И змина точно една седмица от поредната военна инвазия на САЩ и Израел в Близкия изток, като поредната набелязана от тях мишена след Ирак и Сирия сега е Иран. Тук няма да се спираме на тази война, а ще се опитаме да направим едно културно-историческо пътешествие в страната на аятоласите с чисто опознавателна цел.
Ислямска република Иран, както е пълното официално название, се намира в Югозападна Азия и е една от двете най-големи държави в този регион на света, заедно със Саудитска Арабия. С площта си от 1,65 млн. кв. км и население от 92,7 млн. човека тя заема 17-о място в света. Това е една от най-компактните мюсюлмански държави, като 99,5% от живеещите в нея изповядват исляма. Християните са едва 0,2%, а 0,03% изповядват зороастризма.
Управление
Формата й на управление е доста интересна и уникална. Тя е президентска теократична ислямска република. Страната има президент, който е държавен глава, но чисто формално. Законодателната власт е в ръцете на Върховния меджлис – еднокамерен парламент с 290 депутати, избирани за срок от 4 години. На върха на същинското управление стои т.нар. аятолах или рахбар – върховен духовен и светски водач на иранските мюсюлмани. Той има много повече правомощия от президента. Аятолахът назначава ръководителите на най-важните държавни институции и командващите на въоръжените сили, членовете на Съвета за национална сигурност, върховния съдия и върховния прокурор, имамите в градските джамии. Той избира и членовете на Съвета на пазителите на конституцията – надпарламентарен орган, състоящ се от 12 духовни лица, експерти по ислямско право. Макар и официално народните представители от меджлиса да се избират от народа, аятолахът има право да отстранява неудобните нему и да назначава нови на тяхно място.
Върховният лидер държи властта и над министрите и може да отстранява и президента на страната. В своята история Иран има двама аятоласи – от 1979 до смъртта си през 1989 г. аутолах Рухола Хомейни и от 1989 г до днес аятолах Али Хаменей.
Право
Иран е една от ислямските държави, в която все още традиционното мюсюлманско право продължава да е в сила и да се практикува ежедневно. Наред с обикновените съдилища, които се занимават с битовите и криминалните престъпления, има и революционни или извънредни такива, които се занимават с особено опасните престъпления. Като такива се сочат тези, които застрашават националната сигурност на страната. А освен тях още и престъпленията, насочени срещу ислямската религия, както и свързаните с наркотиците. Наказанията, които специалните съдилища издават, най-често са смъртни и се изпълняват публично. Не по-малко страшни са и наказанията, включени официално в иранския наказателен кодекс. Сред тях преобладават телесните наказания, като най-разпространен е боят с пръчки. Наред с това се практикува и рязането на крайници и други части на тялото. Като особено тежко престъпление се квалифицира и изневярата и прелюбодейството, но когато е извършено от жената. Наказанието за този вид престъпление най-често е убиване с камъни за опозоряване на името на съпруга и неговата семейна чест.
Релеф
В природо-географско отношение релефът на Иран е преобладаващо планински, като най-високата точка на страната е връх Дамавант. А останалата част е заета от полупустини и пустини. Най-плодородните части са разположени по Каспийското крайбрежие, на север и на юг в района на Персийския залив и по бреговете на Оманския залив. Растителният свят е представен от дървесните широколистни видове, издържащи на сух и горещ климат. За сметка на това обаче животинският свят е изключително разнообразен. За опазването им са създадени 30 защитени територии. От хищниците тук се срещат гепард, леопард, вълк, рис, чакал, мечка. Царството на бозайниците и тревопасните е представено от: планински овен, козирог, сърна, газела, елен. Във водите на Каспийско море и в Персийския залив се въдят есетрови риби, моруна, херинга, има и тюлени и морски костенурки.
Историята на земите, върху които днес е разположена държавата Иран, е хилядолетна и е изпълнена с много драматични събития и обрати. В древността тук се намира Персийската империя, за чиито достойни наследници се смятат днешните иранци. Името Иран идва от думата на фарси „арианам“, която означава „земята на арийците“. Персийската империя съществува до завладяването и от селджуките, а след това и от монголите. Тя води дълги и ожесточени войни с османските тюрки, които така и не успяват да я завладеят. През 1747 г. империята е разделена на две части. В следващите 200 години е под непрекъснат натиск от Русия и Великобритания. В началото на ХХ век е извършена Персийската революция, в резултат на която в страната е въведена демократична форма на управление с парламент и министерски съвет. В следващите няколко десетилетия започва модернизация на страната. През 1953 г. обаче иранският премиер Мохамед Мосадек е свален от власт с помощта на британските и американските разузнавателни служби. Причината е, че отказва да бъде поредната послушна азиатска марионетка на двете Велики сили и да им предостави даром петрола на страната. Начело на страната застава шах Мохамед Реза Пахлави, който е на власт до 1979 г., когато в резултат на Иранската ислямска революция е свален и прогонен от Иран. От тази година демокрацията в страната е унищожена и се установява ислямска власт под властта на аятоласите. В периода 1980-1988 г. Иран участва във война със съседен Ирак, един разрушителен близкоизточен конфликт, резултатът от който е над 1 милион жертви и от двете страни.
Печат
Заради религиозната си форма на държавно управление и особеното отношение на режима на аятоласите към немюсюлманите туризмът в Иран не се радва на голямо уважение и не е приоритет на управляващия духовен режим. А това е жалко, защото хилядолетната история, персийското културно-историческо наследство и многото обекти на ЮНЕСКО в тази страна заслужава едно по-добро отношение. Въпреки това туризмът в Иран не е невъзможен. Единственото условие е в паспорта си туристите да нямат печат за престой и пребиваване в Израел, смъртния враг на Иран.
В България не са много туроператорите, които предлагат екскурзия до Иран. Една от тези агенции е озаглавила 18-дневното пътешествие в региона на бившата Персийска империя „Приказката на Шехерезада“. А цената на това удоволствие е 2550 евро, една доста добра и приемлива цена за чудесата, с които туристите ще имат възможността да се запознаят.
Пътуването и опознаването на Иран започва от град Исфахан и това не е никак случайно.
Днес той е третият по големина град и административен център на провинцията, носеща същото име. В древността и в Средновековието той е важен център по пътя на търговските кервани, а през 16-17 век е и столица на Персийската империя по времето на династията на Сефевидите. Градът е събрал в себе си история на повече от 2500 години и в него има десетки забележителности, за чието разглеждане на един турист не би му стигнала и една цяла седмица. Разглеждането може да започне от старинната улица „Чахар Бак“. Някога от двете си страни тя е била заобиколена от красиви овощни градини. Днес градините ги няма и са заменени от два реда високи чинари. Запазени са частично само 2 от градините – Челел Сотун и Хащ Бехещ. Средновековните пътешественици твърдят, че това е една от най-красивите улици в света. Малко известно е обаче, че по нея са се разхождали само мъже. За жените стъпването и минаването по „Чахар Бак“ е било възможно само един ден в седмицата, когато им е било позволено да ходят на пазар със слугините си.
Друга от забележителностите на Исфахан е Шахската или Имамската джамия, намираща се в южната част на площада Нагш-е-Джахан. Строителството й започва през 1611 г. от шах Абас Велики и продължава 30 години. Площта на джамията е 20 хил. кв. м, височината на минарето й е 42 м, а на главния купол 52 м, което я прави най-високата сграда в Исфахан. За истинско чудо на архитектурата се смята постигнатата акустика на сградата. Ако човек шепне в единия й край, застаналият в противоположния край може да чуе шепота му.
Прототип
Другата голяма религиозна сграда в Исфахан е Петъчната джамия в историческия център на града. Тя е и най-старата култова сграда в Иран и служи като прототип за строежа и на други джамии в по-късни периоди. Основната част от джамията е от ХI век, а по-късно тя е достроявана, като най-голямата част от джамията е от времето на Селджукските турци.
Сред останалите забележителности на ислямската архитектура в Исфахан са още: портата Али капу, площадът на имамите, дворци, мостове, както и паметникът на загиналите във войната с Ирак войници. Изключително красива е и цветната градина на Мартир, в която растат стотици растения от различни части на света.
Интересни обекти има и извън ислямската архитектура. В арменската част заслужават да се видят Витлеемската църква, катедралата Ванк и покритият пазар Кесария. Катедралата е издигната в началото на 17-и век и е посветена на хилядите арменци, депортирани от шах Абас Велики по време на Персийско-османската война от 1603-1618 г. Интересно е архитектурното решение на катедралата, смесване на ислямски и християнски стилове, които я правят да изглежда доста странно на пръв поглед. Тя се състои от едно куполно светилище с квадратна форма, подобно на иранските джамии, но към него са добавени полуосмоъгълна абсида и издигнат иконостас. Известна е и библиотеката на катедралата, съдържаща стотици стари книги и ръкописи, събирана в продължение на 400 години.
От Исфахан се отправяме към Абяне, село, намиращо се между Исфахан и Кашан. То е известно като „живото чудо на Иран“. Живеещото в него население се отличава със свои автентични обичаи и ритуали, носии и дори диалект на езика. И в това няма нищо чудно, тъй като селото е на повече от 2500 години, а днес е със статут на национален паметник. Отличителният вид на Абяне се дължи на глинените му червени многоетажни къщи. А червеният цвят на глината тук се дължи на количеството желязо в нея. Наред с къщите в селото има и някои конкретни сгради, които трябва да се видят задължително. Една от тях е Огненият храм Карпак, който е единствената сграда, построена от камък. Друга забележителност е Светилището на Зиарат. Там се извършват религиозните церемонии и ритуали. А така също и една сграда, наречена Ханках, в която се провеждат събрания на членовете на Суфийското братство.
Техеран
Следващата спирка по пътя към столицата Техеран е град Кашан, известен като център на килимарството, копринарството и производството на керамични плочи и розова вода. Той е и един от най-старите археологически обекти в Иран, тъй като най-ранните сведения за съществуването му са отпреди 7000 години. Средновековните пътешественици наричат Кашан „портата към световната цивилизация”. Основните забележителности са къщите Абаси и Табатабаи, градината Фин и джамията Ага Бозорг. Тук е погребан и шах Абас I Велики, един от най-успешните средновековни персийски владетели.
И ето че вече сме в Техеран, 8,7 милионната столица на Иран. Той е основан преди 6000 години от преселници от пустинята, търсещи по-добро място за живеене. От 1786 г. е столица на държавата. Няколко пъти в своята история е разрушаван и възстановяван.
Една от главните забележителности на Техеран е дворецът Гюлестан (Дворецът на розите) известен и като Мраморния дворец. Изграден е през 14-и век и в продължение на 150 години, между 1794 и 1925 г. е официалната резиденция на владетелското семейство от династията на Каджарите. Комплексът се състои от 17 сгради, издигнати около оформена цветна градина. Сред тях има дворци, музеи и зали. Интересно е смесването на ислямски арабски и християнски европейски стилове.
Една от най-внушителните забележителности в Техеран е Кулата на свободата Азади. Тя е издигната през 1971 г. за честване на 2500 години от създаването на Персийското царство и е висока 50 метра. Кулата е известна още и като „вратата на Техеран“, тъй като това е първото нещо, което туристите виждат, идвайки от националното летище Мерхабад още преди да са влезли в столицата. Построена е от исфахански бял мрамор и се състои от 8000 каменни плочи. Вечер кулата се осветява в цветовете на националното знаме на Иран.
Порта
Друг внушителен обект е портата Баг-е-Мели. Построена е през 1906 г. първоначално като вход към казарма и сграда за производство на оръжие. По-късно сградата е съборена, а на нейното място е разположен парк, известен като Националната градина. Днес портата е вход към цял комплекс от държавни сгради и правителствен комплекс, в който влизат: Министерството на външните работи, Националния музей на Иран и Музеят „Малек“.
Националният музей се състои от две отделни сгради – Музей на древен Иран, изграден в 1937 г. и Музей на ислямската ера, открит доста по-късно, през 1972 г. В двата музея са изложени десетки артефакти и древни и средновековни персийски антики: керамични съдове, изделия от текстил и коприна, метални предмети, монети, книги и ръкописи. Най-старите експонати са хилядолетия преди Христа, още от времената на палеозойската ера.
Музеят „Малек“ е първият частен музей в Иран, в който се намира една от най-големите библиотеки не само в страната, но и в целия арабски Близък изток. Музеят е създаден по инициатива на Хосеин Ага Малек, един от най-богатите хора в Иран и меценат. До 1996 г. музеят се е намирал в дома на създателя си, а след това е преместен в сегашната си сграда.
Сградата се намира на Улицата на религиите, наречена така заради разположението на нея на сгради с култово-религиозно предназначение: няколко джамии, две църкви и синагога, както и една езическа сграда, известна като Храм на огъня.
Сред останалите забележителности на Техеран заслужава да се посетят още: джамиите Сепасалар и Комейни, Музеят на килимите, Музеят на декоративните изкуства, Музеят на съкровищата, Етнологическият музей. Извън чертите на града се намира гробницата на аятолах Рухола Хомейни и гробището на загиналите във войната със съседен Ирак.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUB
Иван Първанов
