Ш умен е градът, в който през 1813 г. за пръв път се чества паметта на светите братя Кирил и Методий. Жителите му се гордеят и с още няколко първи неща у нас: първото килийно и първото девическо класно училище за девойки, първото театрално представление, първите училищни самодейни колективи и първия български симфоничен оркестър. Наред с това обаче градът, разположен в подножието на Илов баир, е известен и като „родното място“ на българските шафрантии. Всеки знае значението на думата днес. Най-общо то може да се преведе като „лека жена с непристойно поведение“ и като „жрица на платената любов“. Противно на очакванията обаче, шуменци не се обиждат, а дори се гордеят с това, че са дали на България първите родни шафрантии. И дори са готови да се карат на всеки, който се осмели да им оспори или отнеме това. Легендата за първите шуменски шафрантии вече повече от 100 години се предават устно, а след това и писмено от поколение на поколение.
Виновник
Според нея „виновникът“ за появата на шуменските шафрантии е един чужденец и това е унгарецът Михай Шафран. От достигналата до нас информация е известно, че Шафран се появява в българските земи в средата на 19-и век и се установява да живее в Шумен. Той бил любител музикант и нямал професионално музикално образование. В Шумен той решава и създава малък оркестър от 12 музиканти българи. Сред инструментите в оркестъра наред с европейските класически инструменти като цигулки и флейти има и типично български – кларинет, гайда, тамбура и, разбира се, тъпан. Музикантите, естествено, също са далеч от професионализма, те са главно учители, занаятчии, търговци, научили се да свирят само по слух, без някога да са виждали и една написана нота, а да не говорим пък за солфеж.
Със своя оркестър от самодейци унгарецът Михай Шафран съживява културната дейност в Шумен. Организира вечеринки, балове, соарета, на които присъстват хора от елита на града. с това той бързо си спечелва уважението на местните османски първенци и само две години след установяването си тук е назначен за капелмайстор на местния гарнизонен военен оркестър. Унгарецът прекарва в Шумен около 6 или 7 години, но със сигурност си спечелва уважението на всички в града. Според запазени исторически разкази от онова време наред с оркестъра Шафран създал и музикален хор, в който освен мъже участвали и млади момичета и жени. Освен песни хористките на Михай изпълнявали още и театрални пиеси с развлекателен и водевилен характер, нещо като днешните скечове. Като понякога, за да привлекат вниманието на публиката, театралките били облечени малко по-фриволно.
Нрави
За строгите патриархални нрави от онези години, когато показано голо коляно или рамо се смятало за „голяма срамотия“, поведението на актрисите на татко Михай било крайно неморално и било подложено на осъждане от по-възрастните жители на Шумен. Но пък хубавиците на сцената се харесвали на по-младите, които не пропускали нито едно тяхно представление. Злите езици обаче скоро пуснали мълвата, че освен да се „кълчотят“ на сцената разпасаните жени на унгареца често били канени на гости от богатите османлии и там зад стените на конака или бейските къщи вършели какви ли не срамотии. Така от дума на дума в речника на шуменци се появила и изковала една нова дума – шафрантия, с която се назовавали момичетата на Михай Шафран. И, разбира се, нейното значение още в онези първи години далеч не било положително и хвалебствено. Думата „шафрантия“ станала синоним на османската „гювендия“, използвана предимно за циганките кючекчийки. За съжаление няма запазени от онова време снимки на шуменски шафрантии. Има снимка, на която се вижда Михай Шафран, с оркестъра си, но всички на снимката са само мъже.
Михай Шафран, в средата, с част от своя оркестър. За съжаление шафрантиите липсват на снимката.
Бардаци
Любопитно е също, че шуменци претендират да са и първият български град, в който още по време на чуждото владичество са се появили първите български публични домове (бардаци). Това става в средата на 19-и век по време на Кримската война. През града минават английски и френски военни части, оказващи военна помощ на османците във войната им с Русия. При престоя си в Шумен чуждестранните, а и османските офицери очевидно скучаели и скоро започнали да си търсят забавления. И такива се намерили. В града започнали да пристигат от север черкезки сводници, които водели със себе си млади и не чак толкова млади леки жени, които служели за сексуална разтуха на военните. Отначало забавленията ставали извън града, където черкезите разпънали палатките си. Скоро обаче в центъра на града е създаден и първият публичен дом. Той се намирал на втория етаж в къщата на търговеца Иванчо Сяров. На първия етаж имало кaзино с рулeтка, зарове и други забавления. Когато обаче на офицерите им омръзнел хaзартът, те се качвали по стълбите на втория, където ги очаквали мургавите с огнена кръв черкезки. Впрочем по онова време се говорело, че наред с черкезките и циганките в публичния дом на Сяров имало и българки, някои от които не били от бедни семейства, а точно обратното.
По време на Руско-османската война от 1877-78 г. в Шумен пристигнали руски войници и офицери, които подобно на османските и британските също имали нужда от забавления. И наред с кaзиното на главната улица се появили и няколко полулегални публични домове. Труженичките в тях станали съвсем безсрамни и често започнали да се появяват посред бял ден на улицата и да задирят оттам минаващите край тях мъже с неприлични предложения, като уж случайно заголвали бедрата си високо над коленете. Това нажежило обстановката и скоро много от примерните съпруги отправили ултиматум до властта - шафрантиите и гювендиите да бъдат прогонени от града или да бъдат нашибани с камшици за назидание. Това обаче било доста трудно за изпълнение, тъй като от услугите на жриците най-често се ползвали точно управляващите руски офицери. за да бъде и вълкът сит, и агнето цяло, накрая се стигнало до компромисно решение.
Черкезките кючекчийки докарват проституцията в Шумен.
Фенери
Публичните домове били узаконени, като съдържателите им били заставени да поставят на стряхата си червен фенер, за да се вижда отдалеч и да не стават обърквания и конфузни ситуации сред примерните граждани. А в началото на ХХ век шуменската община издава и Правилник за съдържателите на тези домове. Според него жриците трябвало да се преглеждат при лекар най-малко два пъти в седмицата и поне веднъж на седем дни да се къпят. Ако пък упражняващата най-древната професия били непълнолетни, под 18 години, те най-често били връщани на родителите й. На леките жени било забранено да се показват разголени и в неприлични пози по терасите и прозорците на работното си място, както и да влизат в обществените заведения. Сред забраните били също и тези проститутките да упражняват професията си в хотели или на къра, по поляните извън града. За нарушение на правилата на наредбата се налагали глоби от по 25 лв., като парите отивали в общинския бюджет и се използвали за ремонт на града.
Връзка с минзухар
Но нека да се върнем отново към шафрантиите на унгареца сеньор Михай Шафран. Далеч не всички приемат за достоверно обяснението за шафрантиите и фамилията на унгарския музикант Михай Шафран. Според друга версия коренът на „шафрантия“ идва от „шафран“. А каква е връзката между леките жени и минзухара, от който се произвежда най-скъпата подправка в света? В миналото шафранът се е използвал и като багрило, като оцветявал платовете и преждите в жълто. А жълтият шал в голяма част от европейските градове бил един от отличителните знаци на проститутките, по който те се разпознавали от останалите жени. Иначе казано, названието на шафрана се превърнало в название на платената любов и на жените, които я практикуват.
Иван Георгиев
