П ътешествието в Централна Америка продължава с представянето на последните три страни в този регион на света: Никарагуа, Коста Рика и Панама.
Историята на тези страни не се отличава съществено от историята на останалите четири, за които ви разказахме.
Със своите 130 370 кв. км Никарагуа е най-голяма сред седемте държави в региона.
По брой на населението си – около 6,5 млн. души, тя дели третото място с далеч по-малкият от нея Салвадор. Гъстотата на населението й е едва 47 души на кв. км, с което тя заема 115-о място в света. Една от причините за това е ниският стандарт на живот и бедността, в която от години живее местното население. Брутният вътрешен продукт на глава от населението е едва 2 126 щатски долара.
Езерото Никарагуа
Колумб
Регионът е открит от Христофор Колумб през 1502 г. 18 години по-късно конкистадорът Гил Гонсалес де Авила завладява страната, което е съпроводено с избиване на местното население. След завладяването си Никарагуа става част от Кралство Гватемала.
Триста години по-късно, през 1821 г., страната извоюва независимостта си от Испания. Радостта от тази независимост обаче е за кратко, тъй като през втората половина на XIX век тук се настаняват британски пирати, които превръщат страната в своя база. Тази тяхна окупация продължава близо половин век.
Чак през 1894 г. те са изгонени след намесата на армията на САЩ. Американците установяват свое управление, като участват в организирането на военни преврати, чрез които в продължение на почти целия ХХ век се сменя властта в страната. В края на 70-те години на ХХ век към Никарагуа започва да проявява интерес и СССР, с чиято помощ през 1979 г. в страната е извършена Сандинистката революция и е установено ляво управление.
В продължение на малко повече от 10 години в Никарагуа се води гражданска война между левите сандинисти и финансираните от САЩ контри. Чак в 1990 г. под международно наблюдение в страната са проведени първите демократични избори, на които за президент е избрана Виолета Чаморо.
Икономиката на Никарагуа е изцяло аграрна и е основана на отглеждането и износа на три продукта – банани, кафе и тютюн. След като през 1985 г. в резултат на лявата революция САЩ налагат икономическо ембарго на Никарагуа, износът й е съкратен до минимум, а инфлацията в нея рязко скача.
Въпреки бедността на населението природата в страната е красива и тя е доста богата на исторически забележителности. Сред най-привлекателните природни забележителности са езерата Никарагуа и Манагуа. Първото е най-голямото езеро в Централна Америка. То е дълго 117 км и широко 58 км, като във водите му са разположени над 400 острова.
Заради големината си е наричано сладкото море. Това е и единственото в света езеро, обитавано и от морски риби – акула и риба меч. Учените смятат, че причината за това е, че преди векове езерото е било морски залив.
С времето обаче заливът се е затворил и морските обитатели са останали да живеят в новообразувалото се от вливащите си в него реки сладководно езеро. За съжаление през последните години изследвания показват, че вливащите се в езерото речни води са силно замърсени с химикали и така не след дълго този природен феномен ще бъде унищожен от човешката ръка.
В същото положение е и второто езеро – Манагуа, в което пък се изливат отходните води на столицата, чието име то носи. А това е много жалко, тъй като езерото Манагуа с намиращия се край него вулкан Момотомбо може да се превърне в изключителна дестинация.
Езерото Манагуа и вулканът Момотомбо
Лава
Друга природна забележителност е вулканът Масая, който не е бълвал лава от 200 години. За сметка на това обаче на всеки няколко години от кратера му излизат облаци от отровни газове, които държат местното население непрекъснато под напрежение.
Всъщност от 7-те държави в Централна Америка Никарагуа е страната с най-много вулкани – 18, с различна степен на активност. Повечето се намират в близост до най-гъсто населените градове и райони. Масая обаче е единственият, до чийто кратер може да се стигне с автомобил.
На 20 км от кратера на Масая се намира едноименният национален парк. За да получи разрешение за посещение на кратера на Масая, туристът трябва да направи две неща – да заплати съответната такса и да напише точния си адрес, за да може в случай на изригване местните власти да знаят на какъв адрес да изпратят урната с пепелта му.
вулканът Масая
Най-често посещаваният от туристите в Никарагуа обект е Гранада – най-старият град в Централна Америка, основан от европейци през 1524 г. Градът се отличава с колониалната си архитектура и с многото си катедрали.
Една от забележителностите е замъкът Ел Кастило де ла Консепсион Имакулата (Замъкът на непорочното зачатие). Той е построен през 1570 г. от местните жители, за да се предпазят от пиратските нападения. Сред останалите забележителности в Гранада са Площадът на независимостта, църквата „Сан Франсиско“, дворецът на епископа и старата железопътна станция.
Гранада, най-старият град в Никарагуа
Столицата Манагуа е също от старите градове. Основана е през XVI век и два пъти е била разрушавана от земетресения. След обявяването на независимостта на страната през 1821 г. е градът е избран за столица.
Любопитното е, че Манагуа е един от градовете в света с най-много висши училища – 48 университета и 113 колежа. Голяма част от тях са частни. Най-добрите болници в столицата също са частни, а услугите, които предлагат, са сравнително евтини, 25 американски долара за посещение в спешен кабинет. За престой в болнична стая обаче тарифата е по-висока, около стотина долара на денонощие. Като цяло за чужденците престоят в Никарагуа ще е доста евтин предвид стандарта на живот на местните и сравнително ниските цени.
Стара катедрала в столицата Манагуа
Демокрация
На юг от Никарагуа се насочваме към следващата държава в туристическия ни маршрут, Коста Рика. Известна е с това, че е една от 22-те държави в света, които не разполагат със собствени въоръжени сили и армия. Това всъщност е и държавата с най-силно утвърдени и дългогодишни демократични традиции сред страните от Централна Америка.
В исторически план и тук районът е открит от Христофор Колумб и е колонизиран от испанския конкистадор Гил Гонсалес де Авила. В тези години страната е описвана като „най-бедната и най-нещастна испанска колония в цяла Америка“.
През 1821 г. Коста Рика обявява независимостта си, но до 1838 г. е част от Федерална република Централна Америка. Подобно на съседката си Никарагуа и тук икономиката бързо е овладяна от САЩ. Въпреки това след Втората световна война Коста Рика успява да се стабилизира и е може би от малкото държави в региона, която не е раздирана от военни преврати и граждански войни и размирици.
Страната е президентска република, а през 2010 г. за пръв път е избрана и жена президент – Лаура Чинчиля.
За разлика от другите страни от централноамериканския басейн в Коста Рика туризмът е доста добре развит. Екскурзията в страната традиционно започва от столицата Сан Хосе, разположена в центъра на долина между три действащи вулкана. Сан Хосе е известен като градът на вечната пролет, защото температурите тук са между 18 и 25 градуса. В града са запазени голям брой сгради от колониалните години – уникални архитектурни образци.
Експонати от Музея на златото в столицата на Коста Рика, Сан Хосе
Тук се намира единственият в света Музей на нефрита, както и Музеят на златото, Детският музей и Националният музей на съвременните изкуства. Впечатляващ е и Националният театър, построен през 1897 г.
От столицата Сан Хосе, без да губят време, туристите се отправят с автобус към Националния парк „Тортугеро“. Пътят минава през бананови плантации. В парка туристите могат да наблюдават каймани, тукани, игуани, маймуни, както и десетки видове птици, които през лятото гнездят направо на плажа.
След „Тортугеро“ предстои посещение и на още един природен парк – „Градините на Ла Пас“, резерват за диви животни в естествената им среда. Най-голям брой сред тях заемат дивите котки, но освен тях има и много маймуни, папагали и колибри. От „Градините“ се открива и гледка към издигащите се в далечината красиви водопади.
Национален парк Тортугеро
Мостове
Следва посещение на вулкана Аренал, в чийто район се намират т.нар. висящи мостове. Съоръжението се състои от 8 фиксирани моста с дължина между 8 и 22 метра и 6 висящи моста, изградени със средствата на най-съвременните технологии. В района на вулкана се намира и едноименната лагуна, в която се практикуват рафтинг, каяк, плуване и риболов. Тук се намира и водопадът Ла Фортуна, в който водата се спуска от 75 м височина.
Вулканът Аренал
Следващият обект за посещение е реката Пакуале, идеално място за рафтинг. А за онези, които не са фенове на това занимание, е предвидено посещение на вулкана и градините „Иразу“. Любимо на туристите е и сафарито с лодка по река Сарапики. Реката тече през гъсти джунгли и дава възможност за наблюдение и за снимане на дивите животни. Екскурзията в Коста Рика не може да мине без посещение на Монтеверде, определяно като зеления рай на страната и известно със своето богато биоразнообразие и красиви горски пейзажи.
Тук могат да се срещнат екзотични животни като тапири, ягуари, мравояди и други. Монтеверде предлага и много възможности за приключения на открито като тарзановите трамваи – спускане по въжета над гъстите тропически гори.
Водопад в Монтеверде
Екскурзията в Коста Рика включва обаче не само посещение на природни и исторически забележителности, а и плажен туризъм. Най-добрите плажове в страната са Гуанакасте и Мануел Антонио, а за най-добър курортен център се смята градчето Коко.
Демокрация
Последната държава от Централна Америка, с която ще завършил нашето пътешествие, е Панама. Регионът и тук е завладян от испанците. През 1821 г. страната обявява независимост и се включва в състава на Федерация Велика Колумбия.
Същинската независимост на Панама е обявена през 1903 г. През 1914 г. е открит Панамският канал, територията около който става собственост на САЩ. Шест десетилетия по-късно, през 1979 г., зоната на Панамския канал става панамска. В периода 1983-1989 г. в страната е извършен военен преврат и е установена диктатура начело с ген. Мануел Нориега. Той е свален след военна намеса и помощ от страна на САЩ.
Панамският канал
В туристическо отношение определят Панама като съчетание на природно великолепие и богато културно наследство. Столицата Панама сити със своите над 2 млн. население е най-големият град в Централна Америка. Основан е през 1519 г. от испанците на мястото на древно индианско селище. Останки от този първи град са запазени и днес. Сред най-често посещаваните забележителности в столицата са историческият квартал Каско Виехо и хълмът Анкон Хил, от който се открива уникална панорамна гледка към града.
Каско Виехо, историческата част на столицата на Панама
Панама обаче е много повече съвременен, модерен град с пристанище и аерогара. В рамките на индустриалната му част има множество фабрики и цехове за текстилната, кожарската и тютюневата промишленост. Панама сити е и световен банков център.
Една от най-красивите природни забележителности в страната е архипелагът Бокас дел Торо, състоящ се от 6 големи и десетки малки екзотични острова, на които се намират едни от най-чистите плажове в страната. Флората на островите включва тропически гори и гъсти джунгли. А любителите на подводното гмуркане ще могат да се насладят на едно наистина голямо разнообразие на десетки видове тропически морски обитатели.
Тук се намира и най-старият национален морски парк на Панама – „Бастамиентос“. Любопитното е, че паркът носи името на живеещата тук отровна червена жаба, с която туристите могат да се сблъскат при разходките си из острова. Жабите са изключително малки, с размери на човешки нокът, и трудно могат да бъдат забелязани. Важното е да не ги настъпвате!
Безспорно най-известната и предпочитана за посещение забележителност е Панамският канал, известен още като Осмото чудо на света. Той е дълъг 80 км, широк е 150 м, свързва Тихия с Атлантическия океан и разделя Северна от Южна Америка.
Дълбочината му е 12,5 метра. Строежът на канала започва през 1904 г. от френска компания, но скоро след това строителството е поето от американски фирми, който го довеждат до края. Строежът е завършен през 1914 г., но официалното му откриване е 6 години по-късно.
Общата му стойност е 390 млн. долара (400 млрд. днес). До 1999 г. каналът се контролира от САЩ, след това от САЩ и Панама, а от 31 декември 1999 г. – от специално създадена правителствена агенция.
С цел подобряване на възможностите на канала да приема и високотонажни кораби през 2007 г. е извършено разширение. В резултат на това днес през него могат да преминават и супертанкери с водоизместимост до 170 хиляди тона.
Петър-Делян Иванов
