Д оста време в общественото пространство се води бурна дискусия около датата 3 март като български национален празник, като въпросът бе поставен дори в парламента. В крайна сметка страстите утихнаха, а и никой не отрича паметта на загиналите при Освобождението воини от всички краища на Руската империя, паднали жертва заедно с българските опълченци.
За сметка на това наскоро се разгоряха нови страсти - за името на патриаршеската катедрала - храм-паметника „Свети Александър Невски“. По случай националния ни празник нека припомним неговата история, както и тази на другите мемориални църкви, посветени на загиналите в Руско-турската война 1877-1878. Тяхната история е неразривно свързана и с превратностите на политическите отношения по оста София-Москва.
Символът
Православният храм в центъра на българската столица е вторият най-голям на Балканите след „Свети Сава“ в Белград, Сърбия.
Решението за негово изграждане е взето още през 1879 г. по време на Учредителното Народно събрание в Търново по предложение на Петко Каравелов. Прелюбопитен факт гласи, че първоначално идеята е била катедралата да бъде построена в старата столица Търново на хълма Царевец. Следващата година Второто обикновено народно събрание, по желание на княз Александър I Батенберг, решава храмът да бъде издигнат в София. Самото място първоначално е било определено за построяването на нов дворец на княз Батенберг, но той го преотстъпва за православния градеж.
Кражба
За построяването на най-големия български православен храм били необходими много средства. С цел тяхното набиране още в първата година след Освобождението били напечатани 40 000 броя от конституцията, които били продадени за по 50 сантима всяка. През 1881 г., по време на заседание на Народното събрание, се оказало, че средствата от тази кампания са изчезнали и не са постъпили в бюджета на катедралата. В крайна сметка са събрани доброволни вноски на обща сума 1 900 000 лв. Основният камък е положен на 3 март 1882 г., а и там е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството.
Звън
Храмът е издигнат на най-високото място по онова време в София – 552 метра надморска височина. Реално строежът му започва през 1904 г. и е завършен през 1912 г., като цялостното изпълнение възлиза на обща стойност 5,5 милиона лева. Тогава са монтирани и 12-те камбани на катедралата, доставени от Москва. Общо те тежат повече от 23 тона, могат да се чуят в радиус от 15 км. Най-голямата тежи близо 12 тона, а най-малката само 10 кг. За пръв път техният звън се разнася на 13 март 1913 г., за да възвести превземането на Одрин по време на Балканската война. Първата световна война и следвоенната криза обаче забавят работите по вътрешното оформление и храмът е осветен едва през септември 1924 г.
Името
Оспорваният днес патрон на катедралата - княз Александър Невски (за когото несъгласните с името твърдят, че бил таен мюсюлманин), е провъзгласен за светец от руската православна църква и патрон на руския император Александър II. В хода на Първата световна война обаче България и Русия се озовават в противоположни съюзи. След като руската флота бомбардира Варна на 14 октомври 1915 г., правителството на Васил Радославов взема решение за преименуването на храм-паметника на „Св. св. Кирил и Методий“.
Главният полилей на храма тежи два и половина тона.
Промяната не се възприема и по настояване на Светия синод на 4 март 1920 г. правителството на Александър Стамболийски връща първоначалното име на храма. В края на миналата година патриарх Даниил застъпи тезата, че е волята на дарителите е била катедралата да бъде в чест на св. Александър Невски.
Мащаби
Храмът е висок 53,02 м, дълъг 73,50 м и широк 52,20 м. Височината на камбанарията при върха на купола ѝ е 50,52 м, позлатеният кръст над нея 2,50 м. Площта му е 3170 кв.м и в него се побират 5000 души.
Централният полилей тежи 2500 кг, окачен е на 27 м височина и е украсен с висулки (стъклени сълзи) от йенско стъкло.
Позлатеният участък на куполите е 700 кв.м, като общото тегло на златото е 8,35 кг.
Трите престола на храма – централният, носещ името на св. Александър Невски, южният с името на св. Цар Борис и северният с името на братята Кирил и Методий.
Инициатива
Безспорно най-красива църква у нас, издигната за вечен покой на загиналите в Освободителната война, е храм-паметникът „Рождество Христово“ в град Шипка.
Той е построен през 1902 г. по инициатива на Граждански комитет начело с граф Игнатиев и Олга Скобелевна -майка на генерал Скобелев.
Организационният комитет е създаден през 1880 г. начело с княз Алексей Церетели, княз Евгений Лихтенберг и други участници във войната. Само за една година са събрани 700 000 златни рубли, като в кампанията се включват и много българи.
През 1881 г. е обявен конкурс за проект на манастира и от осем проекта е избран този на чешкия архитект Антони Томишко.
Жителите на Шипка подаряват мястото и строителството започва през 1885 г. под ръководството на арх. проф. Александър Померанцев. В строежа участват майстори от Русия, каменоделци от Италия, както и много местни строители. Църквата е в стила на Ярославската църковна архитектура от ХVІІ в. Той е известен с характерните арки, фризове, фронтони, многоцветни и позлатени детайли, както розети и стенописи на външните стени.
Прекъсване
Скоро обаче строежът е преустановен за близо едно десетилетие заради прекъсването на дипломатическите отношения между Княжество България и Царство Русия (на 6 ноември 1886 г.) Причината е, че по-рано императорът се обявява срещу Съединението на Княжеството с Източна Румелия, а срещу непослушния княз Александър Батенберг I руснаците организират и преврат.
Църквата паметник Рождество Христово в Шейново е истински архитектурен шедьовър.
Като последица в продължение на 10 години България и Русия нямат официални дипломатически отношения. През 1894 г. обаче започва сближаване вследствие на политическите промени в двете държави. У нас са отстранени русофобите (като Стамболов), а оттатък Черно море на трона на покойния цар Александър III сяда далеч по-отзивчивият Николай II. Раждането на престолонаследника Борис също изиграва своята роля във възстановяването на българо-руските отношения.
Статуята на скърбяща жена в двора на шейновския манастир най-добре символизира предназначението на обителта.
Съгласно даденото от Фердинанд обещание новороденият княз е кръстен като католик в тесен семеен кръг. Но на 2 февруари 1896 г. Борис III е покръстен и в православието. А кръстник му става лично руският император.
Годишнина
През 1902 г. се чества 25-ата годишнина на Шипченската епопея. Именно тогава църквата е осветена от Старозагорския митрополит Методий. Това се случва в присъствието на делегация, водена от граф Игнатиев. В нея са ветераните от войната генерали Михаил Драгомиров, Николай Столетов, Константин Чиляев, граф Михаил Толстой и други. Тогава е разгласено решението на Св. синод духовното обгрижване на т. нар. Шипченски манастир да бъде поверено на руски монаси.
Иначе в католикона на манастира е истински архитектурен шедьовър. Увенчан е с кула камбанария, висока 53 м, със 17 камбани, като най-голямата тежи почти 12 тона и е личен подарък от император Николай ІІ. Останалите камбани са отлети от 30-те тона оръдейни гилзи, събрани в района на битките. Иконостасът е от липово дърво с позлатена дърворезба и пристига от работилниците в Украйна. Иконите, пък са дар от монасите на руския манастир "Св. Пантелеймон" в Света гора.
Памет
Върху вътрешните стени и в аркадните галерии отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на 8491 офицери, войници и опълченци, загинали по време на войната. Уникалното в храма е, че под основното ниво на черквата е изградена крипта. Тя е декорирана със скулптурната фигура "Пиета". В 17 каменни саркофага са положени тленните останки на загиналите. До 1934 г. Шипченският манастир е собственост на Русия. На 23 юли с.г. обителта е предадена на българската държава при подписване в Истанбул на протокол за установяване на дипломатическите отношения между Царство България и СССР. Едва през 2004 г., правителството на НДСВ окончателно деактува святото място като държавна собственост и то е предадено изцяло на БПЦ.
Князе
В центъра на Плевен пък се издига параклисът мавзолей „Свети Георги Победоносец“. Той е посветен на загиналите при обсадата на града по време на Освободителната война руски войници. Предложението за строежа е внесено за обсъждане в комитета „Цар Освободител Александър ІІ” на 18 май 1902 г. В края на същата година е обявен национален конкурс, в който участват 12 български архитекти. На 23 март 1903 г. става известен победителят - арх. Пенчо Койчев. На 24 април 1903 г. премиерът Стоян Данев, председателят на Народното събрание Драган Цанков и военният министър полк. Михаил Савов тържествено полагат основния камък на мавзолея. Неговото изграждане се извършва на площад „Цар Освободител” със събраните от дарения и държавни средства 350 000 златни лева. В художественото оформление участват проф. Жеко Спиридонов, проф. Марин Василев, проф. Иван Травницки, Борис Михайлов, проф. Иван Мърквичка, проф. Антон Митов.
Параклисът мавзолей Свети Георги в Плевен.
„Свети Георги Победоносец” тържествено е открит и осветен на 3 септември 1907 г., в присъствието на княз Фердинанд І, великия княз Владимир Александрович (син на император Александър ІІ), княгиня Мария Павловна и членовете на комитета „Цар Освободител Александър ІІ”.
В Гривица пазят костите на румънски войници
Всяка година на тържествената заря на 3 март се споменават загиналите румънски войни в боевете при Плевен. Тяхната памет е е увековечена в параклиса костница до село Гривица. Той е построен през 1892-1897 г., и осветен през 1902 г.
Румънският параклис мавзолей в Гривица пази имената на близо 8000 румънски воини, загинали при обсадата на Плевен.
Храмът се стенописва от румънски художници, а иконостасът е дело на майстори от Дебърската школа - известния род Филиповци от село Осой.
В бронзов медальон, прикрепен към иконостаса, е изписан текст – посвещение на румънски език и годината „1902”.
Криптата на Свети Георги в Плевен с костите на загиналите руски войници.
През 1904 г. при посещението на румънски учители е поставен декоративен бронзов венец в памет на героите от войната 1877-1878 г., украсен с дъбови и лаврови листа. Върху тях са изписани местата, където действа румънската армия. Представени са и оригинални военни униформи, копия от румънски бойни знамена.
Откриха стара икона в Айдемир
Църквата „Света Троица” в силистренското село Айдемир е вече на почти два века. Но не уникална е възрастта й, а това, че 50 г. преди Освобождението на България тя е била построена от руски войници. За това свидетелства надписът, изписан на една греда. Църквата се появява през Руско-турската война от 1828-1829 г., вдигната от руси, които са били завзели околностите, разказа преди време настоятелят на храма отец Георги Попов. Градежът тогава е представлявал преплетени пръти, измазани с кал. И до днес част от стените от онова време са запазени.
Църквата в село Айдемир е била построена първо от руски войници преди почти 200 години.
При един от ремонтите след 2004 година отец Георги открива плащаница, датирана от 1828 година с надпис, указващ произхода й – град Казан. Тогава по чуден начин е намерена и икона Богородица Скоропослушница. Предполага се, че реликвата е от самото създаване на храма.
“Под камбаната, закачена на една череша, имаше купища боклуци - керемиди, найлони, рогозки, гилзи, буренаци. И когато разчиствахме всичко това, открихме тази икона и два свещника, направени от дула на пушки“, свидетелства отец Георги.
В църквата се пази и издание на „Софронието“ от 1865 година.
