно.
Жива легенда
Днес в украинското село Вишня, в непосредствена близост до град Виница, се намира необичаен мавзолей. Той е разположен в криптата на църквата „Свети Николай Чудотворец“. Там се съхранява тялото на Николай Пирогов в знак на благодарност, че приживе в района е отворил безплатна клиника и е приемал пациенти. Всъщност последните 16 години от живота си Пирогов прекарва в имението си в с. Вишня.
Знае се, че след неговата кончина тялото му е било балсамирано еднократно, но след това е оставено на хода на времето. Случаят с него наистина е уникален, защото никъде по света мумия не може да се запази повече от 100 години в отлично състояние дори при третиране с цел консервация. Това е невъзможно и при специалния режим на мавзолеите, каквито естествено в селската църква няма. А великият хирург е почнал преди 141 години.
Местните жители вярват, че причината за това отлично състояния на Пирогов се дължи на техните общи молитви в негова памет. В криптата например е забранено да се говори, службите в самата църква се провеждат тихо. И въобще към тленните останки на лекаря се подхожда като към свети мощи с дежурните лични молби за здраве, отправяни от посетителите. Много свидетелства, че са получили помощ от небесния лекар.
Съвременниците на Николай Иванович са вярвали, че още приживе ръката му е водена от Божественото провидение. Научният сътрудник от Националния дом-музей на Пирогов, Михаило Юкалчук, споделя следното: „Когато Пирогов е оперирал, роднините на пациента са стояли пред кабинета му на колене. А веднъж войници са занесли в лазарета трупа на свой другар с откъснатата му глава с пълната увереност, че „доктор Пирогов ще я зашие!“.
Версии
Според една от версиите лекарят сам е завещал да се мумифицира тялото му след неговата смърт. Но това не отговаря на действителността. Той умира от рак на горната челюст. Знаел за диагнозата си и за наближаващата кончина, но не оставил никакво завещание. Решението за балсамирането му взема неговата вдовица Александра Антоновна. След като получава благословията за това от Светия синод на Руската православна църква, тя се обръща към един от учениците на Пирогов - Давид Виводцев, автор на научен труд за балсамирането.
Тайната
По-късно учените неведнъж са се опитвали да разгадаят тайната на феноменалната мумификация, но засега всичко се свежда до хипотези. Проф. Григорий Костюк от Виницкия Национален медицински университет на Украйна коментира, че формулата на балсамирането и до днес остава загадка. “Известно е със сигурност само това, че Виводцев е използвал спирт, тимол, глицерин и дестилирана вода, но формулата на съотношението помежду им е изгубена завинаги. Уникалното е, че са извършени само няколко среза, а част от вътрешностите – мозъкът и сърцето – са оставени в тялото, противно на общите принципи. Някои изследователи търсят тайната за необикновено доброто състояние на мумията във факта, че в тялото на Пирогов не е останала и грам мазнина. Заради болестта то е било отслабнало и почти изсъхнало в навечерието на смъртта му. Екип от западни учени обаче преди време заключил, че е невъзможно тялото да е в такова състояние без специални грижи. Известни са мумиите на Ленин, както и на българския комунистически вожд Георги Димитров, за които са полагани неимоверни грижи с огромни средства. Но Пирогов е нямал тази привилегия, въпреки че приживе е спасил хиляди ранени и болни хора. Тялото му не е считано за ценно в идеологическо отношение, заради което е оставено на милостта на Бога и на молитвите на християните.
Възкресение
А показалите удивително нетление мощи на Пирогов са могли и да не бъдат запазени до наши дни. Покрай болшевишката революция през 1917 г. и последвалите промени в Русия култът към него намалял, като следващите поколения даже не знаели къде е тялото му. През 30-те години крадци разбиват херметическия покрив на ковчега и отмъкват кръста и шпагата на великия лекар. Но което е по-лошо, по този начин е нарушен микроклиматът в саркофага. През 1945 г. експертна комисия изследва мумия и стига до извода, че тя е в процес на разпад и не подлежи на възстановяване. Християни се примолили и експерти от лабораторията към мавзолея на Ленин решили все пак да пробват да извършат ребалсамизация. Тя продължила почти 5 месеца. Но едва ли само на това се дължи фактът, че мумията на Пирогов се намира в по-добро състояние, отколкото тази на Ленин. Украинци изтъкват, че тя се намира не в специализирано климатизирано помещение, а в един обикновен селски храм. Ето защо миряни вярват, че заради добрите дела на лекаря приживе тялото му остава нетленно като на светците. След началото на войната между Русия и Украйна грижите за тялото му бяха поети от украински учени и медици, експерти по балсамиране.
Оперира военни и цивилни в България
Николай Пирогов е извършил около 10 000 операции. Той е положил началото на нов дял от медицината – хирургическата анатомия. Първи прилага ефира като наркоза при операциите по време на Кримската война. Тогава революционно прилага и гипсирането при счупвания на крайниците, което рязко снижава инвалидността на войниците.
Дейността на великия хирург е свързана и с България. Въпреки че Пирогов вече е на солидна за времето си възраст, руският император Александър II се сеща за него по време на Освободителната Руско-турска война 1877-1878. Хирургът приема да поеме организацията на полевата медицинска служба, при условие че му бъдат предоставени неограничени права на действие. Желанието му е удовлетворено и на 10 октомври 1877 г. прочутият доктор пристига във военно-полевата болница в българското село Горна Студена. По време на войната той осъществява мащабна дейност, обследвайки, организирайки и проверявайки ефективността на лечението си. Успоредно с това той подсигурява интендантското снабдяване с войнишко облекло, храненето, презимуването на ранените и болните в Свищов, Згалево, Българене, Горна Студена, Търново, Бохот, Бяла, Плевен. Само за два месеца Пирогов обикаля цялата заета от руските войски площ между реките Вит и Янтра и инспектира 11 военновременни болници, 10 дивизионни лазарета, 3 аптечни склада, разположени общо в 22 населени места. А по пътя лекува и оперира много българи.
Лекувал Гарибалди и Бисмарк
Н. И. Пирогов бил на почит в цяла Европа. Много висши особи от Стария континент се обръщали към него с молба за помощ. При едно от своите пътувания по Балтийско море именитият руски хирург бил помолен да прегледа железния канцлер на Германия Ото фон Бисмарк. Знае се, че Пирогов консултира и ранения Джузепе Гарибалди на 31 октомври 1862 г. в Италия.
