Л юбовта е най-великото и красива човешко чувство. „Любовта ще спаси света“, провиква се поетът Хайнрих Хайне. В световната история на литературата има написани десетки, а може би и стотици хиляди любовни истории, разказани от творци от шестте континента.
До днес има направени десетки опити за класации и ранглисти любовната литература, но това едва ли е възможно. Защото любовта не може класирана. Въпреки това има няколко произведения на любовна тематика, които през вековете и годините вече са се превърнали в истинска любовна класика. Каква е обаче тяхната история ? Как и защо са написани те ? И дали докато ги е писал авторът е бил под влиянието на това велико чувство, любовта? Днес ще се опитаме да повдигнем малко завесата на някои от тези велики произведения и да видим какво се крие зад онова, което пише в учебниците и научните рецензии за тях. И ще започнем, разбира се, се класиката и емблемата на световната любовна литература
„Ромео и Жулиета“
Рисунка към едно от изданията на Ромео и Жулиета.
Това е една от двете най-известни трагедии на английския драматург Уилям Шекспир и разказва за невъзможната любов на двама млади от два враждуващи благороднически рода – Монтеки и Капулети. Трагедията завършва със смъртта на Ромео и Жулиета, а тяхната смърт помирява отново родителите им, обединени от нещастието. В края на драмата е написана репликата, изразяваща основната идея на автора: „Досега светът не знай, любов по-чиста и съдба по-клета от тази на Ромео и Жулиета!“ Малко известно е, че всъщност Шекспир не измисля, а просто преразказва по свой начин любовната история на Ромео и Жулиета, която преди него вече е била разказвана няколко пъти: от италианските поети Данте Алигиери, Мазучо Салернитано, Луиджи ди Порто, Матео Бандело, както и от британеца Артър Брук. Що се отнася до имената на двата враждуващи рода, оказва се, че те действително са съществували: Монтеки във Верона, а Капулети в Кремона, които са враждували помежду си, а враждата им е била на политическа основа. Смята се, че „Ромео и Жулиета“ е най-пресъздаваната пиеса в историята на световния театър. Първият филм в киното, посветен на Шекспировата трагедия е създаден в 1902 г. А през 1996 г. по кината излиза една любопитна версия на драмата, където общата възраст на актьорите, играещи Ромео и Жулиета – Лесли Хауърд и Норма Шиърър, е 75 години.
На второ място в класацията за най-великите любовни история в световната литература е...
„Брулени хълмове“
Лоурънс Оливие и Мерле Оберон в Брулени хълмове.
Още една история за забранена, но силна всепомитаща любов, сътворена от английската авторка Емили Бронте. Името на романа идва от името на хълмове в графство Йоркшир, около които се развива сюжета, свързан с любовта на героите Хитлийф и Катрин. Още в първите години след създаването си и до днес „Брулени хълмове“ се приема различно от критиката. Докато едни са във възторг от него, др. го смятат за повърхностен и мрачен. Това обаче не пречи той да се превърне в любим за кинопродуцентите и режисьорите. В противоречивата роля на Хитклийф са влизали такива звезди на киното като сър Лорънс Оливие, Тимъти Далтън и Том Харди, а в ролята на Катрин – Жулиет Бинош. През 1976 г. венецуелска продуцентска компания създава и сапунка от 48 серии по романа на Бронте. А две години по-късно британската певица Кет Буш създава песента „Брулени хълмове“, която се превръща в истински хит на Острова.
Емили Бронте е най-малката от трите сестри Бронте, отдали се на писателския занаят. По-голямата и сестра Шарлот е автор на друг един роман, превърнал се в класика в света на любовната литература.
„Джейн Еър“
Романът на Шарлот Бронте ни учи, че дори и споделената любов не винаги носи щастие. Романът разказва за живота на сирачето Джейн, отгледано от своята леля, която се отнася към него като мащеха и го изпраща в пансион. Джейн се влюбва в по-възрастния от нея мистър Рочестър, богат собственик на имение, който отвръща на чувстата и. Двамата обаче не могат да се оженят, защото Рочестър всъщност е женен. Това разбива сърцата и на двамата и Джейн напуска имението му и дълго време живее като просякиня. Накрая се връща обратно в имението, но тук я очаква истински шок. Рочестър е пострадал в пожар и е останал сакат и ослепял. Въпреки това двамата заживяват заедно и дори си имат дете. И тук заради сюжета, който е доста труден за пресъздаване, романът на Шарлот Бронте не се радва на много екранизирани версии.
Мнозина литературни критици смятат, че жените писателки са много по-добри в писането на любовни романи шедьоври. И това очевидно се потвърждава и от следващите две книги чийто авторки също са дами.
„Гордост и предразсъдъци“
Кадър от филма Гордост и предразсъдъци.
Роман на английската писателка Джейн Остин, създаден през далечната 1813 г. Сюжетът на романа е доста сложен, което създава проблеми на кинорежисьорите. По тази причина филмите и сериалите по романа на Джейн Остин са не повече от десетина. В това число и един индийски сериал, продукция на Боливуд. В ролята на главния мъжки персонаж през годините влизат актьори като Лорън Оливие и Колин Фърт, а в главната женска роля – красавици като Рене Зелуегър и Кийра Найтли.
Ако за много любители на любовни истории екранизациите на „Гордост и предразсъдъци“ са доста скучни, а сюжетът объркан, то филмът, създаден по следващото произведение си остава истинска световна класика. Хиляди български домакини в годините на соца зарязваха кухнята и печката и застава пред черно-белите телевизори за да гледа поредния епизод от култовия филм.
„Птиците умират сами“
Ричард Чембърлейн и Рейчъл Уорд в Птиците умират сами.
Историята на невъзможната и греховна любов между католическия свещеник отец Ралф де Брикасар и много години по-младата от него красавица Меги Клийри предизвикваше сълзи в очите на млади и стари. Главните роли в сериала бяха изиграни от американския актьор и певец Ричард Чембърлейн и австралийката Рейчъл Уорд. Впрочем авторката на романа Колийн Маккълоу също е австралийка. По професия е лекар невролог, а писането и е хоби. Романът „Птиците умират сами“ изстрелва Колийн и я прави известна в цял свят.
„Великият Гетсби“
Великият Гетсби с Леонардо ди Каприо в главната роля.
е една от най-четените книги в световната литература вече почти век и половина. Автор на романа е американският писател Францис Скот Фитцджералд, а годината на издаването е 1925-та. Това е един роман, в който любовта е на преден план, но освен нея в сюжета се преплитат и др. теми и мотиви, изключително важни не само за началото на ХХ век, но и днес. В романа заслепен от любовта си към Дейзи, Гетсби поема вината за причинената от нея автомобилна катастрофа, в която загива човек и заради това той по-късно е застрелян. Досега „Великият Гетсби“ е филмиран пет пъти, а в ролята на Гетсби са влизали актьори като Робърт Редфорд и Леонардо ди Каприо. За прототип на Дейзи авторът Фитцджералд и използвал образа на първата си голяма любов Джиневра Кинг, която го зарязала защото по онова време бил беден младеж.
Любовта е основна тема и в двутомния панорамен роман на руския класик Лев Толстой
„Ана Каренина“
Софи Марсо като Ана Каренина.
В него на преден план е представена интимната връзка на главната героиня с младия и дързък офицер граф Алексей Вронски. Връзка, която скандализира социалните кръгове в Санкт Петербург. За изграждане образа на Ана, писателят е използвал характеристиките на три жени. Външността и е взета от най-голямата дъщеря на поета Пушкин – Мария, а чертите на характера и от още една Мария, Сухотина, омъжена аристократка, по която е бил увлечен самият Толстой.
Вивиан Лий в ролята на Ана Каренина.
Третата жена, използана за прототип е Ана Пирогова, която е използвана за да представи автора смъртта на своята героиня. Пирогова се хвърля под влака, а Ана Каренина се дави в река Нева. Във филмовата роля на главната героиня са се превъплащавали велики световни актриси като Грета Гарбо, Вивиан Лий, Кира Найтли, Софи Марсо.
В българската литература има много романи за най-красивото човешко чувство, но тук ще представим само три от тях.
„Осъдени души“
Едит Салай и Ян Енглерт в главните роли на Осъдени души с режисьор Въло Радев.
По сюжета си творбата на Димитър Димов напомня на „Птиците умират сами“. В него главната героиня английската аристократка Фани Хорн се влюбва в свещеника йезуит отец Ередия. Прототип на отеца става католическият свещеник отец Венкус, с когото сам Димов се запознава докато пътува във влака. Що се отнася до прототипа на Фани има различни версии. Надделява тази, че за нея Димов е използвал образа на Анриета, жената на български дипломат в Испания.
Друг български роман, в който макар и да не е на първа линия, любовта съществува е
„Под игото“
Лили Попиванова и Мирослав Миндов в ролите на Рада Госпожина и Бойчо Огнянов от филма Под игото.
На сюжетно ниво връзката на Бойчо Огнянов с Рада Госпожина отстъпва на темата за революцията. По думите на самия Вазов, образът на Бойчо е събирателен, като в него има черти от характерите на Васил Левски и Стоян Заимов, а за описване на външността му е използван външните черти на собствения си брат Михаил Вазов. Прототип на Рада пък е учителката Мария Бочева от Сопот, привлечена за народното дело от Тодор Каблешков. Двамата се сгодяват и след потушаването на Априлското въстание Мария много тежко преживява смъртта на Каблешков.
Третият български любовен роман, който по нищо не отстъпва на първите два посочени е
„Крадецът на праскови“
Любовта между Невена Коканова и Раде Маркович се пренася от филма в живота.
В него авторът Емилиян Станев представя любовта между сръбския военнопленник Иво и Елисавета, съпругата на военния комендант в Търново. Сюжетът се развива през Първата световна война, а в ролите на двамата влюбени се превъплащават Невена Коканова и Раде Маркович. Любопитното тук е, че любовта между двамата от ролите се случва и в живота и Невена и Раде изпитват един към най-красивото чувство. А след смъртта на сръбския актьор бяха открити писмата на Невена Коканова до него, които той пази през целия си живот.
Иван Георгиев
