Времето преди и след прехода подлежи на оценка. Да ме прощават голяма част от „новите демократи“, но няма по-голям виц от биографията, която всеки от тях си измисли. Четеш и се смееш. Докато не осъзнаеш, че те не само са си съчинили цели епизоди, но даже са повярвали в тях. И все пак имаме избор. Дали да четем налудничавите спомени на хора, които ни убеждават, че сме живели в друго време и на друго място. Или да заложим на по-истински вицове. Избираме второто.
Преди 10 ноември 1989 г. на българо-турската граница се срещнали два песа. Турският – проскубан и дръглив, а нашият - охранен и ленив.
-Накъде си тръгнал, приятелю? – попитал нашият.
- Към България! Тука вече не се живее! Никой не те храни, само ме подритват. По цял ден лая по този, лая по онзи... Не е живот това! А ти накъде?
- Аз бях тръгнал към вас!
- За какво ти е? Я виж какъв си дебеличък и косъмът ти мазен! Какво толкова ти липсва?
- Абе, прав си. Всичко ми е наред. Ама ми се лае, бе!
***
Двама набори се срещат. Единият – тъжен и мрачен. Другият го пита:
- Какво става, наборе, що си такъв унил?
- Остави се, ако не беше 10 ноември 1989 г., днес щеше да ми дойде реда за ладата.
***
Разговор в кварталната кръчма:
- Комшу, тия F-16 ги чакаме, както за „Лада“ чакахме преди 10 ноември.
- Па сигурно за цвят чакаме, комшу.
***
Фейсбук е като комунизма - можеш само да споделяш, да крадеш и да харесваш. И всичко се случва най-често в легнало положение за сметка на работата.
***
През времето на социализма Индия подарила на България слон. Бай Тошо назначил комисия да определи какво ще е необходимо за слона, така че да се чувства като у дома си. Комисията назначила чиновници по поддръжка на мястото, определено за слона, чистачки, ветеринари, хора за контрол на храната за слона, хора за контрол на фекалиите на слона, чиновници в архива, биограф на слона... Така администрацията по нашенски набъбнала на 250 човека. Минали 2-3 месеца и другарят Живков решил да посети слона. Отива, влиза - тук слон, там слон - няма го. Пита пазача:
- Къде е животното бе, другарю пазач?
- Ами то пукна на втората седмица, другарю Живков. Не му понесе климатът.
Отишъл Бай Тошо в комисията за обгрижване на слона и какво да види - всички си работят, кипи дейност.
- Вие, другари, какво правите тук, след като слонът е умрял? - попитал Първият.
- Жив, умрял - все тая - отговорили му. - Тя бумащината край няма.
***
Преди 10 ноември 1989 г. двама български цигулари се явяват на музикален конкурс в Лондон. Наградата за победителя е цигулка „Страдивариус“. Единият от нашите се класира втори, другият е последен.
На връщане на летище Хийтроу тоя, който се е класирал втори, въздиша:
- Ех, изпуснах шанса на живота си.
Другият го успокоява:
- Много важно, какво толкова удоволствие има в това да свириш на някаква си цигулка „Страдивариус“...
- Виж, много ми е трудно да ти обясня - казва първият. - Това е все едно на тебе да ти дадат да се гръмнеш с маузера на Дзержински...
***
Основната грешка на прехода бе, че "Как да забогатеем бързо" не се четеше заедно с Наказателния кодекс.
***
С всеки нови избори успешно се движим към нашето светло минало.
***
Докъде я докарахме – родени през 90-те да обясняват на родени през 60-те колко лошо е било през 80-те…
***
Тодор Живков се скарал на Цола Драгойчева:
- Цоле, ти уж си наша другарка, а пък ми доложиха, че всяка сутрин се прекръстваш! Забрави ли, че религията е опиум за народа!?
Тя му отговорила:
- А, аз - друго проверявам, Тоше!
- Какво проверяваш, ма?
И тя показала...
Пръсти към челото:
- Тука ли си, Цоле?
Пръсти надолу:
- Суха ли си доле?
Пръсти наляво:
- Лупа ли сърцето?
Пръсти надясно:
- Тук ли е билето?
(партийният билет)
***
По време на социализма поканили в България известен японски специалист да изчисли за колко време у нас ще настъпи комунизъм. След дълго проучване японецът заявил:
- След пет километра!
- Е как така? - учудили се всички.
- Ами ето как - посочил им той лозунга на стената. На него пишело: "Всяка петилетка - крачка по пътя към комунизма!"
***
В годините на зрелия социализъм мъж заварва жена си с любовник и с назидателен глас започва да изрежда:
- Ако не бях член на партията, щях да те спукам от бой... Ако не бях член на партията, щях да те хвана за косите и да те влача по улицата, да те видят всички съседи... Ако не бях член на партията, щях да...
А тя го зяпа с разширени от ужас очи и си мърмори:
- Слава на БКП! Слава на БКП!
***
По времето на Бай Тошо в един завод работниците сядали в една обща битовка да обядват. Всеки си вади от торбичката по нещо (сандвич, месце, кутийка с домашно приготвена храна). Само бай Иван вади цаца (цацата по него време е 30-40 ст., евтинийка). Всеки ден едно и също – цаца, пак цаца. Даже го нарекли Иван Цацата. Един ден директорът го извикал и му казал:
- Бай Иване, утре в завода ще идва японска делегация, вероятно ще минат и през битовката, донеси за ядене нещо по-така, да не се излагаме, моля те! На следващия ден по обяд минават директорът и японците. Всеки извадил по нещо за хапване. Бай Иван сложил пред себе си буркан с черен хайвер. Заминали си японците, директорът вика бай Иван.
- Браво бе, човек! Откъде го намери тоя черен хайвер!
- Оххх, мани, мани! Цяла нощ аз, жената, децата, че и тъщата не сме спали, да вадим очите на цацата!
Кристи Красимирова
