М еждузвездната комета 3I/ATLAS, която миналата година предизвика толкова много страсти и досега е смятана дори от най-сериозни учени за кораб на извънземни, се оказва стара като нашата галактика.
Поне това сочат последните проучвания, публикувани от НАСА. Изследователите на космическата агенция са стигнали до извода, че кометата е на възраст около 12 милиарда години. А това почти е времето, когато се е образувал Млечният път. Учените спорят за неговата възраст, някои обаче смятат как нашата галактика е дори още по-стара и твърдят, че има вероятност да е на 13,6 милиарда години или поне тогава е започнала да се формира. (Познатата ни Вселена се оценява на около 13,8 милиарда години. Слънцето, нашата звезда, е на около 4,6 милиарда години).
През март междузвездната гостенка премина покрай Юпитер и сега се отдалечава към безкрайността, откъдето и дойде. Скоро ще бъде невъзможно да се види дори с най-мощните телескопи. Междувременно се появяват все повече и повече нови анализи на малкото наблюдения, които професионалните астрономи успяха да направят на добри телескопи през шестте месеца, когато 3I/ATLAS летеше близо до нас. А аномалиите на кометата стават все по-многобройни. Както е известно, пръв американският астроном Ави Льоб обяви, че дори нашата, а не само извънземна цивилизация много лесно може да оборудва една комета за изследване на звездни системи. И това е икономически доста по-изгодно, а и може да породи по-малко притеснения при срещата с евентуална цивилизация.
Основната новина е химическият състав на небесното тяло. Спектрални изследвания бяха направени от орбиталния телескоп „Джеймс Уеб“, който е най-добре екипираният за подобна дейност. Анализирано е съотношението на два изотопа на въглерода, с шест неутрона в ядрото (C-12) и седем (C-13). Астрономите също се интересували от съотношението на обикновения водород и деутерия (тежък изотоп на водорода с допълнителен неутрон, описван често във фантастиката като гориво за междузвездни полети). Оказва се, че противно на логиката 3I/ATLAS има повече C-12 спрямо C-13. А това е съотношение, незабелязвано досега където и да е другаде в Слънчевата система. Тази връзка също не е известна в системи в близост до други звезди, наблюдавани от нас. А що се отнася до деутерия, то го има около 10 пъти повече от очакваното за обект с такава големина. И това е още един довод, че става реч за извънземна технология.
Звездите, както и хората, също имат поколения. Слънцето принадлежи към третото поколение звезди, преди него е имало още две и химическият им състав е бил различен. Затова гостенката от миналото на Вселената е толкова ценна, дори и да не е пипана от извънземни същества. Като цяло, колкото повече са тежките елементи, толкова по-стар е обектът, гласи теорията. След това галактиката става все по-разнообразна по химичен състав. Но звездите от следващите поколения натрупват елементи, произведени от предишни поколения.
Въглеродният изотоп C-13 е по-тежък от C-12. Следователно, колкото по-млад е обектът, толкова повече C-13 съдържа. Дефицитът на този изотоп в 3I/ATLAS е точно доказателство, че кометата е невероятно стара, твърдят от НАСА. И дори изказват идея, че обектът може би не е просто междузвезден, а направо си е междугалактически. Но това е много смело заключение и американците не го правят, а само изказват известна вероятност за такава. Астрономите смятат, че деутерият е възникнал при много ниски температури (малко над абсолютната нула) в определени като първични междузвездни облаци. Така излиза, че 3I/ATLAS е едва ли не първият „жител“ на нашата галактика, появил се, когато в нея е нямало тежки елементи и истински звезди, а са властвали хаос, студ и мрак.
Кометата остави още повече въпроси, а вече дори няма как да й се направят допълнителни изследвания. Ави Льоб твърди, че ако приемем идеята как кометата се е образувала в началото на Вселената, то това противоречи на теорията за Големия взрив. Факт е, че Вселената е изпълнена с ехото от Големия взрив - радиация, която изстива с времето. В наши дни това са лъчения, които са само два градуса над абсолютната нула. Но в същото време при Големия взрив това ехо е много горещо, следователно комбинацията „много отдавна - много студено“ е нереалистична, обяснява Льоб. В НАСА засега не отговарят на този аргумент.
Не отговарят и за големите количества тритий – изотоп на водорода с един протон и два неутрона, които са открити в кометата. На Земята комбинацията от деутерий и тритий се използва за ядрени реактори, работещи под нула градуса по Целзий. А в случая с 3I/ATLAS това може и да говори, че кометата има естествен или изкуствен двигател с ядрено гориво, който на няколко пъти се задейства, заобикаляйки Слънцето.
Георги П. Димитров
