О коло 175 евро излиза цяло крехко 25-килограмово агънце за Великден, закупено от ферма. Това показа проучване на „Телеграф“ из обявите, които родни животновъди са напускали в нета.
„Предимството е, че хората идват на място и си избират. Виждат животното с какво го храня и как го гледам“, сподели Георги, който има ферма в близост до Бяла Слатина. Масовата цена, на която се търгуват животните в платформите за обяви в интернет, тази година е 7 евро за килограм живо тегло. Георги не е вдигнал много цената спрямо миналата година, когато е продавал животните по 12 лв./кг. Има и лъжливи обяви за по 7 лева на кило, което прави 3,58 евро. Когато се обадите по телефона обаче, фермерът ви сюрпризира с признанието, че цената всъщност е 7 евро. Има отделни обяви и за 6 евро на кило живо тегло.
Предпочитания
Колко ще ви излезе агнето от ферма за великденската трапеза зависи от личните ви предпочитания. Някои държат да си вземат сукалче, но в него почти няма месо. За постигане на най-добра крехкост на месото за великденските празници много фермери целят агнетата да достигнат поне до около 20–23 кг живо тегло.
Има купувачи, които пък искат да има малко мазнинка и повечко месо и затова избират животно 35 кила. Това добавя около 100 лева към цената. „Но ще знаеш, че е качествено и че си взимаш месо. 20-килограмовото е малко още. При по-голямото има мазнинка, месото е повече“, съветва Георги.
Фира
При агнетата фирата е около 50%. Така, когато едно животно 25 кила живо тегло се заколи, одере и му се извадят вътрешностите, остават към 12,5-13 килограма за консумация. Ако обаче купувачът си вземе дреболиите за дроб сърма, както обикновено се прави, както и главата, съотношението отива 60 на 40. Едно 35-килограмово агне може да стигне за компания от петнадесетина човека. Разбира се, всичко зависи и от това кой колко обича да хапва.
Някои главите не ги вземат, защото не знаят какво да ги правят. Георги обаче има клиентка, която задължително всеки път си взима и краката. Пърли ги и казва, че стават чудесни, разкрива фермерът. Той имал и случай един клиент да си хареса една огромна опашка, тежаща цели 3 килограма, останала от предишен клиент и която никой друг не искал. Казал, че я изпекъл и станала чудесна, спомня си Георги.
Хората обаче масово не искат да си вземат кожата, макар да имат това право. Съдраният кожух отива директно на боклука. Никой не иска дори вълната на овцете.
Предимство
Много хора не могат да се справят с коленето на живо животно, затова искат тази услуга от фермера. Тя се заплаща допълнително. Има фермери, които сами са си определили цена от 20 евро. Георги пък приема кой колкото прецени да даде. Миналата година му плащали по 20-25 лева. Не смее да иска повече, защото според него ще е прекалено. „Час и половина ми е разправията и като види труда ми, клиентът сам си преценява“, разкрива фермерът.
Голямото предимство на агнето от фермата е, че такива животни обикновено се гледат природосъобразно на чист въздух и се хранят с качествена храна. „Храня ги с мой фураж. В началото, когато са малки, ги захранвам със стартерна смеска. След това минават на ливадно сено и люцерна. В кошарата ги отделям, за да не се блъскат с овцете. Агнетата са щастливи, не са затворени по боксове с кварцови лампи“, разкрива тънкостите на животновъдството Георги.
Паша
Важна подробност е, че малките агънца не се пускат да пасат заедно с големите животни, защото стомасите им не понасят трева. „Не се извеждат на паша, зеленото е противопоказно за тях. Започват разстройства, слабеят. Тези, които съм ги оставил за майки, чак края на юли ги пускам да излизат на паша“, споделя още фермерът.
агне
Идват хора от всички краища
Хората, които си взимат животни от Георги, идват от всички краища на страната. Има редовни клиенти, които всяка година си избират агне от неговите. Често се обаждат и случайни хора по обявата. Идвали са хора чак от София, Пловдив и другаде. За Великден Георги успява да продаде всичките си 20-30 животни. Тази година ще си пази най-малките и за Гергьовден, когато ще са готови за трапезата. Великден обаче е празникът, когато търговията върви най-много.
София Симеонова
