П роблемът с поп Кръстю, а именно, че е невинен за залавянето на Васил Левски, е доста по-голям и сериозен. Защото касае нашата народопсихология. Доста често в България предателите се изкарват герои, а героите – предатели, което продължава до наши дни, когато и най-големият грешник може да мине за светия мъченик, ако е от правилната политическа партия. Показателна тук е четвъртата част от поредицата за поп Кръстю – българския Юда, която публикуваме съвместно с писателя Васил Колев.
През злополучната 1872 г. са заловени много от комитетските дейци в Ловеч. Протоколите с проведените им разпити биха хвърлили светлина, но те не са запазени. Има сведение, че при преместването на Ловчанския окръжен съд през 1884 г. са изгорени много архивни материали от бившите турски полицейски и съдебни служби в града.
За щастие е спасен архивът, който Левски носи със себе си, когато е заловен, което става благодарение на неговата вярна укривателка Мария Сиркова-Цвяткова. Тя го предоставя на Захарий Стоянов, но с основание се съмнява в добросъвестното му използване при написване на книгата му "Васил Левски – Дяконът". Ето какво разказва Сиркова: "И дойде Захари Стоянов и ни измами да му дадем архива срещу разписки и опис и да ги върне, след като напише книгата, тогава се чуха тези неща и се писаха. Тогава Захари Стоянов написа казано-неказано, че попът е предател".
Захари Стоянов
Днес буди недоумение у специалистите историци твърдението на Захарий Стоянов в предговора на книгата, че "Ни библиотека, ни вестници, ни възпоминания, ни някакви си архиви съществуват, към които да може да се обърне бъдещият биограф на Васил Дякона" и че Левски "се е вардел да напише някое писмо" и "е унищожавал всякакви отправени до него писмени документи".
Предговор
В предговора към първия том на "Архив на Възраждането" Димитър Страшимиров разкрива, че ловчанският архив е бил предаден на Захарий Стоянов от Никола Цвятков-Бакърджията, втория мъж на Мария Сиркова.
Никола Цветков Бакърджията (вляво) и Христо Цонев Латинеца.
"В 1879 покойният Захарий Стоянов посетил Ловеч. Никола Цвятков, скромен войник – страж, поставен да караули за общото добро, предал на по-великия от себе си онова, което не е било негово; предал го безпрекословно. ...Прочее, Ловчанският архив е бил с време предаден в ръцете на покойния Захарий Стоянов, от вдовицата на когото го получихме сега... Чудно, че Захарий Стоянов не е използвал навреме ловчанския архив".
В предговора на "Васил Левски. Документално наследство" (1973) Кирила Възвъзова също се удивлява на твърдението на Захарий Стоянов, при положение че "са налице документите, които са публикувани тук и които са били известни на З. Стоянов, който не само е имал представа за съдържанието им, но е правил и бележки по тях".
Необяснимото за специалистите противоречие може да се обясни с два прости факта от следосвобожденската българска действителност. Архивът на Левски съдържа най-тежките обвинения по адрес на Марин поп Луканов, Иван Драсов и Димитър Пъшков, които обаче са съпартийци на Захарий Стоянов в Народнолибералната (стамболовистка) партия. От друга страна в него няма нито една дума или намек против техния враг поп Кръстю. Всичко това дава възможност на държавника и масон Захарий Стоянов да използва писмата на Левски като поборнически досиета на местните управници, като в същото време поддържа подетата от тях клеветническа кампания срещу клетия ловчански свещеник, с когото всички гледали да си измият ръцете.
Фалшификати
Нещо повече, скоро на мястото на унищожените и изчезнали автентични документи започват да се появяват фалшификати. Такива са двете „Свидетелства“, с които „се удостоверява, че наистина Васил Левски е бил предаден от поп Кръстю“. Те са написани от Михаил Анастасов Попов, който е син на доказания предател на Левски и на Ловчанския комитет Анастас Попов от Плевен. За източник на информацията в тях се посочва Юсеин Бошнак, а като свидетели на разказаното от бившето заптие се явява пак триото съпартийци – Марин поп Луканов, Иван Драсов и Димитър Пъшков.
Залавяне
Изложеното в двете свидетелства обаче противоречи на известните факти по залавянето на Левски: преди Къкринското ханче Левски и Никола Цвятков са срещнати от турски патрул; в Къкринското ханче не са горени никакви книжа и няма убит турчин; Левски, Никола Цвятков и Христо Цонев Латинеца са закарани от Ловеч първо в Търново, а след това отново в Ловеч, Плевен, Луковит и София.
Възможно ли е никой от бившите комитетски членове да не е знаел как е хванат Левски? Или той вече не им е бил грижа, а най-голямата им тревога и притеснение е поп Кръстю, и то петнадесет години след смъртта му? Явно бившите поборници и настоящи управници са чувствали нужда да оставят „документи“ и „спомени“ за потомците, в които поп Кръстю да бъде разобличен като предател, а те да се покажат като най-верни сподвижници на Левски.
Свидетелство
Появява се и едно „Свидетелство“, този път в полза на Анастас Попов, написано отново от неговия син Михаил и подписано от „честните граждани“ Димитър Пъшков и Марин поп Луканов. Именно този документ придвижва заявлението на Анастас Попов за поборническа пенсия. В същото време верният спътник на Левски от Ловеч, през Къкрина, до София, Никола Цвятков и преданата укривателка на Левски и на архива на комитета Мария Сиркова-Цвяткова не получават поборнически пенсии. Техният непростим грях е, че казват истината за поп Кръстю.
Сделка
А истината е доста горчива. Левски приживе е принуден да търпи непрестанните инсинуации и заплахи от страна на „героя“ Анастас Попов. Попаднал под влиянието на Димитър Общи, в едно писмо той дори плаши Дякона с физическа саморазправа: „...но молатиса недеими туку стапа на краката, че ща са исправа единъ патъ и ща та клацна в челото, || и нама да ма забравишъ за сегоги".
Анастас Попов - предателят на Левски.
Плевенчанинът не закъснява с изпълнението на заканата си. Само след няколко месеца пред турския съд и в присъствието на Левски издава всичко, което знае за него и за революционната организация. После предателят лежи в Диарбекир, но скоро е освободен. След Освобождението от османско владичество се изявява като държавник (както и останалите врагове на Левски) като става заместник-председател на градския съвет в Плевен и директор на затворите.
Следва продължение...
