- Разкажи ни малко повече за това, което предстои за теб?
- Това е една поредна моя сбъдната мечта – да осъществим национално турне с най-новото ми шоу - „Отвъд реалността“. Премиерата ни е на 12 февруари в Драматичния театър в Пазарджик. Мястото отново не е случайно, тъй като първото ми гостуване с моето шоу преди две години беше именно там. Това е причината отново да решим да започнем оттам. Безкрайно щастлив съм, че театърът отново застана зад мен и ми помага за реализирането на тази моя голяма мечта. Целя новото шоу да бъде няколко пъти над това, което направихме през изминалите две години с Impossible в Националния музикален театър, където бяха продадени над 12 000 билета. За мен това е огромно постижение. Гордея се с това, че успяхме да създадем шоу, което българската публика оцени подобаващо. Затова си казах, че искам да надскоча себе си и да създам нещо още по-грандиозно, още по-впечатляващо и ето, че остават броени дни до премиерата. Зрителите ще могат да се насладят на шоу с едни от най-зрелищните и впечатляващи илюзии в света – хора ще летят във въздуха, ще разрязвам жена на две с помощта на 3-метров абсолютно истински циркуляр, ще появявам хора от нищото, ще представя най-бързата телепортация в света. Ще има и балет, който ще помогне на зрителите да се потопят в нашата драматична история. Ние сме голям екип от хора, които се стремят чрез магичното шоу да представят не просто илюзия след илюзия, а да потопят хората в един филм, да ги запознаят с даден проблем, който аз разказвам чрез средствата на магичното изкуство, музиката и танца. Зрителите ще се отправят към едно далечно галактическо пътешествие. Ще ги срещнем с една чужда цивилизация, където невидима сила ще диктува много интересни и на моменти смразяващи действия, които аз трябва да преодолявам и да се справям с тях, за да стигна до сърцето на моята любима, в която се влюбвам по времето на този спектакъл. Хората ги очаква много напрежение, много драма, облечени в уникални светлинни ефекти и пиротехника. Това ще бъде шоу от Лас Вегас. Вярвам, че хората ще станат свидетели на нещо, което не се е правило в България. Тръгваме с два камиона и един ТИР реквизити. Продукцията е голяма и съм безкрайно щастлив, че това, което правя, ще достигне до колкото се може повече хора. Едната от основните ми цели и амбиции е българската публика да види, че и в нашата държава се случват спектакли, които могат да се гледат във всички западни страни и САЩ. Искам да наложа това, че в България също можем да гледаме такива спектакли, предложени от български илюзионист.
- Кога осъзна, че изкуството на илюзията не е само фокусът, а и начинът, по който въздействаш върху човека?
- Всичко започна, когато бях на 8 годинки и гледах предаване, посветено на магичното изкуство. Тогава бях доста неосъзнат, но някак си си спомням как, виждайки магия по телевизията, си казах „Леле, това е моето нещо!“. Усетих прилив на енергия, адреналин и си казах, че може би това е моето призвание, защото след това всеки ден лягах и ставах с мисълта за това изкуство. Опитвах се вкъщи да си правя фокуси с подръчни материали, които да представям на моето семейство и приятели. Моите родители видяха, че все повече започвам да се зарибявам по това изкуство и започнаха да ми взимат първите комплекти за фокуси. Тях започнах да ги представям пред семейството и в училище. След това ме записаха в единственото тогава цирково училище, където в продължение на три години изучавах първите стъпки на магичното изкуство, актьорското майсторство и хореографията. Това са все елементи, които са много важни за един илюзионист. Искам да бъда добър артист, добър танцьор. Това са елементите, които изграждат образа на един артист, а аз искам да бъда перфектен във всяко едно нещо. Стъпка по стъпка вдигах все повече нивото. След това се явих на първия ми магичен фестивал „Златна котка“ в Габрово, където спечелих и първата си награда – I място за изгряваща звезда в моята категория. Там бях забелязан от БНТ в лицето на Драгомир Драганов и бях поканен да бъда единственият и до момента единственият представител на цирковата Евровизия в Швейцария, която не е с конкурсен характер, а идеята е да се подберат млади таланти от цяла Европа, които заедно да създадат един грандиозен спектакъл. Изиграхме го 7-8 пъти пред публиката в Женева в един уникално красив цирк. Може би и тогава ми тръгна международната кариера. Получих покани за галаспектакли в много страни – Франция, Испания, Нидерландия. Забелязаха ме хора от чужбина, които видяха нещо, което може би аз дотогава не вярвах, че може да се превърне в моя основна професия. Получих покани да уча в циркови училища в други държави, но някак си не бях готов, както и моето семейство. Затова продължих тук, в България, но вече искам смело да продължа към света. Мечтая за самостоятелно шоу в Лас Вегас и правя всичко по силите си, за да го постигна. Горя за това, което правя. Магичното изкуство е в сърцето ми и за мен най-голямата награда на този свят е реакцията на публиката. Спомням си как аз самият реагирах, когато видях моя идол на живо, спомням си какви бяха емоциите, които почувствах, еуфорията, която изпитах, и искам тази емоция да я изпитват моите зрители.
- Какво те накара през годините да не се откажеш?
- Имал съм такива моменти, в които хората са подценявали това, което правя, но за мен ключът към успеха е да правиш това, което обичаш, и никога да не се отказваш. Каквото и да ти говорят хората, каквото и да чуеш за себе си, най-важното е да правиш това, което ти дава смисъл, кара те да се чувстваш щастлив и да носиш позитивно послание на всички, които могат да се докоснат до това, което правиш. Не вярвам, че има сила на света, която да ме откаже от това, което правя.
- Кой беше първият ти трик, помниш ли?
- Мисля, че дори го пазя. Той е с монета и пластмасова бутилка. Тя преминава през нея и влиза вътре. Пазя си него и още много други. Имах и един друг трик с една чаша стъклена, която обръщах наопаки, слагах монета отгоре, а тя падаше вътре.
- Кога започна да бъдеш креативен, да създаваш нещо ново?
- Може би бях около 15-16-годишен, в един по-зрял етап. Стигнах до извода, че за да успея и да пробия, трябва да бъда уникален. Да създам свой собствен стил, за да не бъда сравняван с един или друг човек. Имам своите идоли и кумири – нормално е да подражавам на тях, но когато дойде етапът, в който трябваше да изградя своя стил, за да бъда този артист, за когото хората казват „Това е AYVON”, това е моментът, в който си казах, че трябва да работя върху своя визия. Имам най-прекрасния екип на света и всички ние мислим как да създадем шоу, визия, музика, която да бъде различна и идентична за това, което правя. Имам костюми, които се правят спрямо моето виждане, моя стил. Започнахме да правим музика, която отново да бъде различна, да бъде хем епична, хем в нея да има български елементи. Така започнах да изграждам своя стил, своя почерк, своите движения на сцената, за да мога да впечатлявам не само с това, което правя, а и с начина, по който го правя.
- Кой е любимият ти раздел от илюзии?
- Всеки един жанр на магичното изкуство е достатъчно ефектен сам по себе си и сложен, разбира се. Аз практикувам основно жанра с „тейч илюжън“. Това е жанр, в който зрителите могат да станат свидетели на грандиозните реквизити, грандиозните илюзии, при които летят хора във въздуха, появяват се, изчезват. Както казах, в новото ми шоу правя най-бързата телепортация в света, която играят изключително малко хора. Това ме влече – шоуто, всичко да се случва динамично, с много енергия, с много емоция, ефекти. В моя спектакъл има много пиро-, специални и музикални ефекти. Не обичам да разтягам даден номер във времето. Обичам всичко да се случва много епично, драматично. В шоуто ми има над 30 грандиозни илюзии, а всичко това се случва в рамките на час и половина. Затова зрителите остават без дъх, защото не им даваме възможност да си поемат, след като постоянно се случва нещо.
- Колко време най-много ти отне да научиш даден номер?
- На този въпрос отговарям, че все още тепърва уча много неща. Аз съм човек, който никога няма да се задоволи с едно конкретно постигнато ниво, а винаги си поставя все по-високи летви. Дори и да знам, че правя добре една илюзия, знам, че мога да я направя още по-добре. Много трудно мога да засека и да кажа, че една илюзия е съвършена. Но ако го погледнем от момента, в който съм започнал репетиции, до момента, в който номерът е видян от публика, най-дългият период - говорим за нещо около седем месеца. Когато говорим за нещо авторско обаче, времето за подготовка е много по-дълго. Особено в големите илюзии трябва първо да създадем прототипа, за да видим дали идеята, която имам, ще работи. Трябва да се намерят правилните хора, които да произведат този реквизит, които да реализират моята идея, за да стане реалност. Това е много сложен процес, в който трябва да обмислим много фактори, които са от значение – безопасност, ефект, обем, транспортиране. Това са много елементи, които, докато дойде етапът на сглобяване, не знаем какво ще се получи. Илюзията, която съм замислил, вярвам, че ще бъде нещо революционно и се надявам в близките 1-2 години да стане реалност. Искам да създам нещо, с което да избухна, защото всеки артист оставя своя отпечатък. Вярвам, че сега е моментът, в който да създам нещо различно, което да бъде иновативно. Опитвам да изпреварвам тенденциите и да вкарвам нещо ново. Искам да създам илюзия, която е технологична, футуристична, нещо, което да е в крак с модата и новите тенденции.
- Как минава един твой обикновен ден?
- Лесно се разсънвам, но за мен е важно, че съм нощна птица. Стане ли 00:00 часа ми идва музата и просто не мога да си легна преди 03:00-04:00. Това понякога ми се отразява, защото често имам репетиции от 09:00 часа (смее се). Но ставам, мия се, къпя се, както всеки нормален човек. Слушам музика, защото музиката ме вдъхновява за много неща. Доста често хората могат да ме видят със слушалки по улиците, защото музиката ми въздейства много. Слушам всякаква музика – поп, филмова, защото тя ме вдъхновява това, което правя.
- Кой е най-ценният опит от пътуванията ти?
- Всяко едно е преживяване, което винаги ще помня. На всяко едно място емоцията, спомените са различни. Едни от най-емоционалните ми моменти са, когато сме пътували в Нидерландия. Това беше първият магичен фестивал извън България, в който участвах, а той беше на моя голям идол Ханс Клок, който лично ме покани да взема участие в неговия фестивал. Там той подбра 10 млади илюзионисти под 18 години от целия свят, което за мен тогава бе голямо признание.
- Какъв съвет ти даде той?
- Даде ми. Мога да кажа, че с него дори станахме близки – поддържахме контакт, пишем си. Една от най-големите ми гордости е, че на такава възраст, като първия български илюзионист, спечелих наградата на Фондация „Стоян Камбарев“ - „Полет към изкуството“. И една от допълнителните награди беше допълнителен кръжок с Ханс Клок. Имах възможността да замина за Нидерландия, да се срещна с него, а след това няколко часа да разговаряме. Даде ми много ценни съвети за стъпките, по които трябва да мина, за да стигна мечтите си.
- А мечтите са Лас Вегас и твое собствено шоу?
- Точно така. До момента съм играл в много държави. Преди три месеца се върнах от Катар, където направих рекордните 34 спектакъла в правителствения амфитеатър. Бях избран с артисти от цял свят, а реакциите на публиката бяха страхотни. За шоу в Лас Вегас искам да включва много блясък, много ефекти. Моите идоли са Дейвид Копърфийлд, Крис Ейнджъл, Ханс Клок – хора, на чието шоу като стъпиш, се потапяш в нещо извънземно. Представям си много осветление, видеостени, специални ефекти, огромни илюзии. Много съм емоционален и искам да предам всичко това на хората.
Димитър Пенев
