И нтернет сензацията, или иначе казано инфлуенсърът Емил Конрад излезе с нова лична книга, наречена „Нещата, на които все още не ни учат в училище“, издание на „Сиела“.
Конрад разказва за страха, оценките, високите очаквания, фалша и редица други теми. С „Нещата, на които не ни учат в училище“ Емил създаде литературен феномен за цяло поколение тийнейджъри. 10 години по-късно той се завръща с нова порция въпроси и отговори за нещата от живота и за трудностите, през които е преминал. И добавя целия смисъл зад онова „все още“. Така се получава „Нещата, на които ВСЕ ОЩЕ не ни учат в училище“. И подсказва: „Нещата, на които все още не ни учат в училище, са именно тези, на които винаги сами се научаваме.“ Специалното издание се появи в книжарниците, а на 9 март малко след 12,00 ч. в „Theatro отсам канала“ Емил Конрад ще направи специално представяне на живо онлайн. В края на събитието почитателите на популярния създател на интернет и друго съдържание могат да получат своето копие от книгата с автограф и да зададат своите въпроси.
Оценките, лъжите, високите очаквания, та дори и смъртта – в дванайсет нови забавни и истински истории Емил Конрад дава отговор без филтър на въпроси като: Защо таксиметровите шофьори във Варна са най-готините? Защо Емил Конрад обича сам да си усложнява живота? И от какво най-много го е страх? Защо винаги се състезаваме с другите? Дали понякога не трябва да сме „малко нереалистично настроени към себе си“? Лъжа ли е да си инфлуенсър?
Звездата на нета разказва за хората, които е загубил, и за уроците, които е научил. За разочарованията, които е преживял, но и за опита, който е натрупал по пътя. И ни напомня, че по-важно е не да се съревноваваме с другите около нас, а да слушаме своя собствен глас.
Сред „Нещата, на които все още не ни учат в училище“ блестят и истините, които според автора си струва редовно да си припомняме. Като това, че щастието обича тишината. Или че постоянното желание за валидация може да действа като наркотик. И че чувството за хумор и иронията винаги помагат, в каквато и каша да се забъркаме.
Много често чувстваме, че животът ни не е пълноценен и това е напълно нормално, въпреки че всичко, което ни заобикаля, ни потиска и ни кара да се състезаваме. Най-вече със самите себе си. Колкото и да нормализираме тези чувства – те далеч не са нещо, с което трябва да се примиряваме. Напротив, хубаво е да полагаме усилия да се борим с тези емоции и заобикалящата ни среда, защото всичко това само и единствено не ни позволява да се развиваме и да прогресираме.
Не оставяйте живота си празен. Лесно е да се каже, но е трудно да се постигне. Нещото, което аз открих за себе си в последните години, е личното спокойствие. Това е най-добрият способ да се преборите със самите себе си. Да си осигуриш спокойствие в толкова неспокойна и нестабилна среда, наистина може да е най-тежкото нещо, което сте се опитвали да направите в живота си, но ви уверявам, че когато успеете, ще изпитате истинско щастие.
Ще се опитам да систематизирам начина, по който аз се опитах да постигна това. Започнах да се ограничавам от нещата, които ме карат да се разсейвам и да излизам от моя път, по който съм поел, и съответно да не успявам да подреждам приоритетите си правилно. Понякога имам доста спонтанни решения за дългосрочни проекти или неща в живота си, което единствено и само обърква всичко до такава степен, че се изгубвам в обсебването си от това да постигна нещо. След като успях да превъзмогна всичко това, бавно, но сигурно нещата започнаха да се нареждат и не се чувствах пренатоварен от абсолютно всичко, с което се захващам. Това, естествено, прогресира в по-добри резултати от моята работа. В последните три години успях да издам три книги, което нямаше да се случи никога, ако бях останал с моите начини да постигам целите си от 2018-а. Много хора виждат работата ми само и единствено като нещо хубаво, забавно, развлекателно и ненатоварващо – мечтаната работа. Това далеч не би било така, ако вие я вършите, и е абсолютно нормално да гледаме по-романтично на професиите, които имат другите, защото това, което вие виждате, са повечето позитиви на чуждата работа. Например много харесвах цветя и цветарски магазини, докато не се усетих, че тези магазини зареждат в 5 сутринта от цветарската борса и работата на цветарите далеч не е толкова романтична, колкото е представата ми за нея.
След като положих усилия да нормализирам и балансирам работния си процес, дойде време да се обърна към себе си и да си призная за тези части от мен, живота ми и начина ми на мислене, които също ме дърпат надолу и не ми позволяват да изплувам на повърхността. Години наред тези процеси на себеотричане и избутване на важните неща под килимчето ме караха да се чувствам зле, депресиран и да недооценявам себе си. Трябваха ми около две години, за да се справя с най-страшното нещо, което някога ми се е случвало, а именно – с мен самия. Няма по-страшно от самите вас, когато сте убедени в неща, които не са добри за вас, и въпреки това винаги се опирате на грешните разбирания как трябва да се чувствате и как околните ви възприемат. Тази вътрешна борба е трудна и има много хора, за които тя отнема повече време, а понякога погубва и самите тях. Аз не исках да изгубя тази война със себе си и с живота и не дадох воля на емоции и депресивни състояния, но знам, че за много хора те могат да бъдат фатални. Ако имате някого около себе си или самите вие усетите, че сте изпаднали в такова състояние, най-трудно е да си го признаете на себе си и да бъдете опора за някого, който може да има нужда точно от вас. Това е най-неегоистичното нещо, което може да ви се случи да направите в живота си, но ви съветвам да подадете ръка и да приемете подадена ръка, когато някой се опитва да ви подкрепи в такъв момент. Има смисъл от живота. Има смисъл да живеете. Има смисъл да дадете шанс на живота. Има смисъл да сте тук и дори не само за самите вас, а заради тези, които ви заобикалят.
Следващото нещо, което не можех да направя, бе да осъзная колко хора имам около себе си, които са причина да съм това, което съм, и да бъда с тях в този момент тук и сега. Много е важно да го осъзнавате и да благодарите на тези близки. Кажете им, че ги обичате, и непременно им обяснете колко и какво са направили за вас. Не чакайте да дойде точният момент. Не бъдете горделиви и признайте тези неща пред себе си и на тези важни за вас хора, защото времето не чака никого.
