В онзи ден бях мъртъв и беше прекрасно – това заяви холивудската звезда Джеръми Ренър пред германския вестник „Билд“.
Срещата е в Лондон, където актьорът представя книгата си My Next Breath („Моето следващо дишане“). А поводът е, че той наистина се завръща сякаш от отвъдното, където твърди, че е бил навръх новата 2023 година.
За зрителите е познат с ролите си в сериала „Кметът на Кингстаун“, поредиците на голям екран за Отмъстителите, „Мисията невъзможна“, „Наследството на Борн“ и др. Той е от големите холивудски звезди. Играе шпионин, бандит, обикновен човек при необикновени ситуации, супергерой... А в момента дори твърди, че след като отишъл отвъд и се върнал, е придобил суперспособности. Но какви, не казва. Но пък други твърдят, че може би това да бъде обикновен човек и да се радва и на малките неща е най-голямата суперспособност, която е придобил.
Трагедията
В първия ден на 2023 г. Джеръми Ренър попада в ситуация без изход. Живее във вила в планината. Има навяване на сняг и той трябва да бъде разчистен пред дома му. Двигателите на огромния снегорин, който си купил, са включени. Машината тежи 6 тона. Има 6 колела и 76 стоманени трака.
Нещо се обърква фатално и снегоринът връхлита върху племенника на Джеръми. Актьорът не се колебае и секунда. Веднага скача към кабината. Но не успява да влезе там и сам попада под голямата машина, а това дава възможност на момчето да избяга. Около 45 минути Джеръми лежи на снега, кръвта му бавно изтича. Спасителите пристигат, борейки се със снежната буря, оказват му първа помощ и го закарват в болница, където се борят за живота му. Казват, че го приели почти без пулс. Два дни Ренър е в кома. Има разкъсвания на белия дроб, 38 счупвания – на ребра, колената, глезени, таз, по лицето, ръце. Оживява, но и до ден днешен е силно зависим от лекарските предписания. Всеки ден му правят физиотерапия, от която е зависим.
Титан
„20% от моите травми трябваше са бъдат лекувани с помощта на титан“ - обяснява пред „Билд“ Джеръми Ренър. И продължава: „Тялото трябваше да бъде напълно реконструирано. Металните плочи държат месото, костите в гърдите, едната буза и очите. По принцип левият ми долен крак се състои от титан. Феновете са иронични и сега ми казват: Ренър, ти вече си истински супергерой не само на екрана. В киното не играеш Железния човек, но в живота си точно него“.
После продължава: „Не смятам за героично това, което направих, по-скоро, може би, смело донякъде. Направих го от любов и пак бих го направил хиляди пъти. Не исках, не можех дори да си помисля, че племенникът ми ще бъде разрязан наполовина. Затова се опитах да спра снегорина, колкото и да не виждах шанс в това. Снегоринът е задължителен в планинските райони - без него не бихме имали месеци наред пешеходна връзка с останалия свят“.
Време
Джеръми Ренър заявява пред „Билд“ за времето, прекарано в клинична смърт, което според докторите е било две денонощия: „Може би бях мъртъв само за минута, може и за много повече, не зная. Но в смъртта няма време, няма пространство и няма място тук и сега. Има само усещане - много спокойно усещане. Това е мир, едно специално спокойствие, един покой. Аз го приех за една прекрасна благословия, която ми даде възможност да изживея нещо толкова красиво и спокойно. Тогава спасителите ме върнаха в реалния живот и мисля, че се ядосах. Тогава осъзнах, че се ядосах как сега би трябвало да се справям с това унищожено тяло“.
Холивудският актьор продължава с откровенията: „Тогава осъзнах, че в живота ми има неща, заради които си заслужава да се боря и да живея. Да, исках да се върна на работа и пак да снимам филми, но това бе на заден план. На първо място бе желанието ми да се грижа за дъщеря ми Ава. А след това идваше желанието един ден да се върна и на работа. Но бях решил вече да водя по-спокоен и нормален живот“.
Джеръми Ренър продължава: „Много суперспособности се раждат от травми. Сега започнах да се вслушвам по-често в моето тяло. Аз съм на 54 и може би без травмите по мен също бих го правил, но сега е задължително. Може би без аварията това не би било така. Ако през мен не бе преминал моят снегорин, едва ли бих живял толкова здравословно. А сега е възможно да живея и повече, отколкото преди. Разбрах, че има защо да се живее и още ми е рано да премина отвъд, колкото и да е хубаво там“.
Георги П. Димитров
