- Правила сте толкова интервюта с едни от най-известните холивудски личности, че направо ви завидяхме. Коя среща обаче ще остане най-паметна за вас?
- Най-паметната среща никога няма да остане една. Винаги съм смятала за абсолютно невъзможна мисия да ми се случи да правя такива интервюта с такива личности. Гледах Джей Лено, Конан О'Брайън, някакви жестоки интервюта. Мислех си, че няма как да стигна до тези хора и в един момент обаче така се завъртяха нещата, че спечелих един конкурс и попаднах на снимачна площадка с Кевин Спейси и Уилям Дефо. Оттам нататък се завъртя колелото и започнах да правя интервюта с все по-големи имена. Аз бях и голяма късметлийка, защото точно по това време имаше страшно много такива събития, червени килими, фестивали. Така че първата най-запомняща се среща е Кевин Спейси, с него сме се срещали 4 пъти. Следващото голямо име е Кенет Брана, който ми е много любим и за мен е изключителен актьор и режисьор. Антъни Хопкинс, Кейт Уинслет, Гилермо дел Торо.
- Колко време обикновено продължават тези интервюта?
- Дават около 5 минути с големите звезди. С Гилермо дел Торо е едно от най-добрите ми интервюта. И до ден днешен много се забавлявам, като го гледам. С Кейт Уинслет също. Изключително много ме впечатлява, когато там ПР и организатор кажат името на поредния човек, 20-30 журналисти, които влизат на интервю и те се обръщат по име към нас. Том Хидълстън даже Станислава беше запомнил. Включително и по интернет се държат изключително мило и любезно.
- Имало ли е среща, в която сте била притеснена?
- Имам две такива истории. Принципно аз винаги съм била фен на приятелския подход в такива разговори. Не да се превъзнасяш или да четкаш някой прекалено, или да се опитваш да нахлуваш в личното му пространство. Има всякакви стилове на интервюта. На мен това никога не ми е харесвало. Смятам, че когато си говориш с някого като нормален човек и като приятел, в крайна сметка ще излезе нещо далеч по-интересно и приятно. Имам два случая, които бяха така много интересни. Единият беше с Люк Евънс, който отивам да интервюирам за Дракула. Той на живо има огромна харизма, излъчва такъв сексапил, който много рядко се среща. Без всякакви сили да направиш каквото и да било, гледайки този човек. За първи път ми се случи да си забравя въпросите, то е адски разконцентриращо (смее се). Гледаш го през цялото време. Другият случай е с Ема Томпсън. Тя ми е страшно любима. Като актриса и като жена, въобще поведението й. Нея я видях на наградите на списание „Емпайър“, когато беше моят рожден ден. Тя ми го честити и беше много мила. Това беше един от многото малко хора, от които истински съм се развълнувала. След като ми го честити, си говорихме и се смяхме.
- Защо се определяте повече като журналист, а не като кинокритик?
- Защото аз по професия съм журналист. Това съм учила и завършила. Смятам, че киното е много субективно. Всеки има право на мнение и аз мога да дам оценка за собственото си мнение, дали ми е харесал или не. Но винаги съм склонна да разбера защо на някой друг би му харесало нещо, което на мен не ми. Като при филмовата критика бих искала да разкажа за моето преживяване с този филм, но да не налагам моето мнение. Освен това вече и като човек, който прави филми, се опитвам да бъда по-толерантна. Много е лесно да кажеш: „О, това въобще не струва“ и много по-трудно е да намериш нещо, което да те докосне.
- Имате вече няколко късометражни филма, какво подготвяте?
- В момента работя по един късометражен проект. Ще бъде трети от поредицата. С моя колега и добър приятел, с когото правим заедно филмите – Томислав Михайлов. Той е оператор и на двата ми късометражни филма. С него направихме I know what you did и „Ехо“. Там и двамата главни герои са журналисти, които страдат от ментално разстройство. Първият страда от посттравматичен стрес, а вторият е обсебен от конспирации. Този път в третия филм главната героиня ще бъде жена. Тя също е журналист и има определен вид разстройство. Този филм ще бъде малко хорър жанр, докато другите два са само трилър. Ще има по-страшни елементи.
- Кога да очакваме пълнометражен филм от вас?
- Ако зависеше от мен, веднага започвам (смее се). Имам вече един написан сценарий на английски, неговата реализация очаквам доста да е дълго във времето за съжаление. Дай Боже, моят дебют да е с български филм. Не искам да издавам подробности, но, дай Боже, да е скоро.
- Като казахте български филм, коя е родната лента, която ви е направила най-голямо впечатление в последно време?
- Последните няколко години има успешни опити да се създават хубави истории, които са равностойни на тези в Европа и Холивуд. „Петя на моята Петя“ е един от най-хубавите филми, които съм гледала последните години. „В сърцето на машината“ също много ми хареса, както и „Васил“ с Иван Бърнев. Формулата, към която се придържа и цялото световно кино, е да разказваш история, с която може да се идентифицира всеки един от нас. Когато намериш начин да докоснеш човек по този начин, няма как да сбъркаш. В първото ми интервю с Кевин Спейси го попитах как си избира проектите, а той ми каза, че няма нищо по-важно от историята. Тогава ми каза и нещо, което според мен важи за цялото кино, че когато влезе актьорът на снимачната площадка, трябва да си остави егото на закачалката и стават част от цялата история.
- Шегувате се, че ви е застигнало проклятието на оскарите. Тази година ще успеете ли да присъствате?
- Нямам обичайното проклятие на оскарите да спечеля за главна женска роля и след това да се разведа (смее се), но моето проклятие е друго. Последно бях в Лос Анджелис около оскарите преди 4 години. Преди 2 години трябваше да ги отразявам, но се разболях от Ковид. Миналата година отново не можах да стигна. Тази година нищо няма да казвам, само дано.
- Искало ли ви се е някога да изиграете вие ваш сценарии. Да сте актриса?
- Никога не съм имала амбиции да бъда аз пред камера в киното. В телевизията съм без проблем, но в централна роля в киното в никакъв случай. Мога да бъда статист, ако трябва да заместя някого (смее се).
- В прекрасната ви кинорубрика в „На кафе“ по NOVA винаги засягате интересни и актуални теми. Какво предстои?
- Много се радвам, че от екипа на „На кафе“ ми гласуваха доверие за тази рубрика и много благодаря на всички разпространители на филми и сериали за това, че ми дават възможност да правя интервюта с техните звезди. Идната сряда в рубриката ми дойде време за една среща, която лично аз чаках с голямо нетърпение - с разследващата журналистка Мариана ван Зелер, която стои зад поредицата „Трафиканти“ на National Geographic. Това за мен е една абсолютно безстрашна жена. Аз й казах, че разследващ журналист е герой в първия ми филм и сега подготвям пълнометражна версия, в която обаче моята разследваща журналистка ще бъде жена.
- Кой е актьорът, с когото искате да направите интервю?
- То е много лесно да кажа Брад Пит, Мерил Стрийп, Том Ханкс. Но аз пък ще кажа някой друг, който според мен е изключително забавен и готин и като човек и чакам с нетърпение един ден да се запозная с него - Гари Гарсия Бернал.
Елизабет Методиева
