Д -р Паскал Пиперков е преподавател по математика във Великотърновския университет. Сред главните организатори е на най-дългия поклоннически маршрут в Източна Европа - Светия път, конкуриращ по продължителност и трудност само Ел Камино и минаващ през някои от най-светите и живописни места в България. Маршрутът от над месец е в чест на днешния празник – Възвръщане честните мощи на св. Йоан Рилски Чудотворец. Как стартира инициативата тази година и защо мощите на св. Йоан са се озовали през Средновековието в Търново, разговаряме с д-р Пиперков.
- Д-р Пиперков, как върви записването за най-дългия и сложен за изминаване, а и за организация, поклоннически път в България?
- Реално маршрутът е обявен, но имахме някакви технически проблеми, поради които формата за записване доскоро не бе отворена. За щастие вече е достъпна и се надяваме на интерес – всеки, който има желание, да успее да се включи. Походът наистина е дълъг около 650 км. Разбираме, че човек трудно може да отдели месец от времето си, за да го извърви. От друга страна е достатъчно и за два дни да дойде, или за две седмици – то си е все благословение за него и близките му, все си е съпричастност към едно духовно събитие, случило се преди повече от пет века.
- Маршрутът е само веднъж годишно в един времеви прозорец, а и човек днес трудно може да отдели да речем точно тогава месец от времето си, да вземе отпуска. Как се се справяте с тези предизвикателства?
- Походът е един път през годината именно за това, че маршрутът е дълъг. Ние не сме някоя фирма, която да провежда постоянно при интерес частично или изцяло похода. Символично тръгваме на 1 юли, когато Църквата празнува точно това събитие - възвръщане честните мощи на св. Йоан Рилски от Търново до Рилския манастир. Събитие, случило се през 1469 г. И оттам насетне в зависимост от някои параметри, които съблюдаваме, градим маршрута с някои малки различия.
- А как става стиковката с някого, който би желал да се включи на по-късен етап?
- При получена регистрация на сайта ни ние се свързваме с човека, който си е оставил съответно имейла и телефона. Уточняваме кога и къде да пристигне. Оттам е възможно и с наш транспорт да го придвижим до групата или му обясняваме къде да ни пресрещне. Всъщност на сайта ни всеки може да избере един, два или всички етапи, в които желае да се включи. Първият етап е Велико Търново-Никопол (1-8 юли). Вторият - Никопол-Плевен-Луковит (9-16 юли). Третият: Луковит-Враца (17-24 юли). Четвъртият - Враца-Черепиш-София (25-31 юли). Финалният пети е от София до Рилския манастир (1-9 август).
През деня спираме на едно или няколко места, на които четем специални молитви към свети Йоан Рилски. С други думи основно наблягаме на духовната част на този подвиг. Разбира се, който иска само да се разхожда, пак е добре дошъл. Като цяло гледаме да са обгрижени хората, не само как да стигнат до нас в дадения етап, но и как после да излязат от похода, така че да се приберат благополучно по домовете си.
- А горе-долу кои са другите места, на които човек би могъл да се включи, ако не тръгне с вас от Търново, а началните дати на етапите не са му съвсем удобни?
- Тази година акцентираме върху уикендите. Правим го, защото така човек не е нужно да си взима допълнително отпуска. Или ако го направи, тя може да е само за два дни да речем и така общо половин седмица ще му се събере да повърви с нас. Първият уикенд (4-5 юли) минаваме през павликенските села (Горна Липница, Батак, Сломер, Овча могила, Драгомирово, където има храмове и параклиси на св. Иван, свидетелстващи, че вероятно мощите са минали оттам). Вторият сме около Плевен (11-12 юли, Кайлъшки манастир „Св. Георги“), третият (18-19 юли) посещаваме манастирите около Луковит, Карлуково и района, четвъртият (25-26 юли) пристигаме в района на Враца (Врачански манастир „Света Троица“ и Черепишки „Успение Богородично“). Петата събота и неделя влизаме в Софийско (1-2 август, с. Владая – Мърчаевски манастир „Света Троица“). Шестият уикенд (8-9 август) пристигаме в Рилския манастир.
Иначе сега във вторника вечерта правим бдение в търновския катедрален храм, където сутринта на 1 юли има света литургия. В 11 часа е официалното изпращане на Светия път. Ще започнем обиколката с посещение на знакови места в старопрестолния ни град, на които са пребивавали мощите на св. Йоан Рилски.
- А кои са тези места и как всъщност мощите са се озовали в тази част на България, след като са били в Средец?
- На Трапезица е имало църква, която впоследствие е прераснала в манастирски комплекс. Там са били мощите по времето на Второто българско царство. Житието от св. Патриарх Евтимий разказва предисторията, а именно, че когато цар Йоан Асен I решава да пренесе мощите от Средец в Търновград извиква архиепископ Василий с духовенството и им дава 300 войници, които да съпровождат процесията. Тя минава през Южна България и през Кръстец прекосява Стара Планина и идва към Търново. През това време обаче царят се връща по-бързо и на хълма Трапезица строи църква на името на светеца. Именно в нея са приети мощите му при самото им пристигане в Търново през 1195 г. Те остават тук до падането на града под Османска власт – 1393 г. След това са пренесени в патриаршеската, а впоследствие митрополитска резиденция, която се е намирала в района на църквата „Св. св. Петър и Павел“.
- Как мощите са били спасени от поругаване при падането на България под турско робство?
- Св. Патриарх Евтимий е бил изгонен от Царевец, а после заточен в Бачковския манастир. Мощите са успели да ги опазят, криейки ги тук и там. И чак в средата на XV век започват да ги показват на верни християни, като им ги предоставят за поклонение и благословение. Именно тогава протопопът на Филипопол Яков идва в Търново до владиката по работа. Показват му мощите, той им се покланя и даже си взима една частица за благословение и си я отнася със себе си. Негов спътник впоследствие отива случайно в Рилския манастир и разказва на тамошните братя тази история. Изглежда това доста ги амбицирало, че видиш ли някой спокойно може да си вземе парченце от мощите на Чудотвореца – пазител на българския народ. Скоро след това монасите отиват в Серес, където се намира бившата султанка Мара Бранкович, жена на Мурад II и дъщеря на сръбския владетел Георги Бранкович. По молба на българите тя издейства ферман, с който после идват рилските монаси, за да си вземат мощите на св. Иван и да си ги върнат в Рилския манастир.
Следва продължение...
- Защо избухва почти гражданска война в Търново
- Монасите тръгват не на юг, а на Север
- Подготвени ли са поклонниците за най-тежкото БГ Камино
- Какво е общото между математиката и религията
Любомир Старидолски
