Ф антоми се представят за българи и крадат из Европа редки библиографски издания на книги от Пушкин. Това съобщават от „Евроюст“ - агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие, пред британския вестник „Гардиън“.
Всъщност става въпрос за направо гениално изпипан план или за някакво стихийно съвпадение, което има същия резултат. А никой със сигурност не може да каже дори колко редки книги са взети, нито на каква стойност са те, но се предполага, че са поне 170 броя и цената им е над 2,5 млн. британски паунда, което е някъде към 5,645 млн. лв.
Мистерия
Получава се истинска мистерия, от която засега са разплетени много малко възли и въпросните призраци крадци водят към невероятна схема, която е характерна за някои от върховните криминалета на Холувид, като изявите са поне на един Джемс Бонд – бил той руски или някакъв друг тип.
Всичко започнало да се разплита на 16 октомври 2023 г. в университетска библиотека във Варшава. Там има запазена ценна колекция руски книги от времената, когато Полша е била под властта на руската империя. Установило се, че 74 книги са откраднати, а вмясто тях са оставени или други книги, или факсимилиета. Разгаря се чутовен скандал. Със случая се заема главният прокурор Бартош Янди, коЙто заявява на пресконференция: „Фактът, че тези книги са свидетелство за руския империализъм, не означава, че те не принадлежат към нашето културно и историческо наследство.“ Установява се, че всъщност млади мъж и жена са се представили за словашки граждани, които правят научни проучвания. Искат ценни книги и след това ги крадат. В библиотеката повечето книги имат чипове, но някои от по-старите са без, защото ще бъдат сериозно увредени, ако им се поставят пластините. Установява се, че крадците са с друга националнист, в случая са грузинци, и съответно с други имена.
Така постепенно се разбира, че и други библиотеки из Европа имат подобни кражби и то точно на творби на Пушкин (понякога и на Гогол) на библиографско редки книги, издадени по времето, когато поетът е бил още жив.
Разследването показва, че във Варшава те се представят за словаци, в Хелзинки за поляци. В Рига твърдели, че са украински бежанци, които искат да изследват руската история. В Париж са казали, че са българи, изучаващи „демокрацията в руската литература на 19 век“. Но след това се разбира, че тези хора направо са призраци – никъде не съществуват и целите им истории са фалшиви.
Във Варшава са успели да ги проследят и да ги хванат дори, но всичко стига дотук. Грузинците, които твърдели, че са словаци, изобщо не успели да помогнат в разследването. Разбрало се, че всичко е за пари, защото били изпаднали в голяма финансова криза.
Бонд
Предположенията са различни кой стои в дъното на цялото нещо. Всичко обаче сочи за поне един мистериозен човек, който е нещо като Джеймс Бонд от поредицата филми за агент 007. Само че той е с обратен знак на действие и явно не служи на британската корона. А към списъка се прибавят все повече градове – Мюнхен, Киев, Виена...
Подозират руските тайни служби, които може би искат по някакъв начин да приберат в страната стари и много ценни издания на националния си поет Пушкин, който безспорно е окозал много силно влияние върху цялата руска, но и европейска култура, колкото и трудно да е да го превеждат на запад.
От „Гардиън“ обаче допускат и друга възможност. Според тях има шанс богаташ колекционер да е вманиачен на тема придобиване на ценни издания на гениалния поет и като в класическите криминалета да финансира обири по обществени библиотеки. Още повече, че на места вместо оригиналните издания са оставени много точни техни копия, които явно са снимани преди това.
Но не се изключват и съвпадения – няколко престъпни мозъка да са решили самостоятелно да отмъкват книгите на Пушкин. Моментът е благоприятен в Европа по време на войната в Украйна. Вниманието към руската литература и култура е силно отслабено и крадците са решили, че сега ще бъде много по-лесно да се вземат такива книги, отколкото преди.
За да предотвратят кражби, повечето академични библиотеки в Европа разчитат на проследими етикети или чипове, които обикновено се залепват от вътрешната страна на задната корица на книгата. Разследването показва, че в Рига крадците просто са намерили тих и ненаблюдаван от камерите ъгъл, където да изстъргват етикетите, а след това слагат книгите под пуловерите си и излизат. По подобни схеми са действали и в други места.
В университета в Тарту, Естония, библиотекари открили, че ценни книги на Пушкин и Гогол са били фалшифицирани чрез просто натъпкване на страници от немски книги от 19-ти век в оригиналните кожени подвързии. „Доста аматьорско е“, казва британският специалист Ник Уайлдинг. И продължава: „Не съм сигурен, че „фалшификация“ е дори точната дума, толкова са лоши. Но явно е свършила работа“.
Но тук се появява друг проблем. На едно място фалшификациите са професионално извършени, на друго са аматьорски. Напълно възможно е това да е нарочно, за да се объркат разследващите.
Стоп
В парижката библиотека Bulac на 9 октомври 2023 г. двама мъже, твърдящи, че са български граждани, се регистрирали и поръчали заглавия на Пушкин. Но преди това френските служби се били подготвили много добре и библиотекарите били предупредени да съобщават за всеки, който изписва въпросните заглавия. За разлика от предишните случаи в библиотеки, мъжете установили, че могат да разглеждат Пушкиновите книги само под погледа на бдителен персонал. Същата вечер ръководството на библиотеката се свързало с парижката полиция, но мъжете надхитрили властите и изчезват. През нощта те счупили един от прозорците с лице към улицата и влезли в читалнята, която били посетили през деня. Установявайки, че най-ценните книги са били заключени в мазето, крадците напуснали помещенията само с няколко шепи безполезни брошури. Влизайки през счупения прозорец, те се наранили и предоставили на детективите допълнителни доказателства -на следващата сутрин полицията открила петна от кръв по една от стенните закачалки и по жълтия килим. Седмица след неуспешния опит в Париж, се случили последните кражби на Пушкинови книги във Варшава. А на следващия месец, през ноември 2023 г., библиотекари от Баварската държавна библиотека в Мюнхен открили, че и те са били мишена, но с две книги на Николай Гогол, публикувани приживе.
Георги П. Димитров
