П ословичната мудност на българския чиновник и специфичният му манталитет са заложени още в зародиша на родната администрация в Княжество България.
Две години след края на Руско-турската война военният кореспондент Василий Немирович-Данченко описва родилните мъки на чиновническата ни класа.
Василий бил в ония години кореспондент на „Новое время“ и успял да влезе и в окопите на руските войници, както и да види първите часове, дни и седмици от раждането на възродената българска държава. Когато влезли във Варна, руските власти дълго не могли да накарат градските и окръжните съвети да се хванат за работа. Чиновниците встъпвали в длъжност и на работа даже идвали, но нищо не правели - основната част от работното си време прекарвали в сън.
Мързел
„Случваше се във фоайето да спят заптиетата и новопоявилите си български жандари, продаващи до оня ден дюнер и други прелести на националната кухня по улиците на Варна и Шумла, в канцелариите спят писарите, в кабинетите и залите - високо почтените членове на градския съвет" - разказва Немирович-Данченко, който е брат на създателя на Московския художествен академичен театър (МХАТ) Владимир Немирович-Данченко.
Много мислили освободителите какво да предприемат и накрая стигнали до гениалното решение - трябва да бъдат унищожени диваните. Хванали се и за няколко дни уютните и предразполагащи към сън канапета и дивани били заменени с плетени столове. Имало и протести като този на някой си Кита Мокиевич, който смятал, че въвеждането на виенски мебели може да е опасно: "Ще възтържествува австрийското влияние". Диванената реформа обаче се оказала ефикасна - няма точни данни дали новоизлюпените чиновници станали по-работливи, но поне вече не спели на работните си места.
Норми
Сляпото въвеждане на руски правни норми на територията на освободена България създало безумства, разказва Василий Немирович-Данченко. Така например до създаването на български закони руснаците въвели в България техния кодекс за наказанията. Според неговите текстове обвинените за убийства, грабежи и други престъпления били осъждани на заточение в Сибир и на въдворение в арестантски роти.
Военният кореспондент Василий Немирович-Данченко станал свидетел на раждането на българската администрация.
„Сега затворниците седят с цели месеци без изпълнение на присъдите, защото чисто българската администрация не може да намери отговор на въпроса: Къде се намира българският Сибир?". Колкото и да го търсили, не могли да го намерят.
Мирът развалил бизнеса на шантонерките
Десетки „артистки“ от Букурещ окупират Шумен, след като Фазлъ паша предава града на руснаците през юли 1878 година. Дамите са танцьорки само по документи, а на практика предлагат телесни утешения за лишените от ласката на съпругите си руски офицери.
Шантонерките се подвизават в хотелите, които в Шумла никнат като гъби след дъжд и носят актуални за геополитическия сезон имена: Hotel de St.-Stefano, Москва, Петербург, Одесса. Специално място сред офицерството заема хотел M-me Plevna - мадам Плевна, от турското име на Плевен. Името си обаче самият хотел получил не покрай града, а покрай артистичния псевдоним на съдържателката на обекта мадам Плевна. Според Немирович-Данченко госпожата била прекрасна румънка, дошла в Шумла да умре на гроба на своя геройски загинал съпруг, но вместо това открила в града хан и устояла на такова количество атакуващи, колкото и турският Севастопол, както наричали по онова време Плевен. Разликата, казва руският автор, била в това, че Плевен е бил превзет веднъж, а мадам Плевна - постоянно.
Трудно било от селяните, които до оня ден продавали дюнер по улиците на Шумла и Варна, да се направят държавни чиновници.
За да върви по-добре бизнесът, хитри евреи посредници набирали по селата румънки и гъркини, боядисвали косите им рижи и ги представяли за французойки. За кратко време, докато траело пребиваването на руските окупационни части в Русчук, Варна и Шумла се превърнали в Мека на разврата. Затова истинската драма настъпила, когато от Москва засвирила тръбата за изтегляне на руската армия? „Как? Няма да има повече война? Изобщо? Та за какво дойдохме ние тук“ - вайкали се колежките на мадам Плевна с настъпването на трайния мир.
Селска идилия
